5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 157
[населено място] ,17,11,2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия,първо търговско отделение,в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември,през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
при секретаря Наталия Такева , като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1011 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.47 т.4 пр. първо и т.6 ЗМТА .
Образувано е по иск на Ц. С. И., за отмяна на арбитражно решение от 28.03.2013 год. по арб.дело № 1432 / 2013 год. по описа на Арбитражен съд – СНЦ „Арбитер Юстициарум „, постановено от арбитър С. М., с което е уважен предявеният от [фирма] против Ц. И. иск и последната е осъдена да заплати 2 351,45 лева – дължима главница по договор за револвиращ заем, ведно със законната лихва върху същата от постановяване на арбитражното решение до изплащането й, в условията на солидарно осъждане с ответница А. С. Д..
Ищцата твърди,че производството е образувано пред институционален арбитраж, респ. разгледано от арбитър, непосочени в клаузата на чл.13.1 от приложимите ОУ на ДРЗ.Твърди неуведомяване за образуваното арбитражно производство – неполучени призовка за заседание,искова молба и приложения към същата,съответно и неполучено арбитражно решение .Само като последица от нарушението по смисъла на чл.47 т.4 пр. първо ЗМТА страната навежда доводи за нарушение на конституционно гарантираните й в чл.56 и чл.121 от Конституцията на Република България права – право на защита, чрез осигуряване равенството й като страна в процеса и гарантиране принципа на състезателност при осъществяване защитата й .Тъй като не се касае за доводи, основани на процесуални действия на арбитражната институция, извън опорочено уведомяване за арбитражното производство, като самостоятелно основание за отмяна по чл. 47 т. 4 пр. първо ЗМТА,при предприета от страната защита, а на практически последици от неуведомяването за развитието на арбитражния процес – лишаване страната от възможността за защита, настоящият състав не намира , че е релевирано самостоятелно основание по чл.47 т.3 предл. второ ЗМТА.
Ответникът – [фирма] – оспорва иска като недопустим, предвид неспазен срок по чл.48 ал.1 ЗМТА, считано от датата на опит за доставка на арбитражното решение – 24.04.2013 год., върната с идентични на посочените при опита за доставка на исковата молба и призовката за арбитражното дело причини за невръчването – „отсъствие„.Намира,че удостоверените опити за доставка,в съответствие с клаузата на чл.13.4 от Общите условия по договорите за револвиращ заем,предвиждаща хипотези на фингирано връчване на уведомленията в арбитражното производство, удовлетворяват фикцията за редовно връчване както на исковата молба,така и на призовката за арбитражното заседание и на арбитражното решение. Позовава се на приложими ОУ на ДРЗ на физически лица – версия 02.07.2012 год., с оглед уведомяване на ищцата за същите.
Искът е предявен от легитимирана страна, срещу влязъл в сила правораздавателен акт на недържавна институция – Арбитражен съд.Видно от обратна разписка към товарителница № 71000002126991 / 23.04.2013 год. на Куриерска агенция [фирма] , сочеща опит за доставка на арбитражното решение, липсва връчване. По съображения,идентични на изложимите по-долу, относно неприложимост на фингирано връчване на исковата молба и призовката за арбитражното производство,такова е неприложимо и за връчване на арбитражното решение.Ищцата е уведомена за постановеното арбитражно решение на 30.01.2014 год. – с поканата за доброволно изпълнение по образуваното въз основа на изпълнителен лист на основание атакуваното арбитражно решение изп.дело № 20148380400255 на ЧСИ М. Б.,предвид което с депозирането на исковата молба на 13.03.2014 год. е спазен преклузивния срок по чл.48 ал.1 ГПК.
Като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства , Върховен касационен съд, състав на първо търговско отделение , приема за установено следното :
С решение от 28.03.2013 год. на арбитър С. М. при Арбитражен съд – СНЦ „Арбитер Юстициарум”, по арб.д. № 1432 / 2013 год. , Ц. И. е осъдена да заплати на [фирма] сумата от 2 351,45 лева – дължима главница по договор за револвиращ заем,ведно със законната лихва върху същата от постановяване на арбитражното решение до изплащането й, в условията на солидарно осъждане с ответницата А. С. Д.. Арбитърът е обосновал компетентността си с клаузата на чл.13.1 от ОУ, очевидно версия 02.07.2012 год., съгласно която всички спорове от или във връзка с договора за револвиращ заем, ще бъдат отнесени за разрешаване до някой от следните арбитражи / институционален – АС СНЦ „Арбитер Юстициарум” / или арбитри ad hoc / между които и С. М. /. Ищцата оспорва приложимостта на тези Общи условия и се позовава на единствено приети от същата Общи условия по ДРЗ версия 12.05.2010 год., в кореспондиращата разпоредба на които – чл.13.1 – нито АС СНЦ „ Арбитер Юстициарум „ , нито С. М. са измежду посочените арбитражи, респ. арбитри ad hoc. Ищцата оспорва да е била уведомена за промяната в Общите услови, вкл. чрез телефонно съобщение,справката в удостоверяване на което,представена от ответника,оспорва като неустановяваща авторство на документа. Същата е изготвена на бланка с лого „ PRO SMS „ и като изходяща от [фирма] [населено място], но без подпис и посочен автор на документа, удостоверяващ доставено съобщение до ищцата на 02.07.2012 год.,за промяна на ОУ по ДРЗ ,с упоменаване на интернет сайта на който биха могли да бъдат открити.
По делото са представени обратни разписки по два броя товарителници – № 71000001807721 , с посочен от куриерската служба опит за връчване на дата 02.03.2013 год. / относно пратка посочена като разпореждане / за образуване / и призовка за арб. дело № 1432 / 13 год. и искова молба и № 71000001807721 , с опит за връчване на 07.03.2013 год. / относно пратка с идентично съдържание /.Невръчването , вкл. последващото – на арбитражното решение,е обосновано с „отсъствие „ на получателя ,видно от писма изх.№ 1694 и № 1695 от 07.04.2014 год. на [фирма] . Няма спор, че пратките са адресирани на посочения в ДРЗ адрес на Ц. И. , съобразно чл.13.4 от ОУ към ДРЗ.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС намира иска,предявен на основанията по чл.47 т.4 пр. първо и т.6 ЗМТА основателен, по следните съображения :
Приложими към спора са ОУ по ДРЗ версия 12.05.2010 год. , действащи към момента на сключване на договора за револвиращ заем, с които единствено страната и въз основа на изрично препращане от ДРЗ към същите , като негова неразделна част, се е запознала и изрично е декларирала,че приема. Последващото оповестяване чрез интернет на променените Общи условия – версия 02.07.2012 год.- не е достатъчно основание за приемането им като регулиращи правоотношението между страните по ДРЗ , доколкото не е изпълнено условието на чл. 298 ал.1 т.1 ТЗ за писмено изявление на ищцата – заемодател, че ги приема. В този смисъл ирелевантно е и представеното от ответника доказателство за известяване чрез sms,отделно от действително неудостовереното авторство на документа,което рефлектира върху годността му като писмено доказателствено средство. Страната не го е представила като електронен документ по смисъла на чл.184 ГПК.Следователно и само по тия съображения, искът се явява основателен, поради конституиране на арбитражен съд в противоречие с волята на страната,тъй като в ОУ на ДРЗ – версия 12.05.2010 год., нито АС СНЦ „Арбитер Юстициарум”, нито арбитър С. М. са измежду изброените възможни арбитражи , респ. арбитри ad hoc / идентично разрешение – реш.№ 61 от 17.04.2014 год. по т.д.№ 3983/ 2013 год. на ІІ т.о. на ВКС /.
От събраните доказателства не може да се приеме и уведомяване на ищцата за образуваното арбитражно производство,поради което и същата не е могла да участва в него и да организира защитата си . Съгласно чл.13.4 от приложимите ОУ на ДРЗ за физически лица, исковата молба и приложенията се връчват на адреса, посочен в договора или на последния адрес,за който клиентът след сключването е уведомил кредитора и се считат за получени на петия работен ден от деня на изпращането им от арбитъра.Фикция за получаване на призовките и съобщенията е предвидена за случаите , когато в известието за доставяне е отбелязано,че не са получени поради това, че са отказани / не са приети, не са потърсени, адресатът е заминал, преместен е на друг адрес, адресът не съществува , непознат е или е недостатъчен .
Не може да се приеме фингирано връчване на призовката и исковата молба за образуваното арбитражно производство,отделно от неудостовереното изобщо изпращане на приложения към исковата молба, което съставлява самостоятелно основание за нередовност на призоваването – чл.31 вр. с чл.27 ЗМТА.Причината за невръчването , посочена в обратните разписки към товарителниците и потвърдена от куриерската служба – „ отсъствие на получател „ – формално не попада в хипотезите на невръчване,съгласно чл.13.4 на ОУ и смислово не може да бъде автоматично приравнена на хипотезите „заминал „ или „преместен на друг адрес„,още повече че ответникът не е и установил действителна промяна в адреса на ищцата , за която не е бил уведомен. В този смисъл реш.№ 97 / 27.06.2012 год. по т.д.№ 870 / 2011 год. на ІІ т.о. , реш.№ 45 / 26.03.2013 год. по т.д.№ 549 / 2012 год. на ІІ т.о., реш.№ 146 / 18.01.2012 год. по т.д.№ 149 / 2011 год. на І т.о. и реш.№ 187 / 18.11.2013 год. по т.д.№ 999 / 12 год. на І т.о. на ВКС и др..
С оглед изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата по делото държавна такса, от заплащане на която ищцата е била освободена ,на основание чл. 83 ал.2 ГПК,както и адвокатско възнаграждение,за представителството й от адвокат при условията на чл. 38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата , в размер на 300 лева, съгласно чл.38 ал.2 вр. с чл. 36 ал.2 ЗАдв. вр. с чл. 7 ал.1 т.4 от Наредба № 1 / 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, Върховен касационен съд, състав на първо търговско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ арбитражно решение от 28.03.2013 год. по арб.дело № 1432/2013 год. по описа на Арбитражен съд – СНЦ „ Арбитер Юстициарум „ , на основание чл.47 т.4 пр. първо и т.6 ЗМТА .
ОСЪЖДА [фирма] да заплати по сметка на ВКС държавна такса от 94,06 лева, както и да заплати на Ц. И. разноски за дължимо адвокатско възнаграждение, в размер на 300 лева.
Решението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :