4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 589/15,07,2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на единадесети юли , през две хиляди и четиринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 1895/ 2014 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 ГПК .
Образувано е по частна жалба на Ж. Х. К. против определение № 803 / 07.04.2014 год. по ч.гр.д.№ 840 / 2014 год. на Софийски апелативен съд, ГК , с което е потвърдено определение № 15 275 / 17.01.2014 год. по гр.д.№ 1527 / 2013 год. на СГС , І ГО , 15 състав, с което е прекратено производството, образувано по исковата молба на жалбоподателя против [фирма] .Жалбоподателят оспорва правилността на определението , с доводи относими към неговата допустимост, а именно – че първоинстанционният съд се е произнесъл по допустимостта на различен от висящия в производството иск, което въззивната инстанция не е съобразила.
Ответната страна – [фирма] – оспорва наличието на основание за допускане на касационното обжалване.Претендира разноски .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК , от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт .
За да се произнесе по частната жалба настоящият състав съобрази следното :
Ищцата – настоящ жалбоподател Ж. К. – формално е предявила петитуми на два иска – по чл.424 ал.1 ГПК за установяване несъществуване на задължение на същата към ответника [фирма], за което дружеството се е снабдило с влязла в сила заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, на основание договор за финансов лизинг сключен с Ж. К., с твърдението , че договорът е нищожен, като неподписан от нея – поради липса на съгласие / чл.26 ал.2 пр.2 ЗЗД / , която нищожност се сочи като „ новооткрито обстоятелство „ по смисъла на чл.424 ал.1 ГПК, както и петитум на самостоятелен иск по чл.26 ал.2 пр.2 ЗЗД за установяване нищожността на договора . С определение № 243 / 05.09.2013 год. по гр.д.№ 331 / 2013 год. на Ямболски окръжен съд, поради оттегляне на иска по чл.424 ал.1 ГПК , е прекратил производството в тази му част и предприел процесуални действия по обективно съединения иск за установяване нищожността на договора.Поради препращане по правилата на родовата и местна подсъдност, надлежно сезираният Софийски градски съд , с определение от 17.01.2014 год. по гр.д.№ 15 275 / 2013 год. ,е приел, че независимо от формално заявените два петитума и независимо от процесуалните действия на предходно сезирания Ямболски окръжен съд, е сезиран с иск по чл.424 ал.1 ГПК,изхождайки от мотивирания в исковата молба правен интерес от предявяването на „исковете„,а именно установената нищожност да послужи като „новооткрито обстоятелство „ в производство по иск по чл.424 ГПК , за установяване несъществуващо нейно задължение към кредитора – ответник.Приел е,че нищожността на договора, съставляващ правното основание на претенцията на кредитора,няма характеристиката на „ новооткрито обстоятелство „, което ищцата не би могла да узнае по време на висящността на заповедното производство, за да би подала възражение по реда на чл.414 ГПК , каквото не е сторила . На това основание съдът е прекратил производството като недопустимо, а въззивният съд,с тук атакуваното определение потвърдил първоинстанционното определение,но съобразявайки за предмет на производството установителен иск за нищожност на договора,представляващ основание за вземането на кредитора, за което последният се е снабдил с влязла в сила заповед за изпълнение.Въззивният съд е приел, че основанията, на които ищцата основава претенцията си по чл.26 ал.2 ЗЗД,са преклудирани от действието на влязлата в сила заповед за изпълнение и не могат да се предявяват по исков ред. Оспорването на фактите и обстоятелствата ,относими към изискуемостта и ликвидността на вземането е възможно ,според въззивният съд , в хипотезите на искове по чл.424 ГПК и чл.439 ГПК . Но дори да би бил приет като иск с правно основание чл. 424 ГПК , соченото обстоятелство – нищожен договор ,въз основа на който се претендира вземането – няма характеристиката на „ новооткрито „ – което страната би могла да узнае в хода на висящото заповедно производство, респективно подавайки възражение по реда на чл.414 ГПК .
В изложението по чл. 280 ал.1 ГПК касаторът формулира следните два въпроса : 1 / При проверка на първоинстанционното определение въззивният съд следва ли да обсъжда обстоятелства , които не са били предмет на разглеждане в първоинстанционното определение и по които не е било налице произнасяне, вкл. и непроизнасяне по въпроса касаещ прекратяването на делото ? и 2 / Съществува ли законова пречка при влязла в сила заповед за изпълнение , въз основа на договор ,непредставен със заявлението за издаване заповед за изпълнение, да бъде предявен последващо иск от длъжника, за установяване нищожността на този договор ? .Въпросите са посочени в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК, с приложени съдебни актове, казуална съдебна практика, но недоказано влезли в сила, поради което са неотносими към доказването на този допълнителен селективен критерий . Формално и без обосноваване е посочен и допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
Първият от поставените въпроси е неясен като касаещ произнасяне на въззивния съд по „ обстоятелства „, както и в последната си част – чие непроизнасяне по въпроса за прекратяването визира страната и в какъв смисъл,след като първоинстанционният съде прекратил, а въззивният съд потвърдил прекратяването на производството.Дори да се приеме, че се касае за въпрос относно възможността въззивният съд да се произнесе по допустимостта на иск,възприемайки различна правна квалификация от тази,дадена от първоинстанционния съд, то така поставеният правен въпрос би се явил релевантен,но необоснован с допълнителен селективен критерий, като настоящият състав не споделя наличието на вероятна недопустимост на определението на това основание,след като недопустимостта е обоснована спрямо действителните обстоятелствена част и петитум на иска, останали предмет на висящото производство по изричното волеизявление на страната.
Вторият от поставените въпроси съставлява правен такъв по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК във връзка с т.1 ТР № 1 / 2010 год. по т.д. № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС,относим към допустимостта на иска по чл. 26 ал.2 ЗЗД в конкретната хипотеза , но е необоснован допълнителен селективен критерий за допускането му.Както се посочи по-горе казуалната съдебна практика не е установено да е влязла в сила, а формалното посочване на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е от естество да обоснове допълнителния селективен критерий, при непосочване , в съответствие с изискванията на т.4 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС непълната , неясна и противоречива правна норма,чието тълкуване е предпоставило противоречива съдебна практика или непротиворечива, но неправилна такава, подлежаща на преодоляване предвид изменение в законодателството или развитие на обществените отношения,с цел гарантиране точното прилагане на закона и за развитието на правото .
Водим от горното,Върховен касационен съд,първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 803 / 07.04.2014 год. по ч.гр.д.№ 840 / 2014 год. на Софийски апелативен съд, ГК.
ОСЪЖДА Ж. К., на основание чл.81 вр. с чл.78 ал.3 и ал.4 ГПК , да заплати на [фирма],разноски за настоящото производство в размер на 600 / шестстотин / лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :