5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№441
С., 13.06. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на осемнадесети април през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Е. Чаначева
Е. М.
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………..……………………………….., като изслуша докладваното от съдията Е. М. търг. дело № 858 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 6753/15.VІІ.2010 г. на В. П. Г. от [населено място], подадена против решение № 278 на Софийския апелативен съд, ГК, 8-ми с-в, от 31.V.2010 г., постановено по гр. д. № 76/2010 г., с което е бил отхвърлен неговият осъдителен иск с правно основание по чл. 327 ТЗ, предявен срещу ответното [фирма]-гр М., област В. за присъждане на сума в размер на 67 865.16 лв., както и на мораторна лихва върху тази главница в размер на 6 657.01 лв. до завеждане на делото.
Постъпила е и частна жалба от Г. с вх. № 7089/26.VІІ.2010 г. срещу определение № 1148 на същия състав на САС по делото, с което той е присъдил претендирани в списък към писмените бележки на [фирма] деловодни разноски за двете инстанции в размер общо на 5 490.44 лв.
Оплакванията на касатора Г. са за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното решение на САС, поради което той претендира касирането му изцяло и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, идентичен по смисъл и съдържание с този на първостепенния съд, ведно с присъждане на направените по делото разноски „пред двете инстанции”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Г. обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение САС се е произнесъл по „материалноправен спор, решаван противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като не става ясно каква е обективната истина по същия”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-гр. М., област В. писмено е възразило чрез процесуалния си представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на изложените в жалбата на Г. оплаквания за неправилност на атакуваното решение на САС. Инвокирайки доводи, че в изложението на касатора към жалбата по чл. 284, ал. 3 ГПК липсвал ясно формулиран правен въпрос, който да е обусловил изхода по конкретното дело, ответното търговско д-во претендира присъждане на разноски както за настоящето пр-во по чл. 288 ГПК, възлизащи на сумата 5 000 лв. /пет хиляди лева/, но така също и веднъж вече присъдените такива за въззивната инстанция в размер на сумата 5 490.44 лв.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред САС, касационната жалби на В. П. Г. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 1 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, нито от твърденията на подателя й или от там посочените от него факти и обстоятелства. Непосочването на релевантния правен въпрос /а не „спор”/ само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване – без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, каквито в случая са били тези по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
При този изход на делото в настоящето пр-во по чл. 288 ГПК касаторът Г. ще следва да бъде осъден, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на ответното търговско д-во разноски в размер на сумата 5 000 лв. /пет хиляди лева/, представляваща изплатено възнаграждение за един адвокат съгласно приложения по делото договор за правна защита и съдействие /серия „А”, № 0002819 от 15.ІХ.2010 г./. В тази връзка ще следва да бъде оставена без уважение частната жалба на касатора Г. с вх. № 7089/26.VІІ.2010 г., имаща за свой предмет последващото определение на САС от 5 юли 2010 г. по същото дело, отнасящо се до допълване на атакуваното въззивно решение с присъждане в полза на търговеца на поискани преди приключване на устните състезания деловодни разноски за въззивната инстанция в размер общо на 5 490.44 лв.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 278 на Софийския апелативен съд, ГК, 8-ми с-в, от 31.V.2010 г., постановено по гр. дело № 76/2010 г.
О С Ъ Ж Д А В. П. Г., ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „Б” – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати на [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], област В., [улица] /ЕИК[ЕИК]/ съдебно-деловодни разноски за настоящето пр-во по чл. 288 ГПК в размер на сумата 5 000 лв. /пет хиляди лева/.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на В. П. Г. от [населено място] с вх. № 7089/26.VІІ.2010 г. срещу определение № 1148/5.VІІ.2010 г. на същия състав на САС, постановено по същото дело, с предмет допълване на въззивното решение в частта му за разноските с присъждане на такива в полза на ответното [фирма]-гр. М., област В. за въззивната инстанция в размер общо на сумата 5 490.44 лв. /пет хиляди четиристотин и деветдесет лева и четиридесет и четири стотинки/ – на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по търг. дело № 858 по описа за 2010 г.