4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 590/15,07,2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на единадесети юли , през две хиляди и четиринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 3940 / 2013 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 ГПК .
Образувано е по частна жалба на Д. Д. А. против частта от решение от 16.05.2013 год. по гр.д.№ 4639 / 2013 год. на СГС, АО, ІІІ „б” състав , с характер на определение, с което е потвърдено връщането на исковата молба на Д. Д. А. против [фирма] , с правно основание чл.424 ГПК, поради недопустимост на иска за установяване недължими от ищеца на ответника суми от 9 289,04 евро – главница и 3 582,84 евро – лихва за които кредиторът се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 т.2 ГПК.Жалбоподателят излага бланкетно доводи за неправилност на определението .
Ответната страна – [фирма] – оспорва наличието на основание за допускане на касационното обжалване,с довода че въззивното определение не е в противоречие с практиката на ВКС .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК , от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт .
За да се произнесе по частната жалба настоящият състав съобрази следното :
Жалбоподателят е осъден в качеството на поръчител по банков кредит , сключен между [фирма] и трето лице – длъжник, ведно с друго лице – поръчител по същото правоотношение, в заповедно производство по реда на чл. 417 т.2 ГПК . Жалбоподателят не е подал възражение по реда на чл.414 ГПК, за разлика от другия поръчител, като не се спори, че е уведомен за заповедта за незабавно изпълнение.В исковата молба твърди, че впоследствие, именно от другия поръчител / без да е получавал информация за това от банката – кредитор /, узнал ,че кредитът не е обслужван още през 2008 год. , т.е. по – рано от сочената от банката дата на настъпила предсрочна изискуемост – 02.09.2009 год., предвид което е погасено правото на кредитора за удовлетворяване от поръчителя , при предпоставките на чл.147 ал.1 пр. първо ЗЗД , поради непредявен от кредитора , в 6 – месечен срок от момента на действително настъпила изискуемост на вземането , иск срещу поръчителя.Впрочем, в отговора на исковата молба ищецът – жалбоподател твърди настъпила на 03.06.2009 год. предсрочна изискуемост на вземането.Спрямо всяка от датите – тази на ищеца и сочената от ответника / без данни дали именно същата е посочена и в заповедта за незабавно изпълнение /, към датата на заявлението за издаването й – 23.03.2011 год. – 6 –месечният срок съгласно чл.147 ал.1 пр.1ЗЗД се явява изтекъл, т.е. която и да е от двете дати би обусловила възражение за погасяване задължението на поръчителя, на основание чл.147 ал.1 пр.1 ЗЗД.
В обобщение : твърдяното обстоятелство ,обосноваващо иска по чл. 424 ГПК не е самото погасяване правото на иск на кредитора спрямо поръчителя,а настъпила по-рано от твърдяната от кредитора предсрочна изискуемост на вземането му към длъжника, предпоставяща възражение по чл. 147 ал.1 пр. пърло ЗЗД.
Първоинстанционният съд, позовавайки се на определение на ВКС, задължителна съдебна практика, като постановено по чл. 274 ал.3 ГПК , е приел, че доколкото страната се позовава на качеството си на поръчител и накърнено право по чл.147 ал.1 пр.1 ЗЗД , както и на самите договор за кредит , договор за поръчителство – подадени със заявлението и призовка за доброволно изпълнение ,то липсват заявени нови обстоятелства и посочени нови писмени доказателства по смисъла на чл.424 ГПК, поради което искът е недопустим . Въззивният съд изцяло е споделил тези мотиви, по същество възпроизвеждащи мотивите на преждецитираното определение на ВКС .
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК е поставен, в хипотезите на чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК следния въпрос,конкретизиран от настоящия състав, в съответствие с правомощието му,съгласно ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС: Преценката дали обстоятелството, заявено с иск по чл.424 ГПК,е от категорията , която разпоредбата има предвид,относима към допустимостта или към основателността на иска е ? Отнесен към обстоятелствената част на конкретния иск , въпросът се свежда до това твърдяното от ищеца настъпване на предсрочна изискуемост още през 2008 год., към момент спрямо който заявлението по чл.417 т.2 ГПК следва изтичането на 6 – месечния преклузивен срок по чл.147 ал.1 пр. първо ЗЗД , обуславя ли формално твърдение за основание от категорията по чл.424 ГПК и преценката дали е от категорията , предвидена в разпоредбата , преценка за допустимост или за основателност на иска е ?
С определение №43/13.01.2014 год. е спряно настоящото производство,до постановяване тълкувателно решение по т.д.№ 4 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС- т.16 – по следния идентичен правен въпрос : Обусловена ли е преценката за допустимостта на отрицателния установителен иск по чл.424 ГПК от значението на твърдените новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства за предмета на влязлата в сила заповед за изпълнение?
С ТР № 4 / 18.06.2014 год. по тълк.дело № 4 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС – т.16 – бе прието че „ преценката , дали в исковата молба по чл.424 ГПК се твърдят такива новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства, които дават основание за преразглеждане на въпроса за дължимостта на вземането, е от обуславящо значение за допустимостта на иска,а не за неговата основателност „ .Видно от мотивите към т.16, не само значението / относимостта / на соченото обстоятелство за съществуването, изменението или погасяването на вземането, предмет на влязлата в сила заповед за незабавно изпълнение,е преценима в аспект на допустимостта на исковата молба , но и „ същественото му значение „ за изхода на спора относно дължимостта на вземането – предмет на заповедта за незабавно изпълнение , както и характера на соченото обстоятелство като „ новооткрито „ – обстоятелство, което страната не е узнала , но и не би могла да узнае , въпреки положена от същата дължима грижа в хода на висящото заповедно производство.Преценката за основателност на иска е свързана с доказването на така твърдяното,формално относимо към съществуването на задължението и от естество съществено да повлияе правния резултат, новооткрито обстоятелство.Сочената,като настъпила по-рано спрямо приетата от кредитора,предсрочна изискуемост на вземането,макар безспорно относим факт към погасяване на задължението на поръчителя на основание чл.147 ал.1 пр.1 ЗЗД, в случая няма „ съществено значение „ за спорното правоотношение,тъй като и сочената от кредитора дата е предпоставяла основателно възражение на поръчителя,основано на нормата на чл.147 ал.1 пр. първо ЗЗД. То няма характеристиката и на „новооткрито” обстоятелство, в преждепосочения смисъл, аналогично на тълкуване понятието „ новооткрито обстоятелство „ при отмяната по чл.303 ал.1 т.1 ГПК в ТР № 138 / 01.12.1967 год. по гр.д.№ 106 / 1967 год. на ОСГК на ВС,последователно прилагано в практиката на ВКС и понастоящем.
С оглед преждеизложеното и тъй като въззивното определение е в съответствие с възприетото в т.16 на ТР № 4 / 18.06.2014 год. по тълк.дело № 4 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС, касационно обжалване не следва да се допусне.
Водим от горното,Върховен касационен съд,първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч.т.д.№ 3940 / 2013 год. на Върховен касационен съд, първо търговско определение.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 16.05.2013 год. по гр.д.№ 4639 / 2013 год. на СГС, АО, ІІІ „б” състав,в частта му с характер на определение,с което е потвърдено връщането на исковата молба на Д. Д. А. против [фирма] , с правно основание чл.424 ГПК.
ОСЪЖДА Д. Д. А. , на основание чл. 81 вр. с чл. 78 ал.3 и ал.8 ГПК , да заплати на [фирма],разноски за настоящото производство в размер на 150 / сто и петдесет / лева .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :