3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 500
[населено място] ,16.07.2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо търговско отделение , в закрито заседание на петнадесети юли , през две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 2326 / 2013 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл. 274 ал.3 т.2 ГПК .
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] и С. Т. Ш. против определение № 478 / 08.02.2013 год. , постановено по ч.т.д. № 159 / 2013 год. на Пловдивски апелативен съд, втори търговски състав, с което е потвърдено определение № 1163 / 12.12.2012 год. по т.д.№ 237 / 2011 год. на Смолянски окръжен съд . Със същото , в производство по реда на чл.248 ГПК, образувано по молба на настоящите жалбоподатели – ответници в исковото производство, е оставено без уважение искането им за отмяна на постановеното с решението определение за присъждане в полза на ищеца , съответно в тяхна тежест , понесените от същия съдебни разноски . Оспорват правилността на въззивното определение , с което , от кумулативно изискуемите съгласно чл. 78 ал.2 ГПК предпоставки за освобождаването им от заплащане на разноски , съдът е приел за налично единствено признание на исковете , не и „ недаден повод за завеждане на делото „ , като с този процесуалноправен въпрос – по тълкуване на това понятие , инкорпорирано в нормата на чл. 78 ал.2 ГПК , в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК жалбоподателите обосновават и основание за допускане на касационното обжалване .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт .
За да се произнесе по допустимостта на касационната жалба настоящият състав съобрази следното :
С първоинстанционното решение , влязло в сила поради необжалване, са уважени предявени в обективно кумулативно съединение искове на А. С. , с правно основание чл. 87 ал.3 ЗЗД – срещу [фирма] , за разваляне поради неизпълнение от същия , в качеството на купувач , на сключен договор за покупко – продажба на недвижим имот ; искове с правно основание чл.135 ЗЗД – срещу всеки от двамата жалбоподатели , като страни по последваща покупко – продажба на същия имот , и с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД – спрямо [фирма] и чл.55 ал.1 пр. 1 ЗЗД – спрямо С. Ш. – за предаване владението на недвижимия имот – обект на покупко – продажбата, предвид уважаването на предходните искове . Допустимостта на така предявените искове , вкл. на предявеното от ищеца обективно кумулативно съединение на същите , не е предмет на настоящото произнасяне, предвид влизане на първоинстанционното решение в сила .
В отговора на исковата молба всеки от ответниците е признал предявените срещу него искове, като изрично са заявили, че не са давали повод за завеждането на делото и разноски в тяхна тежест не следва да им се присъждат .
За да потвърди първоинстанционното определение , с което е прието, че липсва основание за освобождаване ответниците от отговорност за възмездяване на разноски, въззивният съд е приел, че неизпълнението на ответното дружество по сключения договор за покупко – продажба само по себе си обосновава „ повод за завеждане на делото „ , още повече ,че с оглед обекта на разпореждане упражняване на потестативното право на разваляне на договора не би могло да се извърши по друг , освен по исков път / чл. 87 ал.3 пр. първо ЗЗД / . По отношение ответницата , въззивният съд се е позовал на отговорността й като последица от първия иск .
В изложението по чл. 280 ал.1 ГПК жалбоподателите са аргументирали „ недаден повод за завеждане на делото „ съответно с : „ невъзползване на ответното дружество от придобитото право на собственост „ , като се акцентира на неотправено преди завеждане на делото от ищеца волеизявление за разваляне на договора и изискване от дружеството „ съответно поведение в тази насока „ , а по отношение на последващата приобретателка на имота – с липса на пряка правна връзка между същата и ищеца , поради което тя не му е дължала „ каквото и да било правно съдействие като собственик на имота „ . Явно е , че за приложението на чл. 78 ал.2 ГПК жалбоподателите намират релевантно тяхно предходно на предявяването на исковете , извънпроцесуално поведение по неоспорване правото на собственост на ищеца , което напълно се разминава с предмета и правните последици на предявените искове .
Настоящият състав намира, че по приложението на чл. 78 ал.2 ГПК , в релевантен за произнасянето по настоящия спор аспект, е налице задължителна съдебна практика – определение , постановено по чл. 274 ал.3 ГПК – № 709 / 28.12.2012 год. по ч.гр.д.№ 592 / 2012 год. на ВКС, І гр. отд. , с което въззивното определение е съобразено . Със същото е прието , че когато сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца – каквото безспорно е потестативното му право да предяви всеки от конститутивните искове по чл. 87 ал.3 ЗЗД и чл. 135 ЗЗД – липсва първата предпоставка на чл.78 ал.2 ГПК . Неизпълнението на договор с предмет вещни права върху недвижим имот винаги поражда право на изправната страна да поиска развалянето на договора и това право е упражнимо само по специален ред . В този смисъл , според цитираното определение на ВКС , което настоящият състав напълно споделя , каквито и да било уговорки предходно на предявяване на иска – за заличаване ефекта от договора , респ. липсата на отправено от прехвърлителя искане за заличаване правните последици на сделката, са ирелевантни , тъй като нито погасяват , нито ограничават по допустим от закона начин упражняването на потестативното право на разваляне на договора . Същата обосновка касае и дължимостта на разноски по исковете по чл.135 ЗЗД .
Смисълът на въведената в чл. 78 ал.2 ГПК кумулативност на предпоставките за освобождаване от отговорността за разноски е да бъде облекчен ответника от такива , които ищецът би могъл да спести , съобразявайки се с демонстрирано от ответника предходно на завеждането на иска поведение , предполагащо признаването му , но във всички случаи – когато правният резултат от иска , предоставен в защита на изправната страна , е постижим и извънсъдебно, какъвто не е случаят при предявими конститутивни по характер искове .
С оглед гореизложеното, макар поставеният процесуалноправен въпрос да покрива общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК , доколкото не се явява обоснован допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, а напротив въззивното определение е постановено в унисон със задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК , касационното обжалване не следва да бъде допуснато .
Водим от горното, Върховен касационен съд, ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 478 / 08.02.2013 год. , постановено по ч.т.д. № 159 / 2013 год. на Пловдивски апелативен съд, втори търговски състав .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :