О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 506
С., 01,07, 2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести юни две хиляди и четиринадесета година, в състав:
Председател: НИКОЛА ХИТРОВ
Членове: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от председателя Никола Хитров
ч.т.д. № 1887/2014 г.
Производството е по реда на чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. Д. К., [населено място], срещу определение № 646 от 13.05.2014 г. по ч.гр.д.№ 383/2014 г. на Плевенски окръжен съд, с което се потвърждава определение № 12 от 07.04.2014 г. на съдия по вписвания при Районен съд- Плевен. С последното се отказва вписване на прекратяване на договор за аренда на земеделска земя, сключен между Ч. „А.”, [населено място] и П. К. С., [населено място].
Оплакванията на жалбоподателя са за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, като се претендира отмяната му.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в процеса срещу акт, подлежащ на обжалване и е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал.1 ГПК, приложима с оглед препращането по чл. 274, ал.3 ГПК, касационното производство е допустимо при наличието на едно от изброените в чл. 280, ал.1 т.1- т.3 ГПК основания. В изложението по чл. 280, ал.1 ГПК, като съществен материалноправен въпрос, от значение за изхода на делото, се поставя въпросът за предпоставките за вписване на едностранно прекратяване на договор за аренда, съгласно чл. 27, ал.1, т.4 ЗАЗ. В тази връзка жалбоподателят цитира и прилага практика на съдилищата в страната.
Следва да се има предвид, че по въпроса за едностранно прекратяване на договор за аренда е налице задължителна практика на ВКС- определение № 482 от 16.07.2012 г. по ч.т.д.№ 346/2012 г. на ВКС, I т.о.; определение № 424 от 05.07.2012 г. по ч.т.д.№ 316/2012 г. на ВКС, I т.о.; определение № 705 от 23.11.2012 г. по ч.т.д.№ 714/2012 г. на ВКС, I т.о. Съгласно нея, едностранно прекратяване на договор за аренда, съгласно чл. 27, ал.1, т.4 ЗАЗ, е възможно единствено в хипотезата на чл. 29, ал.1 ЗАЗ, т.е. при безсрочен договор. В настоящия случай, сключеният договор за аренда е със срок от 10 години, поради което не подлежи на едностранно прекратяване. В този смисъл е и атакуваното определение на Плевенски окръжен съд, поради което не е налице противоречие със задължителната практика на ВКС, съгласно ТР № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед на гореизложеното, не следва да се разглежда приложената практика на съдилищата, по смисъла на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като тя се изключва от т.1 на чл. 280, ал.1 ГПК.
Поставен е и въпрос във връзка с доказването на активната легитимация на правоприемник на страна по договор за аренда. Тъй като изводите на въззивния съд по повод активната легитимация на М. К. в конкретния случай не са решаващи за крайния резултат на постановения от него съдебен акт, затова поставеният въпрос не е обуславящ крайния изход на делото и не е необходимо разглеждането му в настоящото производство.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 646 от 13.05.2014 г. по ч.гр.д.№ 383/2014 г. на Плевенски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.