4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 495
[населено място] ,04,06,2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на двадесети май през две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1129 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] против решение № 389 / 09.10.2012 год. на Плевенски окръжен съд по в.гр.д.№ 549 / 2012 год. , в частта с която е отменено решение № 665 / 10.05.2012 год. по гр.д.№ 7681 / 2011 год. на Плевенски районен съд , по иска на СД ” К. – 69 – К. и сие „ , с правно основание чл. 82 вр. с чл.79 ЗЗД , за сумата от 10 563,70 лева , и вместо това касаторът е осъден да я заплати , в качеството й на обезщетение за пропуснати ползи , поради лишаване на ищеца от „ ползването и владението на 19 броя рекламни пана за обществено обслужване „ , както и в потвърдителната му част – относно уважения от първоинстанционния съд обективно кумулативно съединен с първия иск , на същото правно основание, за сумата от 10 813,66 лв. – обезщетение за пропуснати ползи, поради лишаване на ищеца „ от ползването и владението на 8 бр. модули за обществено обслужване „ , при идентичен период на заявените претенции – 01.12.2006 год. – 28.02.2007 год., като сумите са присъдени ведно със законната лихва върху всяка главница , от предявяването на исковата молба до окончателното им заплащане . Касаторът оспорва правилността на въззивното решение , с доводи за съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл. 236 ал. 2ГПК , предпоставило и постановяването му в противоречие с материалния закон / чл.82 ЗЗД / : необсъдено от въззивния съд възражение на касатора относно правомерността и сигурността на претендираните от ищеца пропуснати ползи . От една страна ответникът е твърдял съществуваща за ищеца забрана – Наредба № 15 за реда и условията за поставяне на преместваеми съоръжения на територията на [община] / чл. 11 ал.1 / , да пренаема, преотстъпва за ползване или да ползва съвместно с трети лица процесните съоръжения, в качеството им на преместваеми обекти по смисъла на чл.56 ЗУТ , а от друга се е позовавал на непредставени доказателства за сключени с трети лица договори за отдаване под наем на същите съоръжения .
Ответната страна – СД „ К. – 69 – К. и сие „ – не е взела становище по касационната жалба .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна , срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Между страните по спора е сключен договор от 19.06.2000 год. , с който и въз основа на проведен търг , съгласно Заповед № РД 15 – 1005 на К. на О. от същата дата , е учредено на СД „ К. 69 – К. и сие „ възмездно право на ползване на общински терен , чрез поставяне на 10 бр. модули за обществено обслужване , с обща площ от 60 кв.м. , съгласно одобрена от Главния архитект на [община] схема, срещу дължима месечно сума от 2 891,23 лева , за срок от 10 години . Модулите са преместваеми съоръжения , нетрайно прикрепени към терена , при уговорено в договора преминаване собствеността върху същите , в качеството им на движима вещ , в полза на О. , с прекратяването му . Ищецът в исковата молба се е позовал на упражнено без основание право на едностранно прекратяване на договора от [община] , на основание чл.16 от същия , предвид твърдяна неизправност на ползвателя в изплащането на дължимата помесечно цена на ползването .С оглед последното и считано от 01.10.2004 год. сочи заплащани от наемателите му наемни цени за 8 бр. от застроените след учредяване правото на ползване на терена обекти – в полза на трето лице – [фирма] , с едноличен собственик общината и под давление на последната , с манифестиране прекратяването на договора . Позовава се на влязло в сила решение, с което и на основание чл.108 ЗС , по отношение на [община] е признато правото на ищеца на собственост върху преместваемите съоръжения / модули / , в качеството им на движима вещ, а не принадлежност на терена , като съдът не е приел за настъпили правните последици на прекратяването на договора , а и предвид нищожност на чл. 16 от договора е отрекъл придобито от О. право на собственост върху модулите . Ищецът заявява възстановено му владение върху модулите едва на 27.04.2007 год. , в резултат на заведено на основание влязлото в сила решение изпълнително производство . Обезщетение за пропуснати ползи се претендира както от лишаване ползването на 8 бр. модули за обществено обслужване, така и от неполучени доходи от отдаването на 19 бр. рекламни пана, поставени върху обектите, за които ответникът – касатор е противопоставил и възражение , че ищецът не е имал разрешение , съгласно Наредба № 4 за търговската и рекламната дейност на територията на [община] .
За да приеме за основателни предявените искове въззивният съд е споделил изцяло мотивите на първоинстанционното решение / изключая тези по отхвърления иск за обезщетение за пропуснати ползи за 19 бр. рекламни пана /, че с отнемане владението на застроените обекти / собственост на ищеца като движими вещ за процесния период / е нарушено договорното задължение на ответника да осигури възможността на ищеца да ползва безпрепятствено същите с конкретното им местонахождение , предвид предоставеното ползване на терена именно за тяхното поставяне / застрояване / и ползване върху същия . С оглед установено сключване от ищеца на договори за наем за всичките 10 бр. модули за обществено ползване , след застрояването им и преди предприетото от ответника едностранно прекратяване на договора , съдът е счел за доказани пропуснати ползи от неполучената наемна цена на 8 бр. модули , за които и предвид действията на ответника / с оглед което и установена причинната връзка с поведението му / наемателите са преустановили заплащане наемна цена в полза на ищеца и предприели заплащане в полза на [фирма] . Възприети са мотивите на първоинстанционния съд, че Наредба № 15 на Общински съвет П. запретява пренаемането на терена , не и отдаване под наем на поставимите върху същия обекти . Само условно въззивният съд е посочил, че претенцията за обезщетяване пропуснати ползи за модулите за обществено ползване би била основателна , дори да не биха били доказани наемни правоотношения между ищеца и трети лица , изхождайки от предназначението на обектите , с оглед което наемната цена се явява сигурен граждански плод за притежателя им . Относно претенцията за обезщетяване лишаването от ползване на рекламните пана въззивният съд е изходил от съдържанието на одобрените от Главния архитект на О. проекти за металните конструкции на обектите, предвиждащи специални места / метални козирки / за рекламно-информационни елементи . Наредба № 4 на Общински съвет П. , за рекламната дейност на територията на общината , въззивният съд е счел неприложима в конкретната хипотеза , в която разрешението следва да се счита предоставено по силата на самия договор , с оглед одобрения в цялост проект за разполагане на разрешените обекти , върху предоставения за ползване терен, с всичките им принадлежности ,вкл. рекламни пана .
В изложението по чл.284 ал.3 ГПК касаторът формулира следния материалноправен въпрос : Следва ли при иск за обезщетяване на пропуснати ползи от неизпълнението на договор, с правно основание чл.82 ЗЗД , да съществува / да е доказана / сигурност в увеличение имуществото на ищеца или то може да се предполага ? . Въпросът е зададен формално и в трите хипотези на чл.280 ал.1 ГПК , като е приложено единствено решение № 156 / 29.11.2010 год. по т.д.№ 142 / 2010 год. на ВКС, І т.о . и са цитирани решения на ВКС – казуална съдебна практика .
Видно от мотивите на въззивното решение , съдът не е споделил извод за достатъчна предполагаемост в увеличението на имуществото на ищеца , ако не би било налице неизпълнението на насрещната страна по договора . Както се посочи по-горе, съдът е съобразил наличието на сключени от ищеца договори за наем с трети лица за ползване на модулите към момента на предприетото от ответника поведение и само в евентуалност е мотивирал и извода, че дори без наличието на конкретните договори , с оглед предназначението на обектите , наемната цена за същите се явява сигурен, а не предполагаем граждански плод / след като и за процесния период същите не са останали ненаети , а са ползвани с предназначението им на търговски обекти / . Така поставен въпросът не покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК , тъй като в решаващите си изводи съдът не се е обосновал с предполагаемост на вредата . Дори да би бил обоснован общия селективен критерий на чл.280 ал.1 ГПК вр. с т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело №1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС , то на така поставения въпрос вече е даден отговор – с ТР № 3 / 2012 год. на ОСГТК на ВКС / макар в хипотезата на предявен иск за обезщетяване на пропуснати ползи при забавено изпълнение на строителен обект , без конкретната хипотеза да въвежда специфики , изключващи приложимост на решението / . Въззивното решение е постановено в унисон с възприетото задължително тълкуване, като последното изключва възможност за обосноваване на основание за допускане на касационното обжалване по същия въпрос по чл.280 ал.1 т.2 ГПК .
Водим от горното , Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 389 / 09.10.2012 год. на Плевенски окръжен съд по в.гр.д.№ 549 / 2012 година .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :