2
I
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 589
гр. София,28.07.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото съдебно заседание на двадесет и шести юли през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Е. Чаначева Е. М.
като изслуша докладваното от съдията Е. М. ч. т. д. № 278 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 6235/1.У11.2011 г., подадена от [фирма]-гр. П. по пощата на 30 юни т.г. в качеството му на ответник в частното касационно пр-во по чл. 274, ал. 3, т. 1 във вр. чл. 262, ал. 3 ГПК, приключено с определение № 402 от 31.У.2011 г. по настоящето дело, с което не е било допуснато касационно обжалване на определение № 54 на Варненския апелативен съд, ТК, от з.з. на 4.П.2011 г. по ч. т. дело № 45/2011 г. по частната касационна жалба на [фирма]-гр. В..
Поддържа се в молбата, че ВКС не е разгледал своевременно направеното в отговора по частната касационна жалба, подаден съгласно чл. 276, ал. 1 ГПК, искане за присъждане на разноски в размер на сумата 840 лв. /осемстотин и четиридесет лева/, представляваща равностойността на платено от този търговец възнаграждение за един адвокат по приложената ф/ра № 101/1.1У.2011 г.
Молбата на [фирма]-гр. П. е била подадена по реда на чл. 62, ал. 2, изр. 1-во ГПК на 30 юни 2011 г. и следователно е постъпила в пределите на едномесечния срок по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК, считано от датата 31^.2010 г., поради което тя ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази молба на пловдивското търговско д-во по чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК е основателна.
Видно от приложения към писмения отговор на ответното по касация [фирма]-гр. П. договор за правна защита и съдействие от 28.111.2011 г., сключен с адвокатското д-во „Б. и К.“-гр. П., е, че в полза на последното е било договорено възнаграждение в размер на 840 лв. – „за изготвяне и представяне на отговор по частна
касационна жалба“. Такъв писмен отговор по чл.276, ал. 1 ГПК реално е бил изготвен и в потвърждение на горната констатация е представената от адвокатското д-во издадена от него данъчна ф/ра № 101/1.1У.2011 г. за получаване на сумата 840 лв. /с вкл. ДДС/ като адвокатски хонорар.
При съобразяване разпоредбите на чл. 78, ал. 5 ГПК и чл. 36 от закона за адвокатурата, настоящият състав на ВКС намира, че така уговореният и изплатен адвокатски хонорар няма естеството на прекомерен и поради това разноските на търговеца до размер на сумата, посочена във ф/ра № 101/1.1У.2011 г., са дължими от страна на частния касатор [фирма]-гр. В., съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, понеже по частната му касационна жалба не е било допуснато касационно обжалване на атакуваното с нея въззивно определение.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
ОПРЕДЕЛИ
ДОПЪЛВА определение № 402 от 31 май 2011 г., постановено по делото С ЧАСТ ЗА РАЗНОСКИТЕ, като ОСЪЖДА [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], бул. „8-ми приморски полк“ № 128, ет. III, ДА ЗАПЛАТИ на [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], бул. „6-ти септември“ № 252, НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК, сума в размер на 840 лв. /ОСЕМСТОТИН И ЧЕТИРИДЕСЕТ ЛЕВА/, представляваща равностойността на платено от последното адвокатско възнаграждение за изготвяне на негов писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК по частната касационна жалба на варненския търговец.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: