4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 141
София, 20,02,2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на шестнадесети януари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 287 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 341 от 31.І.2011 г. на [фирма] – София, подадена чрез процесуалния представител на търговеца против въззивното решение № 187 на Габровския ОС от 17.ХІ.2010 г., постановено по гр. дело № 231/2010 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 265 на РС-Габрово от 25.V.2010 г. по гр. дело № 93/2010 г. С последното – като неоснователен и недоказан – е бил отхвърлен иск на д-вото настоящ касатор с правно основание по чл. 422 ГПК за признаването за установено, че по ч. гр. дело № 1609/2009 г. по описа на РС-Габрово, заведено като заповедно пр-во по чл. 417, т. 9, предл. 1-во ГПК, главният длъжник [фирма] и поръчителят И. А. В. му дължали солидарно 11 691.23 евро – частично вземане по запис на заповед от 4.ІХ.2008 г., издаден от този ЕТ за 13 627.80 евро и ведно със законната лихва върху първата сума, считано от депозиране на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и до окончателното й изплащане.
Оплакванията на д-вото касатор са за необоснованост и за постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Габровския ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който положителният установителен иск на [фирма] срещу посочените в исковата му молба двама негови солидарно отговорни ответници с предмет установяване съществуването на вземане в размер на сумата 11 691.23 евро да се уважи.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК дружеството касатор обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на всички предпоставки, визирани в т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение Габровският ОС се е произнесъл по два материалноправни и един процесуалноправен въпрос, като първите били такива, имащи значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, но били решени в противоречие с практиката на ВКС, докато релевираният процесуалноправен въпрос се решавал противоречиво от съдилищата в страната.
Ответникът по касация ЕТ И. А. В., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [община], осъществяващ стопанска дейност с фирмата „И. В.”, не е ангажирал свое становище нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на обжалваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Габровския ОС, касационната жалба на [фирма]-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 1 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността или недопустимостта на обжалваното решение.
В процесния случай със заповед № 1957/2.ІХ.2009 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена от РС-Габрово по ч. гр. д. № 1609/09 г., е било разпоредено длъжникът [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], [община], представляван от И. А. В., „солидарно с авалиста”… И. А. В. „да заплатят” на д-вото настоящ касатор сума в размер на 11 691.23 евро, представляваща част от главница по запис на заповед от 4.ІХ.2008 г. с посочен падеж на 1.Х.2008 г. в размер на 13 627.80 евро, ведно със законната лихва върху първата, считано от датата на подаване на заявлението /31.VІІІ.2009 г./ и до окончателното изплащане на това вземане. Съответно персоналните параметри на положителния установителен иск по чл. 422 ГПК са били ограничени до тези участници в заповедното пр-во: заявител и двама, солидарно отговорни длъжници.
Съгласно чл. 63, ал. 3 ТЗ само търговските дружества са юридически лица, докато според чл. 56 и чл. 59 от същия закон, като едноличен търговец може да се регистрира всяко дееспособно физическо лице с местожителство в страната, като фирмата, под която то ще извършва дейността си, задължително следва да съдържа без съкращения личното „и фамилното” или бащиното име, с което същото лице е известно в обществото. Това нормативно положение е различно от установеното в чл. 147, ал. 1 ТЗ, че управление на еднолично О. се извършва от едноличния собственик на капитала, който би могъл да го представлява лично или чрез определен от него управител. От друга страна, съгласно чл. 101 ГПК, както първостепенният, така и въззивният съд са имали задължението да следят служебно за надлежното извършване на процесуалните действия от страните по делото, а това като минимум предпоставя изясняване в случая на точния брой на ответниците по иска с правно основание по чл. 422 ГПК: въз основа на понятието за надлежна /правосубектна/ страна в гражданския процес. В тази връзка ноторно е, че единствено ако дееспособно физическо лице учреди Е., се открива възможността първото юридически „да се раздвои”: запазвайки персоналитета си като гражданскоправен субект, а наред с него обособявайки имущество, което го персонифицира с оглед извършването на определена търговска дейност, така че за третите лица в оборота вече да съществуват два субекта, участващи в правния живот поотделно и независимо един от друг. Щом като при правната фигура на едноличния търговец това категорично не е така, в настоящия случай е налице вероятност атакуваното въззивно решение да е постановено между ненадлежни страни, т.е. да е процесуално недопустимо, вкл. по съображението, че солидарната отговорност по чл. 485, ал. 1 във вр. чл. 513, ал. 1 и чл. 537 ТЗ предпоставя винаги два отделни правни субекта – независимо от неособено прецизната легална дефиниция на менителничното поръчителство, че то може да се даде както от трето лице, така „и от лице, чиито подпис вече е сложен върху менителницата”.
В заключение, когато съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е процесуално недопустимо, както това е в конкретния случай, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката дали това е наистина така, ще се извърши с решенето по съществото на подадената от [фирма] касационна жалба.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 187 на Габровския окръжен съд от 17.ХІ.2010 г., постановено по гр. дело № 231/2010 г.
У К А З В А на касатора [фирма] – София чрез процесуалния му представител адв. И. К. К. от САК, че следва В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от съобщението за това да представи в канцеларията на ТК на ВКС документ /банково бордеро/ за внесена по с/ка на този съд допълнителна държавна такса в размер на 457.36 лв. /четиристотин петдесет и седем лева и тридесет и шест стотинки/, съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за д.т., събирани от съдилищата по ГПК, тъй като в противен случай настоящето касационно производство ще бъде прекратено.
След надлежно внасяне на така определената допълнителна държавна такса, делото да се докладва на председателя на Първо отделение от ТК на ВКС – за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните по спора.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по търг. дело № 287 по описа за 2011 г.