5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 637
София, 04,10,2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора…………………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 173 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 6485/25.ХІ.2009 г. на едноличния търговец Д. М.. Ф. от гр. Р., област П., действащ с фирмата „Д`91 – Д. М.”, подадена чрез процесуалния му представител адв. Б. Б. от АК-П против въззивното решение № 302 на П. окръжен съд, ГК, от 29.Х.2009 г., постановено по гр. д. № 170/09 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 2 на Районен съд – Р. от 14.І.2009 г. по гр. д. № 646/08 г. На основание чл. 233, ал. 1 във вр. чл. 232 ЗЗД с последното ЕТ настоящ касатор е бил осъден да предаде на ищцовата градска потребителна кооперация „Н.”-гр. Р. владението върху преместваемо съоръжение /павилион тип „Русе”/ с площ от 72 кв.м., находящ се в гр. Р., махала „И.”, кв. І до изградената там сладкарска работилница.
Оплакванията на касатора Д. М. са за необоснованост, незаконосъобразност и постановяване на атакуваното въззивно решение при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила. С доводи, че „Пернишкият ОС като въззивна инстанция не е контролно-отменителна или потвърдителна инстанция, а следва да обсъди както доказателствата, събрани от първата инстанция, така и тези, събрани от него”, ЕТ касатор претендира отменяване на обжалваното решение и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който исковата претенция на кооперацията да се отхвърли, ведно с присъждане и на всички направени от М. в инстанциите разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът М. обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличие на предпоставките по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с обжалваното въззивно решение П.т ОС „се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и решаването му е от значение за точното прилагане на закона”. Материалноправните въпроси засягали основателността на предявения от потребителната кооперация облигационен иск, а те – от друга страна – били от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Докато конкретните процесуалноправни въпроси, „решени в противоречие с практиката на ВКС”, се свеждали до допуснатите от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствени правила: необсъждане в съвкупност на доказателствата по делото и нарушаване правото на страна на защита в процеса, вследствие игнориране на направените от нея възражения и наведените доводи.
Ответната по касация градска потребителна кооперация „Н.” – гр. Р., област П., не е ангажирала свое становище нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на изложените в касационната жалба на ЕТ „Д`91-Д. М.”-гр. Р. оплаквания.
Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред П. ОС, касационната жалба на ЕТ „Д`91-Д. М.”-гр. Р. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Р. постановки по т. 1 на ТР № 1/19.ІІ.2010г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение, в което намира израз диспозитивното начало в гражданския процес. Докато касационният съд не е длъжен и не може да извежда същия въпрос от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба или в изложението му към нея. Затова непосочването на този правен въпрос е само по себе си достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване. В процесния случай не е бил надлежно формулиран от страна на касатора ЕТ Д. М. от Р. нито материално-, нито процесуалноправен въпрос. Произнасянето на решаващия съд по съществото на спора е всякога произнасяне по основателността на онзи иск, с който въззивната инстанция е била сезирана, докато евентуално допуснати от последната конкретни процесуални нарушения /арг. чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК/ не съставляват произнасяне по процесуалноправни въпроси. В заключение, констатира се от двете поредни изложения на касатора по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК /това от 9.ХІІ.2009 г. и другото от 12.ІІ.2010 г./ към жалбата му, че той не провежда разграничение между касационни отменителни основания, от една страна, и основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК – от друга. При липса на надлежно формулиран правен въпрос е безпредметно обсъждането налице ли е приложно поле на касационното обжалване в хипотезата по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 302 на П. окръжен съд, ГК, от 29.Х.2009 г., постановено по гр. дело № 170/09 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2