3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 276
С., 19,04,2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №773/2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на О. Д. Б. от[населено място] против решение № 368 от 22.03.2010 г. по гр.д. № 245/2006 г. на П. апелативен съд.
Ответниците по касация- адв. М. Д., лично за себе си и като пълномощник на „ Медицински център- К.„ ООД-[населено място], Т. Т. Д., И. Д. Д. и Б. С. К., е на становище, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК, поради което обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК,представено в резултат на проведено производство по чл.285 ГПК, касаторът, след като е възпроизвел диспозитива на обжалваното решение е заявил, че счита, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 т.1, 2 и 3 ГПК, след което пространно и идентично с представената втора касационна жалба е проследил развитието на спора, като е изложил своето становище по основателността на исковете.Възпроизвел е текста на разпоредбата на чл.280, ал.1 т.1, 2 и 3 ГПК и е поставил множество въпроси, като по отношение на първите четири е поддържал, че те са решени в противоречие с практиката на ВВКС, а останалите поради липса на практика били относими към основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.Формулираните от него въпроси, дори и да се приемат за релевантни за спора, въпреки, че не са обвързани от конкретните мотиви на въззивния съд, като са поставени общо и в контекста на поддържаното от страната становище по спора, съставляват само установяване на наличие на общото основание за допускане на касационно обжалване.
Касаторът е поддържал, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Това основание, предполага обосноваване от негова страна, че съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен конкретно поставен въпрос, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, се е отклонил от установената задължителна практика на ВКС, респективно ВС/ подробно изброени актовете, попадащи в тази хипотеза с т.2 ТРОСГТК на ВКС на РБ № 1 /2009г. / и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по посочена от касатора конкретна задължителна практика и излагане на доводи, свързани с наличие на такова противоречие при установен фактически идентитет на хипотезите. В случая, страната не е развила каквито и да било доводи по посоченото основание, тъй като е приложила единствено актове, обективиращи казуална, а не задължителна практика, поради което възпроизвеждането на нормата не обосновава довод за наличие на основанието.Приложените решения на ВКС са относими към основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, но и спрямо него страната не обосновава извод за наличие на противоречие при разрешаването на хипотетично поставените въпроси, тъй като не е сравнявала актовете, нито е поддържала идентитет на хипотезите, при които поставените от нея въпроси са били разрешени противоречиво в сравняваните актове,т.е.не е обосновала конкретно такова противоречие. Освен това приложените решения на ВКС, третират и различна правна и фактическа обстановка, поради което и твърдяното противоречие при липса на конкретни доводи не може да бъде проверено, тъй като тези актове като цяло не разглеждат еднакви правни въпроси. Следователно, не може да бъде обоснован довода за наличие на основание по чл.280, ал.1, т. 2 ГПК.
Развитите от страната доводи за неправилност на постановения съдебен акт,в контекста на нейното разбиране по фактическата и правна обстановка по спора са ирелевантни спрямо основанията по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като са предмет на разглеждане от съда след като решението бъде допуснато до касационно обжалване.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ на което се е позовал касатора/, предполага, обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не съставлява поставянето на въпроси, нито лаконичното твърдение , че по тези въпроси липсвала съдебна практика. Освен това, неправилността на установената практика, както и непълнотата или неяснотата на нормата следва да бъде обективно обоснована, а не с оглед субективното разбиране на страната и в контекста на поддържаното от нея становище по основателността на иска.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 368 от 22.03.2010 г. по гр.д. № 245/2006 г. на П. апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: