3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№18
[населено място] 23.01.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на двадесети януари , през две хиляди и петнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д.№ 15 / 2015 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.303 ал.1 т.1 и т.5 пр. първо ГПК .
Образувано е по молба на Я. Н. , с която се претендира отмяна на влязло в сила определение от 14.06.2013 год. по т.д.№ 2201 / 2012 год. на СГС,VІ – 17 състав,с което е прекратено производството по предявените от Я. Н. против [фирма] искове с правно основание чл. 74 ТЗ, за отмяна на взетите от ОС на съдружниците на [фирма] на 27.03.2012 год. и 03.04.2012 год. решения, като постановени в противоречие със закона и Устава на дружеството.Предмет на същите е освобождаването му в качеството на управител на дружеството,неосвобождаването му от отговорност като управител,избор на нов управител,промяна в адреса на управление,приемане на нов дружествен договор и предприемане действия на новия управител по уреждане имуществените последици от прекратяване качеството на съдружник на Я. Н. , в резултат на упражненото от заложния кредитор,чието вземане е обезпечено с дружествените дялове на съдружника в [фирма].Молителят счита, че определението урежда „ материалните му членствени правоотношения „ в [фирма] и като такова рефлектира върху имуществената му правна сфера, с оглед което и отмяната му по реда на чл. 303 ГПК е допустима, съгласно ППВС № 2 / 1977 год. ,приложимо и при отмяната по реда на ГПК от 2007 година.Позовава се на новоузнато писмено доказателство – договор за новация между [фирма] , А. / заложния кредитор / и [фирма] , като твърди, че по силата на тази новация се явява освободен от задължение към заложния кредитор.Твърди,че въпреки изискването на това доказателство в производството пред СГС,съдът не се е произнесъл по допускането и събирането му.Основанието по чл. 303 ал.1 т.5 пр. първо ГПК молителят обосновава с непредоставеното му право на изслушване от съда,преди постановяване на прекратителното определение.
Ответната страна – [фирма] – оспорва допустимостта на молбата, цитирайки съдебна практика,отричаща отмяната като средство за извънинстанционен контрол по отношение на влезли в сила прекратителни определения, разрешаващи процесуалноправен ,а не материалноправен спор и поради последното доближаващи се до правните последици на влязло в сила решение .
Върховен касационен съд,първо търговско отделение,за да се произнесе съобрази следното :
Производството по т.д.№ 2201/2012 год. на СГС ,ТК е образувано по обективно съединени искове на Я. Н. против [фирма] , с правно основание чл. 74 ТЗ, за отмяна на решения на ОС на дружеството. Съдът е установил, че решенията се взети след прекратяване качеството му на съдружник, в резултат на упражнено от заложен кредитор право по реда на чл.45 ЗОЗ , с отправяне предизвестие за прекратяване качеството му на съдружник,получено от дружеството , поради което е счел,че ищецът не разполага с активна материалноправна легитимация да води тези искове, вкл. в качеството си на управител . Последното,при липса на качество съдружник,му предоставя право за уреждане единствено на имуществени отношения с дружеството, но не и право да иска отмяна на решения на ОС.В евентуалност съдът е изложил и съображения за липса на правен интерес,доколкото ищецът оспорва заложното право на кредитора, по отношение което решението по чл.74 ТЗ не би създало сила на пресъдено нещо,респ. предполага предявяването на иск по реда на чл.439 вр. с чл.124 ал.1 ГПК. Чрез отричане заложното право на кредитора ще бъде отречено и потестативното право на същия да прекрати членството на съдружника по чл. 45 ЗОЗ, каквито са и съображенията в опр. № 559 / 08.07.2014 год. по ч.т.д.№ 403 / 2014 год. на І т.о. на ВКС,с което не е допуснато касационно обжалване на определение № 2347 / 25.10.2013 год. по ч.гр.д.№ 3329/ 2013 год. на САС, потвърдило определение от 14.06.2013 год. по т.д.№ 2201 / 2012 год. на СГС,VІ – 17 състав.
При така установеното , настоящият състав намира, че атакуваното определение не е измежду актовете подлежащи на отмяна по реда на чл. 303 ГПК,тъй като не се ползва със сила на пресъдено нещо, нито разрешава материалноправен спор,свързан с производството по предявените искове с правно основание чл.74 ТЗ, поради което и с оглед правните си последици да се доближава до влязло в сила съдебно решение – обстоятелство обуславящо допустимостта на отмяната и въпреки липсата на сила на пресъдено нещо,съгласно т.2 на ППВС № 2/1977 год. .Определението разрешава процесуалноправен спор – по наличието на абсолютни процесуални предпоставки за допустимост на производството.С невъзможността исковете да бъдат предявени отново,с оглед преклузивния срок по чл. 74 ал.2 ТЗ,не се явява преклудирана защитата на каквото и да било материално право на молителя – ищец и конкретно – свързано с имуществените последици при прекратяване на участието му в [фирма].Материалните права на ищеца,свързани с участието му в ответното дружество, в случая са обусловими от отричане със сила на пресъдено нещо заложното право на кредитора,което не е предмет на производството по т.д.№ 2201 / 2012 год. на СГС и предявяването на какъвто иск не се явява преклудирано,а не от отмяната на решения,свързани единствено с управлението на дружеството.
Водим от горното,Върховен касационен съд , първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх.№ 92664 / 29.07.2014 год. на Я. Н., за отмяна на определение от 14.06.2013 год. по т.д.№ 2201 / 2012 год. на СГС,VІ – 17 състав, като недопустима .
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от уведомяване на страната,с частна жалба пред друг състав на Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :