8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 598
С., 24,07,2012 г.
Върховният касационен съд на Република Б., Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора..………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 1031 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 5774 от 14.VІІ.2011 г. на застрахователното [фирма]-С., подадена против решение № 793 на Софийския апелативен съд, ГК, 3-и с-в, от 16.V.2011 г., постановено по гр. дело № 609/2010 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 66 на СГС, ТК, с-в VІ-3, по гр. дело № 2277/08 г.: за отхвърлянето им – като неоснователни и недоказани – на регресния иск на търговеца настоящ касатор с правно основание по чл.213, ал. 1 КЗ, предявен срещу едноличния търговец Н. Щ. В. от А., действащ с фирмата „К.-Н. В.”, чиито предмет е било искането за присъждане на сума в размер на 285 608.13 лв., както и предявеният под условието на евентуалност иск за същата сума, но претендирана на основание чл. 49-във вр. чл. 45 ЗЗД.
Оплакванията на застрахователя касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение както на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който да бъде уважен предявения срещу ЕТ-ответник регресен (суброгационен) иск по чл. 213, ал. 1 КЗ за сумата от 285 608.13 лв. или евентуалния иск на застрахователя срещу този ответник за същата сума, но с правно основание по чл. 45 ЗЗД, като в резултат на д-вото бъдат присъдени всички направени от него по делото разноски, вкл. платен адвокатски хонорар.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК застрахователят касатор обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните процесуалноправни въпроси:
1/ За възможността повторно да се събират доказателства пред въззивния съд за факти, за които първата инстанция – в нарушение на чл. 146 ГПК – не била указала на страните по спора в доклада си „да посочат годни доказателства, съответно, че не са посочили такива, или, по аргумент на по-силното основание – доклад по делото изобщо липсва”;
2/ За задължението на въззивния съд, при нарушаване на чл. 146 от ГПК (в конкретния случай – пълна липса на доклад по делото), да извърши доклад по делото и да укаже на страните кои факти се нуждаят от доказване.
Отделно от това, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото били следните двадесет и един материално- и процесуалноправни въпроса, предмет на произнасянето на САС с атакуваното въззивно решение, а именно:
1/ За това какви доказателства могат да се събират и сочат във въззивното производство;
2/ Представлява ли процесуално нарушение, по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, недопускането на допълнителна съдебно-икономическа експертиза от първоинстанционния съд, поискана по реда на чл. 201 ГПК и чл. 147 ГПК;
3/ Разяснения и задължителни тълкувания на въпроса за същността на принципа на служебното начало, въведен в чл. 7 от ГПК, както и за „частното негово проявление в разпоредбата на чл. 146 ГПК”;
4/ Какви следва да бъдат формата и съдържанието на доклада по чл. 375, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 377 от ГПК, вр. с чл. 146 от ГПК, вр. с чл. 152 от ГПК и дали при изготвяне на доклад по реда на търговските спорове, на основание чл. 375, ал. 1 ГПК, отпада задължението на съда да изготви доклад със съдържанието по чл. 146, ал. 1 от ГПК и да впише същия в протокола от съдебното заседание;
5/ Представлява ли процесуално нарушение липсата на доклад, по смисъла на чл. 146 от ГПК, и отразява ли се тази липса „на валидността” на постановеното решение;
6/ Допустимо ли е, „от гледна точка принципите на чл. 8 и чл. 9 от ГПК”, решенето да се основава на възражения, направени извън преклузивните срокове по ГПК;
7/ При липсата на доклад по чл. 375, вр. с чл. 377, вр. чл. 146 от ГПК, кога настъпва преклузията по отношение твърденията и възраженията на страните;
8/ Различно ли е процесуалното положение на третото лице-помагач по отношение на преклузивните срокове и кога настъпва преклузия по отношение на неговите твърдения в съдебното производство;
9/ Следва ли мотивите на съдебния акт по смисъла на чл. 236, ал. 2 ГПК да обхващат всички доводи и възражения на страните и преценка на всички доказателства по делото или само избраните по преценка на съда такива;
10/ Допустимо ли е приложението на разпоредбата на чл. 272 ГПК при липсващи или непълни мотиви;
11/ Освобождава ли чл. 272 ГПК въззивния съд от задължението му да извърши собствена мотивираща дейност и повторна преценка на възраженията и доказателствата на страните, в качеството си на инстанция по същество;
12/ Следва ли да се третира като предпоставка за реализиране на регресното право на застрахователя по реда на чл. 213 КЗ основателността на застрахователното плащане, извършено от суброгиралия се в правата на застрахования застраховател;
13/ Допустимо ли е третото лице (причинителя/отговорния за вредата или неговия застраховател) да отправя на суброгиралия се застраховател по чл. 213 КЗ възражения, произтичащи от правилността на плащането по валиден застрахователен договор;
14/ Какво е съотношението между нормите на чл. 211, т. 2 КЗ и чл. 207, ал. 1 КЗ, когато става въпрос за неизпълнение на задължение с характер на „предписание” по смисъла на чл. 207, ал. 1 КЗ;
15/ Допустимо ли е при наличието на изрична законова регламентация с императивна норма в чл. 207 КЗ относно последиците от евентуално неизпълнение на указания за отстраняване източници на опасност, неизпълнението на такова предписание да се третира като изключен риск, при положение, че същото дори не е формулирано като изключен риск в застрахователната полица;
16/ Когато има данни едно задължение с характер на „предписания”, по смисъла на чл. 207 ТЗ, да е изпълнено, като застрахователят също е преценил, че то е изпълнено, следва ли съдът да прави повторна преценка – в ущърб на потребителите на застрахователни услуги;
17/ Как следва да се тълкува СIF клаузата при наличието на противоречаща й вписана индивидуална договорна клауза между страните;
18/ Изключва ли се отговорността на превозвача, разглеждана и по двете линии (за непозволено увреждане, по смисъла на чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД, и отделно по чл. 17, ал. 1 от Конвенцията) само поради факта, че събитието, от което са произтекли вредите, е кражба;
19/ Може ли да се приеме, че кражбата е обстоятелство, спадащо към хипотези по чл. 17, ал. 2 от Конвенцията, когато превозвачът не е положил дължимата грижа да избегне настъпването й;
20/ Необходимо ли е превозвачът да е допуснал виновно неизпълнение на конкретно задължение от превозния договор, за да носи отговорност по чл. 17, ал. 1 от Конвенцията;
21/ Какъв е обхватът на дължимата грижа на превозвача като търговец.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация /и по исковете/ ЕТ Н. Щ. В. от А., така както и конституираното в процеса като трето лице-негов помагач [фирма]-С., писмено са възразили чрез своите процесуални представители по пълномощие както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение.
Конституираният като трето лице помагач на ответника Г. В. Т. от А. не е ангажирал свое становище нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на постановеното от САС решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на А. „И. Б.” З.-С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
1. По суброгационния иск на застрахователя с правно основание по чл. 213 КЗ:
За да потвърди изцяло решението на СГС, въззивната инстанция е споделила ключовото за изхода на спора по суброгационния иск на застрахователя настоящ касатор разбиране на първостепенния съд, че: „Разпоредбата на чл. 213, ал. 1 КЗ е приложима само тогава, когато застрахователното обезщетение е правилно изплатено”.
Следователно от общо 24-те правни въпроса, формулирани в изложението на касатора застраховател към жалбата му, само тези с поредни №№ 12 и 13 – във връзка с поддържаното от него наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, представляват материалноправни въпроси, надлежно включени в предмета на спора и обусловили решаващите изводи на въззивния съд. При положение, че, от една страна, суброгационното право на застрахователя срещу третото лице възниква в момента, в който той е удовлетворил застрахования и оттогава то е изискуемо, а – от друга, това трето лице може да противопостави на застрахователя всички възражения, които има срещу застрахования /в процесния случай товародателя/, но заедно с това и такива, основани върху застрахователното правоотношение: като липса на валиден застрахователен договор или на някоя от предпоставките, визирани в текста на чл. 213 КЗ, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото е материалноправният въпрос за възможността третото лице да прави възражение на суброгиралия се застраховател относно „правилността” на плащането по застрахователния договор, а оттам и представлява ли предпоставка за реализиране на регресното право по реда на чл. 213 КЗ основателността на извършеното застрахователно плащане. Доколкото съображенията на въззивния съд за отхвърляне на суброгационния иск са били основани на преценка по чл. 211, т. 2 КЗ, а именно досежно неизпълнение на задължение на застрахования /товародателя/, предвидено в процесния застрахователен договор – абонаментна полица от 26.Х.2006 г. в частта й по т. 6 за т. нар. „Институтски Карго Клаузи [А]”, наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол следва от обстоятелството, че т. 2 на чл. 211 КЗ е съвършено нова разпоредба в нашето застрахователно законодателство, липсвала в отменените специални закони, която обаче не е твърде ясна досежно степента на визираното неизпълнение – „значително с оглед интереса на застрахователя” – и поради това се нуждае от тълкуване.
2. По съединеният със суброгационния – под условието на евентуалност, иск на застрахователя срещу третото лице с правно основание по чл. 49 ЗЗД:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността, респ. недопустимостта на обжалваното решение. В процесния случай, независимо, че между застрахования /товародателя/ и третото лице /превозвача/ е било налице правоотношение по договор за международен автомобилен превоз по шосе, регламентиран от правилата на чл. 17, т.т. 1-5 на Конвенцията CMR, при абсолютно идентична фактическа обстановка съдилищата са разгледали по същество евентуално съединен със суброгационния иск на застрахователя срещу третото лице-превозвач, но на деликтно основание – по чл. 49 ЗЗД. Налице е поради това вероятност в тази му част въззивното решение да е процесуално недопустим съдебен акт. Затова ВКС е длъжен да допусне въззивното решение до касационен контрол и в тази му част, като преценката за негов порок – по смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК, ще се извърши с решението по съществото на касационната жалба, подадена от „И. Б.” З.-С..
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 793 на Софийския апелативен съд, ГК, от 16.V.2011 г., постановено по гр. дело № 609/2010 г.
У К А З В А на касатора [фирма]-С., чрез неговия процесуален представител адв. Л. О. Г. от САК, ул. „Д-р Х. С.” № 3, ет. ІІІ, че следва В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от получаване на съобщението за това да представи в канцеларията на ТК на ВКС документ /банково бордеро/ за внесена по с/ка на този съд държавна такса в размер на 5 712.16 лв. /пет хиляди седемстотин и дванадесет лева и шестнадесет стотинки/, тъй като в противен случай настоящето касационно производство ще бъде прекратено.
След надлежното внасяне на така определената допълнителна д.т. съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, делото да се докладва на председателя на първо отделение от търговската колегия на ВКС – за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните по спора, както и на третото лице-помагач.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 1031 по описа за 2011 г.