5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 690
[населено място] ,01,08,2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на трети юни , две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 45 / 2013 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 268 / 26.10.2012 год. по т.д.№ 232 / 2012 год. на Великотърновски апелативен съд , гражданско отделение , с което е потвърдено решение № 62 / 11.06.2012 год. , постановено по т.д.№ 943 / 2011 год. на Великотърновски окръжен съд . С първоинстанционното решение са отменени , като незаконосъобразни , решенията на Общото събрание на дружеството – касатор , проведено на 27.07.2011 год. в [населено място], с дневен ред : приемане на годишен финансов отчет и доклад за дейността на дружеството през 2012 год.; предложение за разпределение на печалбата от дейността през 2010 год. ; промени в състава на Съвета на директорите , поради изтичане мандата на досегашните членове и освобождаването им от отговорност ; избор на одитор за проверка и заверка на годишния финансов отчет за 2011 год. и „ разни „ . Касаторът оспорва правилността на решението , с довода , че съдът неправилно интерпретира съдържанието на чл.224 ТЗ , абсолютизирайки задължението на дружеството да изготви писмени материали по всички точки от дневния ред на свиканото Общо събрание / вкл. избора на одитор / , както и съдържанието на задължението писмените материали да са на разположение на акционерите / ал.1 / и да се предоставят безплатно при поискване / ал.3 / . Касаторът счита, че съдът неправилно е възприел фактическата обстановка , като установяваща нарушение на чл. 224 ал.1 ТЗ , без да съобрази , че по същество дружеството не е отказало, а единствено отложило за акционера възможността да получи документите, без последваща негова инициатива за възползване от възможността .
Ответната страна – О. К. – оспорва касационната жалба , като намира че касаторът не обосновава общия и допълнителни селективни критерии по чл. 280 ал.1 т.1 – 3 ГПК , за допускане на касационното обжалване .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение, констатира че жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт , подлежащ на касационно обжалване .
За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване съдът съобрази следното :
За да потвърди първоинстанционното решение за уважаване иска по чл. 74 ТЗ , въззивният съд е приел, че в противоречие с чл. 224 ал.1 вр. с чл. 223 ал.5 ТЗ , към момента на обявяване в търговския регистър на писмената покана за свикване на ОС на [фирма] за 27.07.2011 год. – на 15.06.2011 год. , респективно към датата на поискване от ищеца писмените материали , изготвени за събранието – 17.06. 2011 год. , същите не са били на разположение по местонахождението, посочено в поканата . Приел е ,че последващо обявената в регистъра покана – от 24.06.2011 год. , в качеството й на единствено отстраняваща техническа грешка в първата , не предпоставя нов момент , към който следва да се преценява изпълнението на чл.224 ал.1 ТЗ , доколкото и след 17.06.2011 год. не се твърди нов опит на акционера да се снабди с материалите . По отношение изпратените от дружеството писмени материали, установено връчени на пълномощник на касатора – адв. К. – на 4 юли 2011 год. , съдът е приел, че това обстоятелство е ирелевантно, след като към датата на обявяване поканата за събранието в търговския регистър – на 15.06.2011 год. и последващо този момент е установен факта на липсващи по седалището и адреса на управление на дружеството писмени материали за обявеното Общо събрание . В този смисъл, съдът не е коментирал като относими мотивите за непредоставянето , заявени на ищеца от служители на ответника , като явно игнорира и значението на липсваща последваща активност от негова страна за получаването им в рамките на 30 – дневния срок преди датата на ОС , предвиден като минимално изискуем между датата на обявяване на поканата и датата на ОС .
Касаторът формулира няколко въпроса, общо посочвайки ги като обуславящи допускане на касационното обжалване в хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ТЗ и чл.280 ал.1 т.2 ГПК , предвид противоречие на въззивното решение с решения – казуална съдебна практика : решение № 1362 / 06.11.2009 год. по гр.д.№ 1504 / 2009 год. на САС , ТО, 5 състав и решение № 959 / 07.11.2006 год. на ВКС, по т.д.№ 526 / 2006 год. на ІІ т.о. на ВКС . Съдържащите ясен и точен въпрос , в съответствие с т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС , формулировки на изложението са следните : 1 / Има ли правно значение факта дали е направено от акционера искане за запознаване или за получаване / „представяне” / на материалите ? ; 2 / Във всички случаи ли непредоставянето на писмените материали в срока по чл.224 ал.1 ТЗ води до незаконосъобразност на взетите решения на ОС на дружеството ? ; 3 / Идентичен ли е срока за предоставянето им при поискване безплатно , съгласно чл. 224 ал.3 ТЗ, със срока за предоставянето на писмените материали на разположение на акционерите , посочен в чл.224 ал.1 ТЗ ? ; 4 / Следва ли правото на сведения да се абсолютизира , като не се съобразява съдържанието на конкретните решения ? ; 5 / Във всички случаи ли дружеството има задължение да изготви и предостави писмени материали за ОС ? . По същество втори, четвърти и пети въпроси са зададени , видно и от цитираната от касатора казуална съдебна практика, в един и същ смисъл , като се изключи абстрактността на задаването им / необходимостта на отговор за всички възможни случаи / : нарушеното право на информираност по чл. 224 ал.1 ТЗ приложимо ли е спрямо всички решения на ОС , включени в дневния ред , независимо от съдържанието им и извън тези посочени изрично с предмета в ал.2 на същата разпоредба .
Поставените въпроси / извън втори, четвърти и пети, с преждепосочената , изводима от изложението конкретизация / не покриват общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК – не са включени в предмета на спора , с придаденото им от касатора съдържание , и отговор на същите не е обусловил решаващите изводи на съда. Така в конкретния случай отказът за предоставяне на ищеца писмени материали за обявеното Общо събрание не се твърди, нито установява от доказателствата , да е мотивиран с техническа невъзможност за изготвяне на копия . Не е установено наличие на писмените материали при поискването им и съществуваща за ищеца възможност да се запознае със съдържанието им, макар да не би могъл да се снабди с екземпляр от тях . Въззивният съд не е не е коментирал неизпълнение на задължението за предоставяне на безплатни копия, като самостоятелно обусловено от срок по чл.224 ал.1 ТЗ . Визираното от ищеца нарушение е липсата на писмени материали на разположение на акционерите , по седалището и адреса на управление на дружеството, към момент към който и с оглед обявяването на поканата за свикване на ОС в търговския регистър, чл.224 ал.1 ТЗ го задължава да разполага с такива . Въззивният съд е приел, че чл.224 ал.1 ТЗ е императивна правна норма и възможността на акционера да получи писмените материали във всеки последващ спрямо датата на обявяване поканата за свикване на ОС момент не променя извода за „ незаконосъобразност на решенията „ / с оглед редакцията на чл. 74 ал.1 ТЗ , а по същество – до незаконосъобразност в провеждането на ОС – в случая при неупражнено от акционера право на глас предвид нарушено право на информираност , в противоречие с чл.224 ал.1 ТЗ / . Неформулирането на релевантен правен въпрос изключва необходимостта , а и възможността от анализ на сочените допълнителни селективни критерии . Формалното позоваване на чл.280 ал.1 т.3 ГПК е по начало недостатъчно . Правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, като формиращи общо основание за касационно обжалване, когато е налице непълна , неясна или противоречива правна норма, по която не е създадена или е създадена непротиворечива съдебна практика , но при неправилно тълкуване на нормата , подлежащо на преодоляване или осъвременяване , с оглед изменение на законодателството или обществените условия. Обосноваване на тези предпоставки , визирани в т.4 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д. № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС , касаторът не е представил . Чл.224 ал.1 ТЗ не е неясна или противоречива разпоредба .
Обобщеният по-горе, въз основа на втори, четвърти и пети въпроси , въпрос – нарушеното право на информираност по чл. 224 ал.1 ТЗ приложимо ли е спрямо всички решения на ОС , включени в дневния ред , независимо от съдържанието им и извън тези посочени изрично с предмета в ал.2 на същата разпоредба – покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, тъй като постановявайки решението си въззивният съд се е абстрахирал от съдържанието на взиманите от ОС решения и е счел нарушеното право на информираност на акционера , предвид непредоставяне на писмени материали изобщо , достатъчно за отмяната на всички решения на ОСА , независимо дали такива писмени материали са били необходими или са били действително изготвени . Въпросът , макар и не в релевантните преждепосочени детайли , е поставен в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК . Приложеното решение № 1362 / 06.11.2009 год. по гр.д.№ 1504 / 2009 год. на САС , обаче, не е установено да е влязло в сила . Съображението за липса на данни относно касационното му обжалване / потвърдено и при проверка от състава , на сайта на ВКС / не е идентично на удостоверяване по надлежния ред и от съответния съд влизането му в сила , в резултат на необжалване . Само на това основание , съобразяването му при произнасяне в хипотезата за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК е изключено .
Допълнителният селективен критерий по чл.280 ал.1 т.2 ГПК , обаче, се явява обоснован с решение № 959 / 07.11.2006 год. по т.д.№ 526 / 2006 год. на ІІ т.о. на ВКС , като е налице необходимия идентитет в подлежащите на разглеждане факти и формирани въз основа на същите релевантни правни изводи в цитираното касационно и настоящото въззивно решения, обуславящ противоречив отговор на идентичен правен въпрос. В цитираното решение е обоснован извод за неоснователна отмяна на решение на ОСА за избор на одитор, на основание нормата на чл.224 ал.1 вр. с чл.223 ал.4 т.5 ТЗ , поради непредоставени писмени материали относно конкретно избираемо лице – одитор , предвид предоставянето избора на свободно упражнимо от акционерите право на предложения на самото събрание . В този смисъл е формиран и изводът за неабсолютизиране изискването на чл.224 ал.1 по отношение на всички възможни точки от дневния ред на ОС . Споделен е извода, че нарушение на правото на акционера по чл. 224 ал.1 ТЗ би било налице и относно решения на ОС , извън тези с предмета по чл.224 ал.2 ТЗ , когато самият дневен ред съдържа предложения за решения , очевидно визирайки и необходимостта от писмени материали в обосноваване на същите . Следователно , така поставеният въпрос покрива общия и допълнителен – по чл.280 ал.1 т.2 ГПК – селективни кретирии , предвид противоречие на решението с реш. № 959 / 07.11.2006 год. по т.д.№ 526 / 2006 год. на ІІ т.о. на ВКС и обуславя допускане на касационното обжалване .
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 268 / 26.10.2012 год. по т.д.№ 232 / 2012 год. на Великотърновски апелативен съд , гражданско отделение .
УКАЗВА на [фирма] ,в едноседмичен срок от уведомяването да представи доказателство за платена по сметка на ВКС държавна такса от 40 лева .
След представяне на доказателства за плащането или изтичане на указания срок , делото да се докладва на Председателя на първо търговско отделение на ВКС за насрочване или на състава – за прекратяване .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :