4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 289
[населено място] ,27,03,2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на двадесет и пети март , две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 990 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. И. К. против решение № 1363 / 24.07.2012 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение – 1 състав по гр.д.№ 836 / 2012 год., с което е потвърдено решение на Софийски градски съд, ГК , І отд. – 11 състав по гр.д.№ 8026 / 2010 год. в обжалваната му част , с която е отхвърлен предявеният от ищеца – касатор против [фирма] иск по чл.226 ал.1 от КЗ, за сумата над 51 000 лв.и до претендираните 100 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди , претърпени от смъртта на баща му , настъпила при ПТП от 07.11.2009 год. . Касаторът навежда основания за неправилност на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди , възприет за основателен до размера на 85 000 лева , но намален до присъдената сума, с оглед уважено възражение на ответника за съпричиняване вредоносния резултат от пострадалия, на основание чл.51 ал.2 ЗЗД . Твърди противоречие на въззивното решение и с нормата на чл. 51 ал.2 ЗЗД . Неправилното прилагане критерия за справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД , касаторът обосновава с неотчитането на претърпените и търпими неимуществени вреди във времеви аспект . Относно приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД касаторът навежда вътрешна противоречивост в направените от въззивния съд изводи , въз основа заключението на медицинската експертиза от една страна и обясненията на вещите лица , дадени в с.з. от 28.09.2011 год. от друга , според които не е отговорено еднозначно на въпроса дали и с предпазен колан за пострадалия биха настъпили същите вреди и би бил преодолян леталния изход . Обосновава хипотеза на допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК – противоречие на въззивното решение, по прилагане критерия за справедливост на чл.52 ЗЗД в противоречие със задължителна съдебна практика – ППВС № 4 / 1968 год. и по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК – за уеднаквяване съдебната практика по определяне размера на обезщетенията по справедливост , в съответствие с действително търпимите неимуществени вреди и съобразно икономическата конюнктура , на основание лимитите на застрахователна отговорност , като необходимо за точното прилагане на закона и за развитието на правото . Сочи въззивното решение постановено в противоречие със задължителна съдебна практика по определяне обезщетенията съобразно икономическата конюнктура – реш. № 749 / 05.12.2008 год. на ВКС .
Ответната страна – [фирма] – оспорва касационната жалба , като намира че касаторът не обосновава основание за допускане касационното обжалване в нито една от хипотезите на чл.280 ал.1 ГПК, доколкото наведените от него доводи са относими към правилността на фактическите констатации по спора и адекватната им преценка за формиране правните изводи на съда , а не тълкуването на закона от последния .
Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като констатира, че касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна, в срока по чл.283 ГПК и съответства на изискванията на чл.284 ГПК, както и че атакуваното въззивно решение подлежи на касационно обжалване, намира следното :
Производството е образувано по иск на К. К. с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ , за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди от ПТП от 07.22.2009 год. , причинено по вина на водача на застрахован по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност ” при ответното дружество лек автомобил – С. Т. , при което е загинал наследодателя на ищеца , негов баща – И. К. . В съответствие със събраните по делото гласни и писмени доказателства , съдът е приел справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди сумата от 85 000 лева, потвърждавайки първоинстанционното решение за отхвърляне иска за разликата над 51 000 лева , предвид уважено възражение за съпричиняване от пострадалия , на основание чл.51 ал.2 ЗЗД , до претендираните 100 000 лева . За последното съдът е отчел установения и неоспорван от касатора факт, че наследодателят не е ползвал предпазен колан към момента на злополуката, както и заключението на съдебно-медицинската експертиза , което категорично приема , че при използването на предпазен колан за пострадалия не биха настъпили увреждания в претърпяната степен и би могъл да се спаси живота му . Теоретичното обосноваване и на друга хипотеза , извън конкретиката на ПТП – „ изследване на реално проявилите се факти „ , съдът не е приел за достатъчно да изключи приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД .
В изложението по чл. 284 ал.3 от ГПК не е формулиран правен въпрос по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК вр. с т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк. дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС . Касаторът формално се позовава на драстични разминавания в размера на присъдими от съдилищата обезщетения и необходимост от тяхното уеднаквяване / независимо от спецификата на всеки конкретен случай /, което от една страна не е свързано с отговор на разрешим по конкретното дело правен въпрос , обусловил решаващите изводи на съда при определяне на обезщетението , а от друга страна е необусловено от тълкуване на конкретна правна норма , вкл. тази на чл.52 ЗЗД , респ. чл. 51 ал.2 ЗЗД . Не се и сочи друга непълна, неясна или противоречива правна норма , предпоставила противоречива съдебна практика по тълкуването й или налична непротиворечива такава , но подлежаща на преодоляване,с оглед развитието в обществените отношения или изменения в законодателството – в обосноваване допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК вр. с т.4 от ТР № 1 / 2010 год. на ОСГТК на ВКС . В аспект на последното и доколкото единствената конкретика в изложението касае приложението на лимитите на застрахователна отговорност , следва да се посочи , че значението на същите е предмет на произнасяне с решение , постановено по реда на чл.290 от ГПК – № 95 / 24.10.2012 год. по т.д.№ 916 / 2011 год. на І т.о. на ВКС , в което е възприето , че определимите от съда обезщетения за неимуществени вреди следва да бъдат съобразени с действително търпимите вреди , съобразно критериите по чл.52 от ЗЗД , а не с лимитите на отговорността на застрахователя , които са преценими само при отчитане на конкретните икономически условия, които имат значение при формиране критерия за справедливост . Доколко , обаче , конкретното решение е съобразено с действително претърпените и търпими неимуществени вреди , както и с икономическата конюнктура към момента на увреждането, е въпрос на преценка за правилност и на основанията по чл.281 т.3 от ГПК , извън обхвата на настоящото производство .
Водим от горното , Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1363 / 24.07.2012 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение – 1 състав по гр.д.№ 836 / 2012 год..
ОСЪЖДА К. К. , на основание чл.81 вр. с чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК, да заплати на [фирма] разноски за настоящата инстанция , в размер на 450 лева – юрисконсултско възнаграждение .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :