5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 636
София, 04,10,2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………………….………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 214 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 50644/2.Х.2009 г. на „Т С” Е. – С, подадена чрез процесуалния й представител юрисконсулт А. Б., против въззивното решение на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-Б, от 17.VІІ.2009 г., постановено по гр. д. № 1779/08 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 5 на СРС, ГК, 47-ми с-в, от 16.ІІ.2008 г. по гр. д. № 2519/07 г.: за отхвърляне иска на търговеца настоящ касатор с правно основание по чл. 252 ГПК /отм./, предявен срещу „С. к Б-РГ” ООД – С, чиито предмет е било установяването на вземания на топлофикационното д-во срещу ответното в размер на сумата 2 364.58 лв., претендирана като равностойност на доставена му топлоенергия в периода от 1 юни 2000 г. и до 31.І.2002 г., а също и на сума в размер на 277.22 лв., представляваща мораторна лихва върху горепосочената главница за периода от 1.ІV.2002 г. и до завеждане на исковата молба /8.ІІ.2007 г./.
Оплакванията на „Т С” Е. – С са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение на СГС в нарушение на материалния закон, поради което се претендира отменяването му. Инвокирани са доводи, че макар топлинната енергия да е била доставяна в магазинно помещение, надлежно преустроено впоследствие в бирария, към конкретния случай не била приложима разпоредбата на чл. 6 от Наредба № 1 за ползване на топлинна енергия от 1975 г. /отм. на 26.ІІІ.2002 г./ – независимо, че този подзаконов нормативен акт е имал действието си през процесния период от 20 месеца, тъй като по делото не били представени доказателства, а и не било установено по безспорен начин, че в топлоснабдения имот е извършвана „производствена дейност”. Затова неправилна била констатацията на двете инстанции, че същият имот е бил използван „за стопански нужди”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК търговецът касатор обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличие на основанията по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, но интерпретирайки двете като „една обща предпоставка” при развиване на тезата си, че с атакуваното въззивно решение СГС се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който в крайна сметка бил релевантен както за точното прилагане на закона, така и от значение за развитие на правото.
Ответното по касация „С. к „Б-РГ”ООД гр. С не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията, изложени в жалбата на топлофикационното дружество.
Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред СГС, касационната жалба на „Т С” Е. – С ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Р. постановки по т. 1 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Поради това задължен да изложи ясна и точна формулировка на този правен въпрос е касаторът, докато ВКС не само че не е длъжен, но и не може да го извежда от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната му жалба или в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Н. на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело е само по себе си достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване – без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В заключение, разпоредбата на чл. 7, б. „в” от Препоръка № R (95) 5 на К. на министрите на държавите членки – относно подобряването функциите на апелативните системи и процедури в гражданските и търговските съдилища, е съобразена директно в текста на т. 3 от чл. 280, ал. 1 на сега действащия ГПК, но Н. на материалноправния въпрос, който едновременно да е от значение както за точното прилагане на закона, така и за развитието на правото от страна на касатора „Т С” Е. представлява пречка за допускане на атакуваното въззивно решение на СГС до касационен контрол.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-Б, от 17.VІІ.09 г., постановено по гр. дело № 1779/08 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по търг. дело № 214 по описа за 2010 г.