4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 7
София, 11,01,2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………………………. и с участието на прокурора ……………………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 138 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 5255/6.ХІІ.2010 г. на [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], подадена чрез процесуалния представител на търговеца от АК-В. против решение № 160 на Варненския апелативен съд, ТК, от 21.Х.2010 г., постановено по т. д. № 324/2010 г., с което, на основание чл. 327 ТЗ и съответно – чл. 86, ал. 1 ЗЗД, това д-во е било осъдено да заплати на ищцовото [фирма] – [населено място] сумата 103 388.20 лв., представляваща неизплатена част от цената на доставено му течно гориво /евродизел/ по сключен помежду им на 1 април 2007 г. договор за доставка на петролни продукти, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на делото /23.ІХ.2009 г./ и до окончателното й изплащане, както и 48 486.99 лв. – мораторна лихва върху същата главница за периода от 29.V.2007 г. и до 15.VІІІ.2009 г., а също и 11 152.50 лв. деловодни разноски.
Оплакванията на търговеца касатор са както за недопустимост, така и за неправилност на атакуваното въззивно решение: предвид неговата необоснованост и постановяването му в нарушение на материалния закон. С оглед това се претендира неговото обезсилване, а, алтернативно – касирането му изцяло и присъждане на всички направени в инстанциите съдебно-деловодни разноски от страна на [фирма].
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК този касатор обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение Варненският апелативен съд се е произнесъл по процесуално- и материалноправни въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, само „част от които формирани пределно общо в мотивите към самия съдебен акт”, а именно: за допустимостта на общият исков ред за защита на кредитор, непредявил пред синдика своите, възникнали след датата на откриване на пр-во по несъстоятелност на длъжника, вземания, когато това производство e било приключено с утвърждаването на оздравителен план от съда по чл. 613 ТЗ, както и дали същите вземания следва да се считат погасени.
Ответното по касация [фирма]-гр. В. не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на развитите в жалбата оплаквания за недопустимост и, алтернативно, за неправилност на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Варненския апелативен съд, касационната жалба на [фирма]-гр. В. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да отмени първоинстанционното решение на Варненския ОС и да уважи изцяло обективно кумулативно съединените осъдителни искове на [фирма] срещу настоящия касатор, Варненският апелативен съд е приел, че техен предмет са били вземания на този търговец, възникнали след датата на откривате на пр-во по несъстоятелност на ответното [фирма], които не само не са получили плащане на съответния падеж, но и не са били надлежно предявени по реда на гл. 43 ТЗ за включване от синдика в допълнителен списък, като междувременно съдът по чл. 613 ТЗ е утвърдил оздравителен план, прекратявайки делото на основание чл. 707, ал. 1 ТЗ. Не следвало обаче разпоредбата на чл. 688, ал. 3 ТЗ да се тълкува разширително – в посока на разбирането за последващо погасяване на тези непредявени пред синдика вземания до утвърждаването на оздравителния план.
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т.т. 1 и 4 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващите правни изводи на съда по делото. Същият релевантен въпрос /бил той материално- или процесуалноправен/ би се явил от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й – с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото: когато законите са непълни, неясни или противоречиви, така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид междувременно настъпили в законодателството и обществените условия промени. В горния смисъл само онази част от релевираните в изложението на търговеца касатор правни въпроси, по които въззивната инстанция действително се е произнесла, са обективно годни да послужат при преценката за допустимост на касационното обжалване – не и онези с изцяло хипотетичен характер, като напр. „питанията” на търговеца касатор дали не следвало по делото да се конституира назначеният от съда по чл. 613 ТЗ надзорен орган – с оглед защитата на останалите кредитори с приети вземания в прекратеното пр-во по несъстоятелност или пък можело ли кредитор, защитил вземането си по чл. 688, ал. 3 ТЗ по общия исков ред и разполагащ поради това с изпълнителен титул, да се удовлетвори впоследствие по реда на чл. 722, ал. 1, т. 7 ТЗ.
Поставеният въпрос за допустимостта на исковия ред, а оттам и на атакуваното въззивно решение, в настоящия случай насочва към вероятност последното действително да страда от такъв порок, тъй като ключовото съображения на въззивния съд в тази насока е било, че липсвала съгласуваност между разпоредбите на чл. 688, ал. 1 и на чл. 739, ал. 1 ТЗ. Според горецитираното ТР на ОСГТК на ВКС, в такава хипотеза същият е длъжен да допусне въззивното решение до касационен контрол, „а преценката за допустимостта му, ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба”.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 160 на Варненския апелативен съд, ТК, от 21.Х.2010 г., постановено по т. д. № 324/2010 г.
У К А З В А на касатора [фирма] – [населено място] чрез процесуалния му представител по пълномощие адвокат М. А. А. от АК-В. с адрес: [населено място] [улица]-партер, че следва В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от получаване на съобщението за това да представи в канцеларията на ТК на ВКС по делото документ /банково бордеро/ за внесена по с/ка на този съд допълнителна държавна такса в размер на 3 037.50 лв. /три хиляди тридесет и седем лева и петдесет стотинки/, на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, тъй като в противен случай настоящето касационно производство ще бъде прекратено.
След надлежното внасяне на така определената допълнителна държавна такса, делото да се докладва на председателя на Първо отделение от Търговската колегия на ВКС – за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните по спора.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2