5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 160
[населено място] ,22,02,2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на осемнадесети февруари , две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 857 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 877 от 01.06.2012 год. по т.д.№ 737 / 2012 год. на Варненски окръжен съд, Търговско отделение, с което е потвърдено решение № 5077 / 14.12.2011 по гр.д. № 666 / 2011 год. на Варненски районен съд , 9 състав . С последното са отхвърлени предявените от касатора против [фирма] искове с правно основание чл.422 ал.1 вр. с чл.124 ал.1 ГПК , за установяване вземане на ищеца към ответника в размер на 12 540 лева – дължим остатък от възнаграждение по договор за изработка , ведно със законната лихва върху същото от предявяването на иска до окончателното му заплащане и в размер на 4 577,72 лв. -мораторна лихва за забава в издължаването на главницата , за периода 25.0.9.-2007 год. – 13.06.2010 година . Въззивното решение се обжалва като неправилно, поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила ,свързани с разпределението на доказателствената тежест и като необосновано с оглед фактическите констатации, досежно извода че представените от ответника платежни документи съставляват погасяване именно на задължението му по издадената за дължимото възнаграждение фактура № 61 / 24.09.2007 година .
Ответната страна – „ С.„ оспорва касационната жалба като намира, че поставените от касатора въпроси не отговарят на изискванията за правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК вр. с ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, тъй като решаващите изводи на въззивния съд за отхвърляне на исковете не са обосновани с отговор на същите , при това в противоречие със задължителна или приложима казуална съдебна практика .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт .
За произнасяне по допустимостта на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Между страните са приети за безспорни следните обстоятелства : сключването на договор за СМР на обект „ № 5 ” на [фирма] , находящ се в [населено място] / бивш магазин Ю. / , изпълнението на възложените от [фирма] от [фирма] СМР и приемането им от възложителя . Представеният по делото протокол № 15 / 30.05.2007 год. установява приемане на СМР , изпълнени от ответника , като последващо е съставена фактура № 61 / 24.09.2007 год., двустранно подписана , за дължимото за същите възнаграждение в размер на 27 621,73 лева . За част от тази сума / настоящата главница / [фирма] се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК ,оспорването на която е предпоставило предявяването на иска . Ответникът е представил 4 бр. разходни касови ордери и една квитанция към приходен касов ордер,, твърдейки че е разплатил напълно задължението си , предходно на съставянето на фактура № 61 / 24.09.2007 год. . Ищецът не е оспорвал заплащането на сумите, нито истинността на представените РКО и квитанция към ПКО , но твърди че с тях са погасени други задължения между страните , неуточнени и без да е твърдял ,че между страните има и друг сключен договор. За да потвърди неоснователността на предявените искове , въззивният съд е обосновал решението си със заключението на икономическата експертиза, проследяващо издадените от ищеца фактури по сключения договор за изработка , въз основа на процесния и други четири протокола , издадени на същата дата 30.05.2007 год. и съпоставяйки дължимото по тях, вкл. процесната фактура , с извършените от ответника разплащания . Изрично е отчел липсата на задължителни реквизити на представените от ответника счетоводни документи , с оглед изискванията на Закона за счетоводството , но по същество е отрекъл същата да опорочава доказателствената им сила досежно удостоверените плащания , неоспорени и от ищеца , освен като отнасящи се за конкретното задължение . Съобразил е , че в три от документите се съдържа недвусмислено указание за основанието на плащането , чрез посочване на обекта , за който са възложени СМР / офис – клон 5 на „ Р. банк ” , бивш магазин „ Ю. „ / . Въззивният съд е обосновал извод за нередовност на счетоводните записвания на ищеца , но от същата не е извел решаващия си извод за неоснователност на исковете му . Представените от ответника първични по характер счетоводни документи са преценени в съвкупност със счетоводните записвания на ответника и съставените двустранно протоколи за извършени и приети СМР и фактури за дължимите за тях възнаграждения , счетоводно отразени при ищеца , в обосноваване на отговор, че със сумите по представените РКО и квитанция към ПКО се покрива общия размер на задължението на ответника към ищеца , вкл. по окончателния протокол за СМР от 30.05.2007 година . Макар да е отчел в мотивите процесуалното поведение на ищеца по неоспорване представените платежни документи , съдът не го е съобразил като признание за изпълнение на конкретното задължение . Липсата на изрично основание за плащането в част от същите , кореспондиращо с договора за СМР , съдът не е санкционирал с отхвърляне на доказателствената им сила , предвид двустранното им подписване и позовавайки се на заключението на съдебно-икономическата експертиза . Действително съдебно-икономическата експертиза е изследвала съставени протоколи за СМР и плащания по същите за период 30.05.2007 – 24.09.2007 год. , докато видно от номерацията на протоколите е налице и предходно изпълнение . За засичане съответствието между всички осчетоводени от ищеца задължения по договора с ответника , с разплащанията от последния , не е ангажирана експертиза . Плащанията при ответника са счетоводно отразени като погасяване задължение по фактура № 61 / 24.09.2007 година .
В обосноваване допускане на касационното обжалване, касаторът поставя следните въпроси : 1 / Следва ли правните изводи на съда да се формират въз основа на счетоводни книги на страна по делото , ако редовното им водене не е безспорно установено от страната, която се позовава на тях ? ; 2 / Следва ли да се осчетоводяват касови ордери , които не отговарят на изискванията на чл.7 от Закона за счетоводството и ако са осчетоводени, редовно ли е това осчетоводяване ? ; 3 / Допустимо ли е съдът да разширява материалната доказателствена сила на частния свидетелстващ документ с несъдържащи се в него изявления ? ; 4 / Относно задължението на съда да постанови решението си при съобразяване с всички събрани доказателства и доводите на страните и на основание чл.235 ал.2 ГПК да основе решението си на приетите за установени обстоятелства и закона и 5/ Допустимо ли е касационното обжалване по чл.280 ал.1 ГПК, когато първоинстанционният съд е разрешил въпрос в обхвата по чл.280 ал.1 т. 1-3 ГПК, а въззивният съд единствено е препратил за отговора му към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл.272 ГПК ? .
Поставените от [фирма] въпроси не покриват общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК , тъй като с това си съдържание не са включени в предмета на спора и отговор на същите не е обусловил решаващите изводи на съда за отхвърлянето на исковете по чл.422 ГПК . Видно от преждеизложеното , съдът не е основал решението си единствено на осчетоводени от ответника разплащания, а на представени и неоспорени за автентичност и вярност първични счетоводни документи , изхождайки от съпоставяне на общо осчетоводени от ищеца задължения и общо извършени разплащания от ответника ,вкл. частично осчетоводени при ищеца . Обстоятелството, че това засичане е извършено за част от времетраенето на сключения договор, е въпрос по доказването и няма отношение към съдържанието на формулирания първи въпрос . Предвид същите обстоятелства е неотносим и формулирания втори въпрос : от факта на неосчетоводяването от ищеца на представените от ответника , съставени от ищеца РКО , неоспорени за истинност , въззивният съд не е извел решаващият си извод . Налице е задължителна практика относно доказателствената сила на първични счетоводни документи и когато същите формално не съдържат задължителни , съгласно Закона за счетоводството , реквизити / реш.№ 92 от 07.09.2011 г. по т.д.№ 478/ 2010 г. на ВКС, ІІ т.о. , реш.№ 109 / 07.09.2011 год. по т.д.№ 465 / 2010 г. ВКС , ІІ т.о. / . Третият въпрос е очевидно свързан с приетото от съда за доказано основание на плащането по представените от ответника РКО и квитанция към ПКО, в погасяване на конкретното задължение, въпреки непосочване на изрично основание в самите документи . Този му извод, обаче , е основан отново на съвкупната преценка на доказателствата по делото , чиято правилност , вкл. преценката за правилността на извода на съда относно доказателствената сила на конкретния документ , подлежи на контрол на основанията по чл.281 т.3 ГПК. По същите съображения , предмет на преценка в производството по същество и на основанията по чл.281 т.3 ГПК , но не обуславящо основание по чл. 280 ал.1 ГПК , е съобразяването на въззивния съд с всички представени по делото доказателства и доводите на страните и постановяване на решение въз основа на действителните фактически констатации и относимия материален закон . Петият от поставените въпроси е неконкретно и нелогично формулиран и напълно неясен по отношение съдържанието на въззивното решение . Смисълът му е неизводим и от мотивите на изложението към същия , отнасящи се единствено до извършено от въззивния съд препращане към мотиви на първоинстанционния , на основание чл.272 ГПК . Нормата е ясна в предпоставките за приложението й и няма противоречива съдебна практика относно последиците му : подлежат на преценка за правилността на въззивното решение изложените в първоинстанционното решение, но споделени от въззивния съд , мотиви .
Непокриването на общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, изключва необходимостта , а и възможността за произнасяне по наличието на допълнителните селективни критерии по чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК .
Водим от горното , Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 877 от 01.06.2012 год. по т.д.№ 737 / 2012 год. на Варненски окръжен съд, Търговско отделение .
ОСЪЖДА [фирма] , на основание чл.81 вр. с чл.78 ал.3 ГПК , да заплати на [фирма] разноски за настоящото производство / адвокатско възнаграждение / , в размер на 500 лева .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :