4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 66
[населено място] ,07,07,2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия , първо търговско отделение, в открито съдебно заседание на тридесет и първи март , през две хиляди и четиринадесета година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
при секретаря Наталия Такева , като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 4036 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.47 т.2 ЗМТА .
Образувано е по иск на [фирма],за отмяна на арбитражно решение, постановено на 30.08.2013 год. от Търговски арбитражен съд при Н. юридическа фондация,по арбитражно дело №7/2013 год.,с което са уважени предявените от [фирма] против ищеца обективно кумулативно съединени искове с правни основания чл. 233 ал.1 ЗЗД – за връщане държането на недвижим имот, предвид прекратяването на договор за наем с предмет ползването на същия, с правно основание чл.228 ЗЗД ,чл.86 ал.1ЗЗД и чл.92ЗЗД – за заплащане на дължима наемна цена и обезщетение за забава в издължаването й ,ведно със законната лихва върху главницата до окончателното й изплащане, както и договорна неустойка.Ищецът твърди,че предвид неподписване на анекс № 5 / 21.08.2008 год. към сключения договор за наем №879/27.04.2000 год.,съдържащ /т.2/ приложената в спора арбитражна клауза,от представляващите [фирма] управители – П. Т. и Ц. Т.,липсва валидно сключено арбитражно споразумение / чл.47 т.2 вр. с чл.7 ал.2 ЗМТА /.Не оспорва уведомяването си за образуваното арбитражно производство и се позовава на противопоставено изрично възражение за липса на валидно арбитражно споразумение – в писмените бележки от 21.06.2013 година.
Ответникът- [фирма]–оспорва иска като неоснователен,позовавайки се на направено възражение срещу компетентността на арбитража едва в писмените бележки по делото, в противоречие с чл.20 от ЗМТА и чл. 37 ал.3 от Правилника на АС при Н.,изискващи възражение най-късно в срока за отговор на исковата молба. Паралелно страната противопоставя довод за приложението на чл.301 ТЗ по отношение обвързването на ищеца с последиците на сключения анекс, твърдейки че същият, както и множество издадени от ответника фактури за заплащана наемна цена по договора ,в периода 2008 – 2010 год.са подписани от едно и също лице, действащо в качеството на пълномощник на [фирма], като следва да се съобрази и положения печат на дружеството върху анекс № 5.Като доказателство за узнаване на анекса от [фирма], ответникът сочи обстоятелството , че уговорената в същия по-висока наемна цена е разплащана от наемателя [фирма] , считано от 01.11.2008 год. , спрямо който момент е следвало да бъде манифестирано изрично противопоставяне, по смисъла на чл. 301 ТЗ, на арбитражната клауза.
Искът е предявен от легитимирана страна , срещу влязъл в сила правораздавателен акт на недържавна институция – арбитражен съд , като видно от известие – обратна разписка на [фирма] арбитражното решение е съобщено на ищеца на 19.09.2013 год., предвид което с депозирането на исковата молба на 04.10.2013 год. е спазен преклузивния срок по чл.48 ал.1 ГПК.
Като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства , Върховен касационен съд, състав на първо търговско отделение, приема за установено следното :
Арбитражният съд е обосновал компетентността си с клаузата на чл.2 от анекс № 5 / 21.10.2008 год. към договор за наем № 879 / 27.04.2000 год., сключен между [фирма] в качеството на наемодател и [фирма], последващо преобразувано в О. , в качеството на наемател , с която е уговорено, че споровете , възникнали по изпълнението на договора ще се разрешават по споразумение, а ако това се окаже невъзможно – от Търговски арбитражен съд при Н. юридическа фондация.Назначената по делото съдебно-графологическа експертиза с вещо лице Св. Чакърова установява,че подписът за „наемател„ в анекс № 5 не е положен от управителя Ц. Т.,от чието име изхожда съгласно текста на документа, респ. е положен от съпруга й Т. Т., който няма установени представителни функции по отношение на дружеството – ищец . Ответникът е представил множество фактури, действително установяващи разплащана от наемателя наемна цена от 550 лв. ,в съответствие с договореното в анекс № 5.Ищецът не е оспорил истинността на подписа върху фактурите, посочен като изходящ от управителя на [фирма] ,макар видимо да съвпада с този,положен под анекс № 5. [фирма] не е възразило за нередовно призоваване в арбитражното производство, напротив – участвало е в същото / депозирало отговор на исковата молба, представлявано в процеса от процесуален представител – адвокат / и е отправило възражение за липса на компетентност на арбитражния съд, на основание тук поддържаните съображения, едва в писмените си бележки по спора.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС намира иска неоснователен по следните съображения :
Налице е писмено арбитражно споразумение ,сключено от името на дружеството, но чрез трето лице, с недоказана представителна власт за ищеца, поради което и сам по себе си недействителен и непораждащ правни последици,обвързващи ищцовото дружество.Доводът на ответника,че ищецът следва да се счита обвързан с арбитражната клауза,на основание приложението на чл.301 ТЗ,е неоснователен.Преди всичко , разпоредбата на чл.301 ТЗ е неприложима спрямо арбитражното споразумение,имащо качеството на вид процесуален договор, уреждащ процесуални , а не материалноправни отношения по търговска сделка, дори когато е инкорпорирано в текста на такава .В този смисъл реш.№ 157 от 11.01.2013 год. по т.д.№ 611 / 2012 год. на І т.о. на ВКС, което настоящият състав напълно споделя.
Дори да не би се споделило предходното становище, съдържанието на представените фактури за разплащан наем, респ. обстоятелството, че такъв наем продължително време е разплащан в съответствие с уговорения именно в анекс № 5 размер, обосновават единствено извод за узнаване от страна на [фирма] договорения размер на наема, не и за материализирането на уговорката в изричен писмен договор / като се съобрази неформалния характер на договора за наем , но формалния характер на арбитражния договор – чл.7 ал.2 ЗМТА/ и узнаване на съдържанието му в цялост,вкл. съдържащата се в него арбитражна клауза.Поради това и нормата на чл.301 ТЗ обективно не може да намери приложение , като обоснована с представените фактури.
Независимо от преждеизложеното, следва да се приеме, че с депозирането на анекса към исковата молба и непротивопоставянето на ответника спрямо компетентността на арбитража, в срока за отговор на исковата молба , съгласно чл. 20 вр. с чл.7 ал.3 ЗМТА , същият е узнал и потвърдил действието на арбитражната клауза, респ. приел компетентността на арбитражния съд.
С оглед гореизложеното, искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.Ответната страна е заявила своевременно искане за възмездяване на разноски, като е доказала и понасянето им – заплатено адвокатско възнаграждение от 1700 лв. и 150 лв. депозит за вещо лице,вкл. представила списък на разноски,поради което и същите следва да се присъдят в тежест на ищеца.
Водим от горното , Върховен касационен съд, състав на първо търговско отделение
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на [фирма], с правно основание чл. 47 т.2 ЗМТА,за отмяна на арбитражно решение постановено на 30.08.2013год. от Търговски арбитражен съд при Н. юридическа фондация,по арбитражно дело № 7/2013 година.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма] разноски за настоящото производство , на основание чл. 78 ал.3 ГПК, в размер на 1 850 лева.
Решението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :