4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 635
[населено място] ,15.07.2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на седемнадесети юни , две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1112 / 2013 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против въззивно решение № 1719 / 31.10.2012 год., постановено по т.д.№ 1101 / 2012 год. на САС , ГК, трети състав, с което е потвърдено решение № 1330 / 08.12.2011 год. по т.д.№ 2522 / 2009 год. на СГС , ТО, VІ – 16 състав . С потвърденото решение е отменено , по иска на [фирма] с правно основание чл.74 ал.1 ТЗ , решението на ОС на [фирма] от 30.11. 2009 год. , за изключването на ищеца като съдружник / притежаващ 50 % от капитала на дружеството, след изключването му преобразувано в еднолично / . Касаторът се позовава на неправилност на въззивното решение , поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл. 7 вр. с чл.145 и чл.146 ГПК – неизготвен доклад , поради което и препятствана възможността на страната да ангажира доказателства, в съответствие със своевременно дадени й указания относно разпределението на доказателствената тежест в процеса ; неоснователно отказани й относими доказателства във въззивна инстанция , въпреки процесуални нарушения на първоинстанционния съд, предпоставящи допускането им / чл.266 ал.3 ГПК / , както и нарушение на чл.235 ал.2 ГПК – непроизнасяне в съответствие с всички събрани по делото доказателства и доводите на страните . Касаторът формално твърди и нарушение на материалния закон , както и необоснованост на съдебното решение .
Ответната страна – [фирма] – оспорва касационната жалба . Счита, че касаторът не е обосновал основание за допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , като не е удовлетворен общия селективен критерий на нормата : формулиране на точен и ясен въпрос , включен в предмета на спора , отговорът на който е обосновал решаващите мотиви на въззивния съд . Претендира възмездяване на разноски .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт .
За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване , настоящият състав съобрази следното :
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение , мотивирайки извод за основателност на иска , предвид неотносимост към основанията по смисъла на чл.126 ал.3 т.3 ТЗ , на част от визираните от ответното дружество нарушения , предявени като основания за изключването на ищеца като съдружник , а именно – относимите към поведението му като страна / контрахент / по сключени от него и негови дъщерни дружества с дружеството – ответник договори за проектмениджмънт / предприети от ищеца действия по прекратяването им и незаплащане на дължимо на ответника, като изпълнител по същите , възнаграждение / . За друга част от визираните нарушения въззивният съд е приел недоказаност на настъпили за ответното дружество вреди / пропуснати ползи / – от недадено изрично съгласие на ищеца като съдружник , за пренасочване дейността на дружеството към сектори на икономиката , свързани с обществени поръчки, субсидирани от Държавата и еврофондове , както и неоказано съдействие по оценката на движими вещи / автомобили и инвентар / с оглед продажбата им, предвид непотребност за нуждите на търговската дейност. За оспорено от доказателствата съдът е приел наличието на нарушението „ отказ на ищцовото дружество да предостави на ответника счетоводната документация на дружеството „ , доколкото по делото са представени приемо-предавателни протоколи между ищеца и трето лице, респ. между същото и ответника по предаването на счетоводна документация и неизчерпателността на същата не е доказана по безспорен и убедителен начин от ответника, носещ доказателствената тежест по пълно и главно доказване на обстоятелствата, обосноваващи нарушенията , послужили като основание за изключването на ищеца .
Касаторът не обвързва допускането на касационното обжалване с материалноправен въпрос по приложението на чл.126 ал.3 т.3 ТЗ . В изложението по чл. 280 ал.1 ГПК изобщо не е формулиран и процесуалноправен въпрос – свързан с приложението на конкретна процесуалноправна норма, в чието тълкуване съдът е вложил смисъл, различен от вложения от законодателя, макар обстоятелствено да се сочат допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствени правила / чл. 7, чл.145 , чл.146 , чл. 235 ал.2 ГПК / . Основанията за неправилност на решението по чл. 281 т.3 ГПК , обаче , са различни от основанията по чл. 280 ал.1 ГПК и не могат да ги заместят / виж т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС / . Дори да би бил надлежно формулиран ясен и точен процесуалноправен въпрос , включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда , то необоснован се явява допълнителния селективен критерий в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК с цитираното ТР № 1 / 17.07.2001 год. на ОСГК на ВКС – т.12 . На първо място т.12 на ТР № 1 / 17.07.2001 год. на ОСГК на ВКС е отменена с ТР № 2 / 2004 год. на ОСГК и ОСТК на ВКС , предвид въведените изменения в разпоредбите на касационното производство със ЗИДГПК / ДВ бр. 64 от 1999 год. /, включили изрично „ необосноваността „ като касационно основание . В т. 3 на ТР № 2 / 2004 год. на ВКС е потвърдено определението на понятието „ необоснованост „ , дадено още в т.4 на ППВС № 7 / 27.12.1965 год. . Както се посочи по-горе, обаче, основанията по чл.281 т.3 ГПК са неприложими във фазата по допускане на касационното обжалване, т.е. твърдение за необоснованост на решението , по смисъла на т.3 на ТР № 1 / 2004 год. на ВКС , само по себе си не обосновава нито общия , нито сочения допълнителен селективен критерий за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК .
Независимо от изхода на производството по чл.288 ГПК , ответната страна не следва да бъде възмездена за разноски , тъй като и до момента не е понесла такива . Видно от представения договор за правна помощ , уговореното възнаграждение се дължи в срокове след приключване на съдебното производство . Разпоредбата на чл.78 ал.3 ГПК / арг. и от чл.78 ал.5 ГПК / , в съответствие с императивния й характер , следва да се прилага стриктно – възмездяване само на „ направените от страната „ разноски .
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1719 / 31.10.2012 год., постановено по т.д.№ 1101 / 2012 год. на САС , ГК, трети състав .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :