5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 119
[населено място] ,05.08.2013
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия , първо търговско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти юни , през две хиляди и тринадесета година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
при секретаря Наталия Такева , като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1849 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.47 т.2 и т.4 ЗМТА .
Образувано е по иск на Т. М. П. , за отмяна на арбитражно решение , постановено на 10.01.2013 год. от арбитър С. М. , по арб.дело № 657 / 2012 год. по описа на Арбитражен съд „ А. Юстициарум „ С. , с което Т. П. е осъдена да заплати на [фирма] сумата от 12 174,59 лева, ведно със законната лихва върху същата сума от предявяването на иска, на основание договор за револвиращ заем / ДРЗ / – № [ЕГН] от 13.07.2011 год. . Ищцата твърди , че предвид неподписване на Общите условия към сключения с [фирма] договор за револвиращ заем , съдържащи арбитражната клауза, вкл. непредаването им преди сключването на договора , липсва валидно сключено арбитражно споразумение / чл.47 т.2 ЗМТА / . Не оспорва уведомяването си за образуваното арбитражно производство , като с отправен от нея отговор твърди, че е предявила преждепосоченото възражение за липса на валидно арбитражно споразумение , както и че изрично е възразила за разглеждането на спора от арбитраж . Счита , че с несъобразяване на подадения от нея отговор е нарушено правото й на участие в арбитражното производство , по смисъла на чл. 47 т.4 ЗМТА .
Ответникът – [фирма] – оспорва иска като неоснователен , позовавайки се на факта на изричното приемане от ищцата на ОУ на ДРЗ на физически лица , съдържащи арбитражна клауза , съгласно чл. 298 ал.1 т.1 вр. с чл. 286 – 287 ТЗ . Намира неоснователни възраженията ,свързани с изричното противопоставяне на компетентността на арбитражния съд, с оглед недоказано съдържание на отправената пощенска пратка . Оспорва посочения в обратната разписка факт за преместване получателя / арбитражната институция / на друг адрес , неверността на който установява с удостоверение за актуално състояние на „А. Юстициарум „ С. по ф.д.№ 584 / 2011 год. на СГС към 31.01.2013 година , като не счита , че следва да се санкционира с отмяна на арбитражното решение , поради неправилни действия на пощенската институция .
Искът е предявен от легитимирана страна , срещу влязъл в сила правораздавателен акт на недържавна институция – Арбитражен съд, като видно от писмо изх. № 31515 / 02.04.2013 год. на [фирма] , пратката по товарителница № 71000001624740 / 30.01.2013 год. – арбитражното решение – е доставена на ищцата на 31.01.2013 год. , предвид което с депозирането на исковата молба на 25.03.2013 год. е спазен преклузивния срок по чл. 48 ал.1 ГПК.
Като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства , Върховен касационен съд, състав на първо търговско отделение , приема за установено следното : С решение от 10.01.2013 год. на арбитър С. М. , по арб.дело № 657 / 2012 год. по описа на Арбитражен съд „ А. Юстициарум „ С., Т. П. е осъдена да заплати на [фирма] сумата от 12 174,59 лева ,ведно със законната лихва върху същата от предявяването на иска – обезщетение за неизпълнение на договор за револвиращ заем / ДРЗ / – № [ЕГН] от 13.07.2011 год., като са присъдени и разноски . Арбитърът е обосновал компетентността си с клаузата на чл. 13.1 от ОУ , съгласно която всички спорове от или във връзка с договора за револвиращ заем /ДРЗ / , вкл. породените от или отнасящи се до неговото тълкуване, недействителност , изпълнение или прекратяване , ще бъдат отнесени за разрешаване до някой от посочените в същите арбитри ad hoc или институционален арбитраж – „А. Юстициарум „ С. , надлежно сезирани от която и да е от страните . Само в евентуалност арбитърът е изложил и довод за неоспорена компетентност на арбитражния съд , съгласно условията на чл. 7 ал.3 ЗМТА и в преклузивния за това срок . Противно на твърденията на ищцата , че е бил известен за подаването на отговор по електронна поща, е посочено неподаване на такъв . Не са представени приподписани от ищцата Общи условия на ДРЗ за физически лица . В представения договор за револвиращ заем № [ЕГН] / 13.07.2011 год. / раздел VІ, б. В / Т. П. е удостоверила изрично с подписа си обстоятелството, че при подписването му Общите условия към ДЗР за физически лица са й предадени, същата се е запознала внимателно с тях и ги приема без забележки и със задължението да ги спазва , като съставляващи неразделна част от договора . Ищцата не е оспорила автентичността на подписа си под договора , а относно оспорване верността на изходящото от самата нея волеизявление , за получени Общи условия при сключването на договора , не е ангажирала доказателства . Едва в писмената защита се позовава на факта, че представените в настоящото производство Общи условия са версия , последваща датата на сключване на договора, без в хода на същото да е оспорвана идентичността на чл.13.1 от тази версия и клаузата, съгласно получени от ищцата Общи условия , доколкото не е опроверган факта на получаването. Напротив, заявеното в открито съдебно заседание възражение за нищожност на клаузата на чл.13.1 от ОУ , на основание чл.146 ал.1 З. е в подкрепа на идентичността .
Видно от представените доказателства ищцата действително е изпратила , в указания с разпореждането на арбитражния съд 7-дневен срок , считано от уведомяването й на 31.12.2012 год. , пратка с адресат Арбитражния съд – по товарителница № 7100000138036 / 15.12.2012 год. . Пратката е надлежно адресирана на посочения и в изпратеното разпореждане , и в ДРЗ , адрес на избраната от кредитора арбитражна институция , но върната с данни за преместване на получателя на друг адрес .Обстоятелството е удостоверено към 5 януари 2013 год., при проведено на 10.01.2013 год. заседание , на което ищцата не е присъствала, нито изпратила представител , въпреки че видно от изявленията й е била в известност за недостигането на пратката до адресата . Представено е копие от съпроводително електронно писмо , за изпращането на отговора на е mail адрес на арбитражния съд на 09.01. 2013 год. .
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС намира иска неоснователен по следните съображения :
С оглед установеното по-горе съдържание на договора за револвиращ заем, съдържащ клауза , изрично установяваща знание на клиента за съдържанието на ОУ на ДРЗ на физически лица , вкл. получен препис от същите / неопровергано с доказателства , като факт изцяло в доказателствена тежест на ищцата / , внимателното й запознаване преди сключването на договора и приемането им без забележки и със задължение за спазване , като неразделна част от същия, вкл. несвоевременното / едва в писмената защита / противопоставяне на възражение за липса на идентичност в съдържанието на чл.13 между представените по делото ОУ – по-късна версия, спрямо редакцията им към сключването на ДРЗ, искът с правно основание чл. 47 т.2 ЗМТА се явява неоснователен . С приемането на Общите условия, на основание чл. 298 ал.1 т.1 вр. с чл. 287 ТЗ , същите са обвързали ищцата и с включената в тях арбитражна клауза , при спазване изискуемата от закона писмена форма на арбитражното споразумение . Доколкото се установява сключено такова , доводите за оспорена в срок компетентност на арбитражната институция, съгласно чл.7 ал.3 ЗМТА, са неотносими . Дори и да би съобразил отговора на исковата молба, арбитражният съд е разполагал с компетентността да разгледа арбитрируемия спор , съгласно чл.13 от ОУ на ДРЗ за физически лица, а друго нарушение по смисъла на чл.47 ЗМТА , с оглед несъобразяването на отговора на исковата молба , дори да се приеме за получен по електронна поща , ищцата не е релевирала . Същата изхожда от факта на получаването на отговора , но несъобразяването му от съда, което съставлява процесуално нарушение, но не и основание по чл.47 т.4 пр. второ ЗМТА – доколкото се твърди именно знанието на отговора и релевираните със същия доводи за неоснователност на иска .
В хода на устните състезания е заявен довод за нищожност на клаузата на чл.13.1 от ОУ на ДРЗ за физически лица / сам по себе си потвърждаващ идентичността на съдържанието на клаузата към момента на сключването на ДРЗ , с това в представените по делото ОУ, по-късна версия /, в качеството й на неравноправна , съгласно чл. 146 ал. 1 вр. с чл.143 т.16 от Закона за защита на потребителите , клауза . Видно от приложените извлечения от Протоколи № 30 / 11.07.2011 год. , № 34 / 13.09.2012 год. и № 51 / 20.12.2012 год. на К. и Докладни записки Ц – 01-523 / 06.07.2011 год. на Дирекция ЗИИП и Ц – 03-8459 / 19.12.2012 год. на Главна дирекция „ Контрол на пазара „ , в съответствие с правомощията й , съгласно чл.148 т.1 З. , Комисията за защита на потребителите е съдействала за промяна в съдържанието на чл.13 от ОУ на ДРЗ на физическите лица на ответното дружество, с оглед преодоляване тяхната неравноправност , като с промененото, в съответствие с указанията й съдържание , е въведено единствено правото на избор на ищеца за предприемане защита на произтичащи от ДРЗ права пред компетентен за това съд или пред институционален арбитраж , като е премахната възможността за избор на арбитри ad hoc . Неравноправността на клаузата, досежно правата на потребителя – клиент на търговското дружество заемодател, изводима от новата редакция на ОУ , се отнася до правото на последния на избор и неограничаване защитата му до такава пред арбитражна институция и при компетентност на институционален арбитраж, какъвто е избраният от кредитора в случая . Неравноправността на клаузата, в аспект на изискуемата изрична писмена форма на арбитражното споразумение , съгласно чл. 7 ал.2 ЗМТА / коментар в тази насока съдържащ се в докладна записка Ц – 01-423 / 06.07.2011 год./ не е залегнала в изменението . Самите препоръки / протокол № 21 от 14.06.2012 год. и писмо № Ц – 03-8459 от 25.09.2012 год. от К. до [фирма] / не са представени . Според настоящият състав , упражненият от кредитора , като ищец в случая , избор на арбитражна институция , както и изборът на институционален арбитраж , а не арбитър ad hoc , се явява в съответствие със съдържанието на променената / санирана / арбитражна клауза. Самата разпоредба на чл.143 т.16 З. ,на основание която вр. с чл. 146 ал.1 З. ищцата претендира нищожност , е относима именно към арбитражното споразумение като средство за защита правата на потребителя , в каквато насока са й въведените изменения , в съответствие с препоръките на К. , а не към формата на арбитражното споразумение , какъвто е основният довод за липса на валидно арбитражно споразумение, на основание чл. 7 ал. 2 пр. първо ЗМТА .
Водим от горното , Върховен касационен съд, състав на първо търговско отделение
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на Т. М. П. , за отмяна на арбитражно решение , постановено на 10.01.2013 год. от арбитър С. М. , по арб.дело № 657 / 2012 год. по описа на Арбитражен съд „ А. Юстициарум „ С. .
ОСЪЖДА Т. М. П. да заплати на [фирма] , на основание чл. 78 ал.3 вр. с ал. 8 ГПК , разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение от 690 лева .
Решението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :