5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 405
С., 21,05,2012 г.
Върховният касационен съд на Р. България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на втори април през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………….………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 683 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 10777/10.V.2011 г. на [фирма]-гр. П., подадена чрез процесуалния представител на търговеца по пълномощие от АК-П. против онази част от въззивното решение № 441 на Пловдивския ОС,ГК,VІІ-и с-в, от 28.ІІІ.2011 г., постановено по гр. дело № 352/2011 г., с която, на основание чл. 252-във вр. чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, е било признато за установено по тези искове на [фирма]-гр. П., че д-вото настоящ касатор му дължи сума в размер на 70 860.50 лв. за предоставени услуги по доставка на питейна вода и за отвеждането и пречистването на отпадни води за периода от 10.І.2003 г. до 18.VІІ.2006 г., както и за периода от 3.VІІІ.2006 г. и до 13.ХІІ.2006 г., а също и че дължими били три мораторни лихви, съответно в размер на 98.72 лв., на 131.70 лв. и на 101.09 лв., за които В и К операторът отделно бил издал фактури по повод допусната от потребителя забава в плащането на главници на гореописаните услуги по предходни фактури от месеците октомври, ноември и декември на 2002 г., като за горните суми в общ размер на 71 192.01 лв. експлоатационното д-во било надлежно снабдено с изп. лист по реда на чл.237, б. „к” ГПК /отм/ – във вр. чл. 203 от закона за водите на основание определение № 46 на Пловдивския РС, ГК, ІІ-ри с-в, от 7.ІІ.2007 г., постановено по ч. гр. дело № 702/2007 г. В останалата му част- досежно отхвърляне установителния иск на водоснабдителното д-во срещу търговеца настоящ касатор за сума в размер на 1 725 лв., посочена в издадената от В и К оператора ф/ра № [ЕГН]/9.VІІІ.2006 г., като необжалвано, въззивното решение на Пловдивския ОС по гр. д. № 352/2011 г. е влязло в сила.
Оплакванията на търговеца касатор са за постановяване на същото както в нарушение както на материалния закон (чл. 3, ал. 4, изр. 1-во от Наредба № 9/1994 г. за ползуването на водоснабдителните и канализационни системи /отм./), така и при допуснати от състава на Пловдивския ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила (чл. 235, ал. 3 ГПК). Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който положителният установителен иск на пловдивския В и К оператор по чл. 252 във вр. чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, предявен срещу търговеца настоящ касатор, да се отхвърли: „като неоснователен и недоказан, заедно с произтичащите от това законни последици”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът [фирма]-гр. П. обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната част от решението си Пловдивският ОС се е произнесъл по решаван противоречиво от съдилищата материалноправен въпрос за значението на писмената форма на договора за предоставяне на В. услуги като условие за действителност на сделката или само за доказването й, както и дали подписването на фактури между страните по спора е от естество да замести законово изискване за форма на договора. Същият правен въпрос бил „от значение за точното прилагане на закона – чл. 3, ал. 4, изр. 1-во от Наредба № 9/1994 г. /отм./”. Цитирано е и приложено към изложението по жалбата влязло в сила въззивно решение № ІV-129/8.VІІІ.2008 г. на Бургаския ОС, ГК, 4-и с-в, постановено по гр. д. № 198/08 г., решаващият правен извод, изведен в мотивите към което, е бил в смисъл, че водоснабдително д-во и съответният негов абонат /физическо или юридическо лице/ „встъпват в облигационна връзка с насрещни права и задължения само след сключването на формален писмен договор”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-гр. П. писмено е възразило чрез процесуалния си представител по пълномощие както по допустимостта на касационното обжалване, така по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на разноски, направени за настоящето пр-во по чл. 288 ГПК в размер на платеното възнаграждение за един адвокат.
Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Пловдивския ОС, касационната жалба на [фирма]-гр. П. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
От една страна, Пловдивският ОС е приел, че писмената форма на договора за ползване на водоснабдителните и канализационните системи по чл. 3 от Наредба № 9/1994 г., наричан „договор за водоснабдяване”, не била такава за действителност, а само „за яснота”, т.е. за доказване на сделката. И понеже в процесния случай, датиращ от края на 2001 г., писмен договор по делото не е бил представен, но пък били ангажирани писмени доказателства като: молба на касатора за прехвърляне партидата на площадковия водомер с № 00101001372 след придобиване на собствеността върху имота, където това измервателно устройство е било монтирано, а също и общо 48 фактури, издадени за исковия период от 3 години и 11 месеца, е направен ключов за изхода на облигационния спор извод, че материализираните в двустранно подписаните и осчетоводени от тях волеизявления на страните удостоверявали предоставяне от страна на ищеца в полза на ответника на услуги по доставка на питейна вода в количество, отчетено с конкретно посочени показания на същия водомер, за които се дължало заплащане на конкретно определената в тях цена в 10-дневен срок от датата на връчване. С това се установявали „съществените елементи на възникнали между страните договорни правоотношения и факта на предоставяне на водоснабдителните и канализационни услуги от ищеца и получаването им от ответника, с което за последния е възникнало задължението за заплащане на определената цена за тях в посочения срок”.
От друга страна обаче, за да отхвърли като неоснователно противопоставеното от настоящия касатор защитно възражение за частично погасяване на претенциите на В и К оператора по давност – с изтичане на тригодишния срок по чл. 111, б. „в”, предл. 3-то ЗЗД, въззивната инстанция е приела, че: „по настоящето дело не е представен писмен договор между страните, от който да се установи постигнато съглашение относно регулярност на плащанията, уговарянето на каквато посредством издадените от ищеца, макар и ежемесечно, фактури не би могло да се установи, тъй като всяка една от тях поотделно удостоверява извършени от ищеца конкретни услуги и получаването им от ответника, но не и периодичност относно заплащането на такива”.
Очевидно е при това положение, че материалноправният въпрос за значението на писмената форма на договор, сключен между В и К оператор и физическо или юридическо лице потребител при действието на отменената Наредба № 9/1994 г. „За ползуване на водоснабдителните и канализационните системи”, е бил решен по диаметрално противоположен начин от Пловдивския ОС с атакуваното въззивно решение при неговото сравняване с влязлото в сила въззивно решение № ІV-129 на Бургаския ОС, ГК, 4-и с-в, от 8.VІІІ.2008 г., постановено по гр. дело № 198/08 г. Налице е поради това приложно поле на касационното обжалване в хипотезата по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, а и съобразно задължителните за съдилищата в Р. постановки по т. 3 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС, издадено по тълк. дело № 1/09 г.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 441 на Пловдивския окръжен съд, ГК, VІІ-и с-в, от 28.ІІІ.2011 г., постановено по гр. дело № 352/2011 г. В ЧАСТТА относно признато за установено по иска на пловдивския В и К оператор по чл. 252 във вр. чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, че [фирма]-гр. П. му дължало сума в размер на 70 860.50 лв. за периода от 10.І.2003 г. и до 18.VІІ.2006 г. и съответно за периода от 3.VІІІ.2006 г. и до 13.ХІІ.2006 г., както и три мораторни лихви в размер на сумите 98.72 лв., 131.70 лв. и 101.09 лв.
У К А З В А на касатора [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], чрез неговия процесуален представител по пълномощие адв. С. Т. от АК-П., че следва В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от получаване на съобщението за това да представи в канцеларията на ТК на ВКС документ /банково бордеро/ за внесена по сметката на този съд държавна такса в размер на 1 423.84 лв. /хиляда четиристотин двадесет и три лева и осемдесет и четири стотинки/, тъй като в противен случай настоящето касационно пр-во ще бъде прекратено.
След надлежното внасяне на така определената допълнителна д.т. по реда на чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, делото да се докладва на председателя на Първо отделение от ТК на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните по спора.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 683 по описа за 2011 г.