4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 319
С., 09,05,2011 г.
Върховният касационен съд на Р. България, Т. колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и осми март през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Е. Ч.
Е. М.
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………………………..…….., като изслуша докладваното от съдията Е. М. търг. дело № 758 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 9108/18.VІ.2010 г. на [фирма] – [населено място], подадена чрез процесуалния представител на д-вото по пълномощие, против онази част от въззивното решение № 23 на Старозагорския ОС, ТК, от 12.V.2010 г., постановено по т. д. № 560/09 г., с която настоящият касатор е бил осъден реално да предаде на С. И. К. от село [община], област Ст. З. количество от 1 300 тона бирена каша, дължимо за период от 6 месеца и половина, считано от датата 15.VІ.2007 г. и до края на същата година, съгласно сключен помежду им договор за търговска продажба от 13.ХІІ.2006 г.
Оплакванията на търговеца касатор са за постановяване на въззивното решение в атакуваната негова осъдителна част както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от Старозагорския ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който този иск на С. Ив. К. за реално изпълнение да се отхвърли – като неоснователен, а в полза на д-вото да се присъдят всички направени в инстанциите съдебно-деловодни разноски или, алтернативно, делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Старозагорския ОС.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът [фирма] обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната част на решението си Старозагорският ОС се е произнесъл по процесуалноправния въпрос досежно цената на иска за реално изпълнение, т.е. по чл. 130 ГПК /отм./, но без да съобрази обстоятелството, че първоинстанционното производство се е развило пред родово некомпетентен съд, а това било от значение както за точното прилагане на закона, така и за развитие на правото..
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация С. И. К. от [населено място], [община], област С. З. писмено е възразил чрез процесуалния си представител по пълномощие както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение в атакуваната от д-вото негова осъдителна част, претендирайки присъждане на разноски.
Върховният касационен съд на Р., Т. колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Старозагорския ОС, касационната жалба на [фирма] – гр. Ст. З. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване макар и с аргументация, различна от въведената в изложението на касатора, са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Р. постановки по т. 1 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността, респ. недопустимостта на обжалваното решение. Ако съществува вероятност последното да страда от порок по смисъла на чл. 281, т.т. 1 или 2 ГПК, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за допустимостта /респ. валидността/, ще се извърши с решението му по съществото на подадената касационна жалба.
В процесната хипотеза на поддържан в изложението към жалбата на [фирма] довод, че І-воинстанционното пр-во се е развило пред родово некомпетентен съд, т.е. при липсата на процесуална предпоставка за разглеждане на този осъдителен иск от районен съд /арг. за противното от текста на чл. 80, ал. 1, б. „б” ГПК-отм./, която е от категорията на абсолютните, е налице вероятност обжалваното въззивно решение на Старозагорския ОС да е процесуално недопустим съдебен акт. Отново per argumentum a contrario тази вероятност произтича и от съпоставката между разпоредбите на чл. 80, ал. 2 ГПК /отм./ и на чл. 94 от същия отменен процесуален закон.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Т. колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 23 на Старозагорския ОС, ТК, от 12.V.2010 г., постановено по гр. дело № 560/09 г. В НЕГОВАТА ОСЪДИТЕЛНА ЧАСТ – по иска на С. И. К. за реално изпълнение на договора от 13.ХІІ.2006 г.
У К А З В А на касатора [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], че следва В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от съобщението за това да представи в канцеларията на ТК на ВКС документ /банково бордеро/ за внесена по с/ка на този съд допълнителна държавна такса в размер на 650 лв. /ШЕСТОТИН И ПЕТДЕСЕТ ЛЕВА/, тъй като в противен случай образуваното по жалбата му касационно производство ще бъде прекратено.
След надлежното внасяне на така определената допълнителна д.т. по чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, делото да се докладва на Председателя на І-во отделение от ТК на ВКС – за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2