О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 521
София, 25,09,2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и дванадесета година, в състав:
Председател: НИКОЛА ХИТРОВ
Членове: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
като изслуша докладваното от председателя Никола Хитров
ч.т.д. № 459/2012 г.
Производството е по реда на чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. др. „И. и Г.”, [населено място] против определение № 55/20.04.2012 г. по в.ч.гр.д. № 156/2012 г. на Хасковски окръжен съд, с което се отменя определение от 24.01.2012 г. по гр.д.№ 2659/2011 г. на Хасковски районен съд, с което е оставено без уважение направено от ответника възражение за местна подсъдност.
Оплакванията на жалбоподателя са за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, като се претендира отмяната му и се иска определяне на Хасковски районен съд за местно компетентен съд по разглеждане на спора по същество.
Ответникът- [фирма], [населено място], надлежно уведомен по реда на чл. 276, ал.1 ГПК, е изразил писмено становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в процеса срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно чл. 274, ал.3, т.1 ГПК, и е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал.1 ГПК, приложима с оглед препращането по чл. 274, ал.3 ГПК, касационното производство е допустимо при наличието на едно от изброените в чл. 280, ал.1 т.1- т.3 ГПК изисквания. В приложеното изложение по чл. 280, ал.1 ГПК жалбоподателят изисква уточняване на въпроса, дали адвокатско дружество има качество на потребител. Настоящият съдебен състав намира, че подобно разяснение не е необходимо с оглед легалната дефиниция на закона- § 13, т.1 от Допълнителни разпоредби на Закон за защита на потребителите. Според нея адвокатското дружество не е потребител, тъй като използва предоставените услуги за своята професионална дейност.
Жалбоподателят предоставя и два съдебни акта, които счита за противоречива съдебна практика по въпроса за приложението на местната подсъдност за юридически лица, които нямат регистрирани клонове. Единият съдебен акт- определение № 546 от 12.10.2011 г. по т.д.№ 580/2011 г. на Варненски апелативен съд- не следва да бъде взет под внимание, тъй като няма данни към настоящия момент да е влязъл в законна сила. Другият съдебен акт- определение № 27 от 15.01.2009 г. по ч.т.д.№ 387/2008 г. на ВКС, ТК, I т.о.- касае различни субекти и затова е неотносим към настоящия случай. Отделно, служебно на настоящия състав е известна практика на Върховния касационен съд- определение № 696 от 19.11.2009 г. по ч.т.д.№ 676/2009 г. на ВКС, ТК, II т.о., която визира въпроса за местната подсъдност за юридически лица, които нямат регистрирани клонове и атакуваният съдебен акт на Хасковски окръжен съд не е в противоречие с нея.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на частна касационна жалба на А. др. „И. и Г.”, [населено място] против определение № 55/20.04.2012 г. по в.ч.гр.д. № 156/2012 г. на Хасковски окръжен съд, с което се отменя определение от 24.01.2012 г. по гр.д.№ 2659/2011 г. на Хасковски районен съд, с което е оставено без уважение направено от ответника възражение за местна подсъдност.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.