6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 386
С., 16,05,2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на дванадесети март през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 619 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 784 от 21.ІІІ.2011 г. на Р. /Р./-гр. В., подадена против въззивното решение № 6 на Видинския ОС, ГК, от 15.ІІ.2011 г., постановено по гр. д. № 565/2010 г., с което настоящият касатор е бил осъден да заплати на [фирма]-гр. В. сума в размер на 8 410.72 лв., представляваща неизплатена част от дължимо възнаграждение по договор от 1.ІІ.2003 г. за охрана и подписаният към него анекс от 14.ІІІ.с.г., между страните по спора съответно за периода 1.ІХ.05 г. и до 17.ІІ.2006 г., а също и 2 000 лв. като договорна лихва върху горепосочената главница за периода от последната дата и до завеждането на делото /30.ХІІ.2009 г./, както и по 0.5% дневно върху главницата от предявяването на исковете и до окончателното й изплащане
Оплакванията на видинската Р. касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Видинския ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който тези две обективно кумулативно съединени искови претенция на [фирма]-гр. В. да се отхвърлят – като неоснователни или, алтернативно, делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Видинския ОС.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК видинската Р. касатор обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличие на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение Видинският ОС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по правния въпрос за надлежното прекратяване на процесния договор за охрана в хипотеза, когато нотариална покана е била връчена при отказ, но преди всичко не било съобразено обстоятелството, че С. „не била процесуално дееспособна да отговаря по искове” – въпреки задължението на решаващия съд по свой почин да следи за наличието на такава.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-гр. В. писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-В. както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Видинския окръжен съд, касационната жалба на Р.-гр. В. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за недопустимостта, респ. нищожността на обжалваното въззивно решение. Но ако чл. 63, ал. 3 ТЗ изрично предвижда, че търговските дружества /каквото е ищцовото [фирма]-гр. В./ са юридически лица, то, съгласно чл. 5, ал. 2 и 3 от закона за ветеринарномедицинската дейност (Обн. ДВ, бр. 87 от 1 ноември 2005 г.), поделенията на Н. /Р./, както и специализирани звена за наука, диагностика и контрол, всяко от които се ръководи от директор, без обаче някое от тях да има качеството на юридическо лице. Предвид мълчанието на специалния закон дали тези държавни учреждения или поне част от тях са разпоредители с бюджетни кредити, за да се прецени налице ли е била процесуална правоспособност на видинската Р. касатор, съществува вероятност въззивното решение да е процесуално недопустимо: като постановено в процес с участието на неправосубектна страна. В такава хипотеза ВКС е длъжен да допусне обжалваното пред него решение до касационен контрол, а преценката за неговата допустимост ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 6 на Видинския окръжен съд, ГК, от 15.ІІ.2011 г., постановено по гр. дело № 565/2010 г.
У К А З В А на касатора Р. /сега с наименованието О. Д. ЗА Б. НА Х./ със седалище в [населено място], [улица] чрез процесуалния му представител по пълномощие адв. Л. Ив.И. от АК-В., че следва В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от получаване на съобщението за това да представи в канцеларията на ТК на ВКС документ /банково бордеро/ за внесена по сметка на този съд допълнителна държавна такса в размер на 208.21 лв. /двеста и осем лева и двадесет и една стотинки/, тъй като в противен случай настоящето касационно производство ще бъде прекратено.
След надлежното внасяне на така определената по реда на чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК допълнителна д.т., делото да се докладва на Председателя на ТК на ВКС за насрочването му в открито с.з. с призоваване на страните по спора.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по търг. дело № 619 по описа за 2011 г.