4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 636
[населено място] ,15.07.2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на седемнадесети юни , две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
Р. БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1222 / 2013 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 1437 / 16.10.2012 год. по т.д. № 1637 / 2012 год. на Варненски окръжен съд , търговско отделение, с което е потвърдено решение № 1563 / 10.04.2012 год. , постановено по гр.д.№ 5046 / 2011 год. на Варненски районен съд , 18 състав . С последното са уважени предявените от Д. Х. и В. Д. искове с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД , за осъждането на касатора да заплати на всеки от ищците сумата от 10 100 лева, ведно със законната лихва върху същата от предявяването на иска , представляваща припадаща се всекиму от тях, подлежаща на връщане като дадена без основание сума – платена цена по прогласен за нищожен , на основание чл. 26 ал.2 пр.2 ЗЗД вр. с чл.137 ал.1 т.7 ТЗ , договор за покупко – продажба на недвижим имот , обективиран в нот. акт № 136 / 08.02.2007 год. по нот. дело № 132/2007 год. на Нотариус О.Ш. , рег.№ 147 на НК. Касаторът оспорва правилността на решението с доводи за постановяването му в противоречие с материалния закон и необоснованост . Счита, че нищожността на договора за покупко-продажба влече нищожност и на волеизявлението на сключилия го , без изрично разрешение по смисъла на чл. 137 ал.1 т.7 ТЗ на едноличния собственик , управител на [фирма] / продавач по сделката / .Следователно и при липсата на други доказателства – пряко изходящи от купувачите – ищци документи, удостоверяващи плащането и установена от съдебно-счетоводна експертиза липса на счетоводно отразяване постъпването на цената от 20 200 лева , като приход за дружеството – според касатора съдът е направил необоснован от фактическите констатации по спора извод за дължимо връщане на цената , като платена без основание.
Ответните страни – Д. Х. и В. Д. – оспорват касационната жалба и считат, че касаторът не е обосновал основание за допускане на касационното обжалване във формално посочените хипотези на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт .
В изложението по чл. 280 ал.1 ГПК касаторът поставя правен въпрос в неправилно сочена от него хипотеза на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, а по същество – т.2 вр. с т.3 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС , предвид цитиране на противоречие на въззивното решение с казуална съдебна практика – решение № 777 / 22.10.2009 год. по гр.д.№ 1969 / 2008 год. на ВКС, ГК, ІV състав . Въпросът е : дължи ли се връщане на цената , на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД по обявен за нищожен договор за покупко-продажба , при липса на доказано плащане на същата , съответно доказано получаване от страна на продавача ? . С оглед обстоятелствената част на касационната жалба и допълнителната мотивировка на изложението е видно , че според касатора прогласената / с влязло в сила съдебно решение между страните / нищожност на договора за покупко – продажба , с оглед конкретното основание за така приетата нищожност – поради липса на съгласие на продавача, с оглед недадено изрично разрешение за продажба ,съгласно чл. 137 ал.1 т.7 от ТЗ, се отразява / инвалидира / на удостовереното в нотариалния акт по покупко – продажбата , неизгодно за продавача обстоятелство, че е получил договорената цена , с оглед което и съдът е следвало да съобрази липсата на доказателства за заплащането й, извън удостовереното в нотариалния акт . Този , релевантен според касатора правен въпрос , от една страна не е надлежно формулиран и зададен в конкретната приложима хипотеза – на сключена сделка от органния представител на дружеството – продавач, а не от трето лице без представителна за дружеството власт, на каквото приравнява действията му касатора , с оглед липсата на изрично разрешение по чл. 137 ал.1 т.7 ТЗ . Дори да би бил надлежно формулиран, въпросът не е обоснован с допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, който предполага такъв обективен идентитет между спора по противопоставеното решение – казуална съдебна практика и въззивното, че по всяко от тях, макар при различие във фактическата обстановка да е бил предпоставен и даден отговор на идентичен / тук поставения / правен въпрос . Нито общо формулирания – за недължимост при липса на доказателства за извършено плащане , нито изведения от изложението , детайлизиран правен въпрос , са получили отговор в посоченото решение № 777 / 22.10.2009 год. по гр.д.№ 1969 / 2008 год. на ВКС, ІV г.о. . В същото , изявленията на страните относно плащане / получаване на цената, инкорпорирани в съдържанието на нотариалния акт , не са кредитирани от съда като доказателство за плащането, предвид приетата симулативност на сделката , почиваща на действително волеизявление на всяка от страните за необвързване с правните й последици на договор за покупко-продажба .Напротив, изрично е посочено в мотивите, че самите ответници / продавачи по сделката / твърдят получаването на сумата / претендирана от ищеца – купувач , на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, предвид обявената нищожност на покупко – продажбата / на основание договор за заем, с оглед което и съдът е препратил ищеца към удовлетворяване в съответствие с действителното му облигационно правоотношение с ответниците . Няма спор в съдебната практика , че удостоверяването на неизгоден за страната факт , какъвто е и факта на получаването на цената , в документа материализиращ сделката , носещ подписа й / в случая – на законно представляващо я лице – управител / , не се явява волеизявление по сключване на сделката , касаещо съществен елемент на същата и в този смисъл част от диспозитивното съдържание на документа , поради което не може да се приеме , че истинността му се предпоставя от липсата на съгласие за сключването на сделката , на основание чл.137 ал.1 т.7 ТЗ, в случаите на разпореждане с недвижим имот на дружеството .
Касаторът поставя и втори въпрос : Може ли страната , неизразила съгласие за сключваната сделка , в предвидената от закона форма / чл.18 ЗЗД /, при обявена на това основание / липса на съгласие или липса на форма остава неясно / нищожност на сделката , да носи отговорност за последиците й от обявяването на нищожността й ? . Във въпроса недопустимо се смесват различни основания за прогласяване на нищожност на сделката / липса на съгласие и липса на форма / , като не се конкретизират и последиците от прогласяване на нищожността й . Въпросът не покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, а и не е обоснован с допълнителния такъв по чл.280 ал.1 т.3 ГПК вр. с т.4 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС : не е посочена неясна, непълна или противоречива правна норма , предпоставяща тълкуване, приложимо към разрешаването на конкретния правен спор, с обосноваване значението на отговора на поставения правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото : създаване на съдебна практика по тълкуването на нормата, преодоляване на неправилна съдебна практика или осъвременяване на правилна такава, с оглед развитието на обществените отношения и / или промяна в законодателството .
Доколкото е очевидно, че касаторът визира липсата на дадено изрично съгласие по чл. 137 ал.1 т.7 ТЗ в предвидената от чл.18 ЗЗД форма за действителност на сделката – нотариална форма , то въпросът е лишен от правна логика . Волеизявленията на ОС на О. – волеобразуващият орган , компетентен да даде съгласие по чл.137 ал.1 т.7 ТЗ , се вземат в обикновена писмена форма , а волеизразяващ орган на дружеството при сключване на правните му сделки е представляващият го управител / управители / . Доколко липсата на съгласие по чл.137 ал.1 т.7 ТЗ въобще предпоставя нищожност на сключената сделка по разпореждане с недвижим имот на дружеството, е въпрос на тълкувателно дело № 3 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС. Този въпрос в случая е разрешен с предходно влязло в сила съдебно решение между страните, поради което липсва основание за спиране на касационното производство , до постановяването на тълкувателно решение .
Водим от горното , Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1437 / 16.10.2012 год. по т.д. № 1637 / 2012 год. на Варненски окръжен съд , търговско отделение .
ОСЪЖДА [фирма] , на основание чл. 81 вр. с чл.78 ал.3 ГПК , да заплати на В. Д. сумата от 1000 лева , понесени в касационното производство разноски / адвокатско възнаграждение / .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :