4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№394
София, 18 май 2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на пети март през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 594 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 11635 от 14.ІV.2011 г. на [фирма]-гр. Д., подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие от АК-В., против онази част от въззивното решение № 160 на Варненския ОС, ТК, от 28.ІІ.2011 г., постановено по т. д. № 1914/2010 г., с която са били отхвърлени изцяло два осъдителни иска на търговеца настоящ касатор срещу ответното [фирма]-гр. В. с правно основание по чл. 79, ал. 1 във вр. чл. 266 ЗЗД за сума в размер на 17 421.19 лв., представляваща равностойност на задържаните от ответното д-во общо 17 гаранции по сключен помежду им договор за извършване на СМР от 12.ХІІ.2007 г. и съответно по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за присъждане на мораторна лихва върху същата главница в размер на общо на 406.25 лв., търсена за периода от 16 март до 20 август 2009 г.
Оплакванията на търговеца касатор са за необоснованост и постановяване на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част както в нарушение на материалния закон /чл. 20 ЗЗД/, така и при допуснати от състава на Варненския ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Инвокирани са доводи, че „необосновано и недопустимо” въззивният съд бил смесил уговореният в чл. 3.2 от този договор срок на плащането, от една страна, с института на гаранционната отговорност по чл. 20 от Наредба № 2/31.VІІ.2003 г. („За въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнение на СМР, съоръжения и строителни обекти”) – от друга. Поради това се претендира касиране на въззивното решение в обжалваната му отхвърлителна част и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който тези два обективно кумулативно съединени осъдителни иска /по чл. 79, ал. 1 във вр. чл. 266 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 от същия закон/ да бъдат уважени, ведно с присъждане на разноски или, алтернативно: „ако счетете, че изискуемостта на претендираните суми настъпва след въвеждането на обекта в експлоатация”, то делото да бъдело върнато за ново разглеждане от друг състав на Варненския ОС – „за извършване на нови съдопроизводствени действия”. Повдигнат е и въпрос, че щом въззивната инстанция приема, че не била настъпила изискуемостта на претендираните вземания, то ОС е следвало е да прекрати пр-вото в тази му част: „като постановено по недопустим – преждевременно предявен иск, и да обезсили решението на Варненския РС в тази му част”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК [фирма]-гр. Д. обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие и на трите предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с обжалваната отхвърлителна част на решението си Варненският ОС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС „и съдилищата” по материално- и процесуалноправни въпроси, които били от значение както за точното прилагане на закона, така и за развитието на правото. Това бил въпросът за необходимостта от тълкуване на отделна договорна клауза без да е била налице предшестваща констатация за неяснота или двусмислие на уговорката; върху коя от страните по спора следвало да е възложена тежестта да доказва обичаи в практиката като факти от действителността; кой е меродавният момент, от който може да се приеме, че изпълнителят е изпълнил задължението си по договор за поръчка/изработка и ако в хода на процеса бъде установено, че все още не е настъпила изискуемостта на претендираното от ищеца вземане, не следва ли пр-вото по делото да се прекрати – като заведено по недопустим /преждевременно предявен иск/ или той следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Ответното по касация [фирма]-гр. В. не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на постановеното от Варненския ОС въззивно решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Варненския ОС, касационната жалба на [фирма]-гр. Д. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение било за нищожността, било за недопустимостта на обжалваното въззивно решение. В процесния случай е налице вероятност постановеното от Варненския ОС въззивна решение да е процесуално недопустимо в отхвърлителната си част по иска с правно основание по чл. 79, ал. 1 във вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и с цена от 17 421.19 лв., предвид приетото в мотивите към този съдебен акт, че същата претенция била неоснователна, понеже не била все още настъпила изискуемостта на удържаните от ответното [фирма]-гр. В. общо 17 гаранции, т.е. произнасянето е било по съществото на един преждевременно заведен иск, което води до съмнение бил ли е той процесуално допустим. В този смисъл е формулираният в изложението на касатора към жалбата му процесуалноправен въпрос и цитираното там Р. № 516/11.І.2011 г. на ВКС, ГК, І-во г.о., постановено по гр. дело № 1385/09 г. относно приложението на новата за нашено процесуално право разпоредба на чл. 124, ал. 2 ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 160 на Варненския окръжен съд, ТК, от 28.ІІ.2011 г., постановено по т. д. № 1914/2010 г. В ЧАСТТА МУ, с която бил отхвърлен иск на [фирма]-гр.Д. с правно основание по чл. 79, ал. 1 във вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, предявен против [фирма] -гр. В. за присъждане на сума в размер на 17 421.19 лв., КАКТО И иск срещу същия ответник по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за присъждане на обезщетение за забава върху неизплатено възнаграждение в размер на сумата 406.25 лв.
У К А З В А на касатора [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], вх. „”, ет. , ап., чрез неговия процесуален представител по пълномощие адв. Х. В. С. от АК-В., че следва В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от получаване на съобщението за това да представи в канцеларията на ТК на ВКС документ /банково бордеро/ за внесена по с/ка на този съд допълнителна държавна такса в размер на сумата 356.55 лв. /триста петдесет и шест лева и петдесет и пет стотинки/, тъй като в противен случай настоящето касационно пр-во ще бъде прекратено.
В останалата му част, като необжалвано, същото въззивно решение е влязло в сила.
След надлежното внасяне на така определената по реда на чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, допълнителна д.т. делото да се докладва на Председателя на ТК на ВКС – за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните по спора.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2