О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 438
С., 05,06, 2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение, в закрито заседание на трети юни две хиляди и четиринадесета година, в състав:
Председател: НИКОЛА ХИТРОВ
Членове: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от председателя Никола Хитров
ч.т.д. № 1660/2014 г.
Производството е по реда на чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. О. К., [населено място] срещу определение № 18 от 18.02.2014 г. по в.ч.гр.д.№ 19/2014 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима частна жалба против решение от 29.10.2012 г. по гр.д.№ 536/2011 г. на Великотърновски окръжен съд, с което се допълва решение № 125 от 04.07.2011 г. по същото дело, в частта за разноските.
Оплакванията на жалбоподателя са за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, като се претендира отмяната му.
Постъпило е писмено становище от ответника по делото [фирма], [населено място].
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в процеса срещу акт, подлежащ на обжалване и е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 ГПК.
С решение № 125 от 04.07.2011 г. по гр.д.№ 536/2011 г. на Великотърновски окръжен съд, постановено по реда на чл. 437 и сл. ГПК, се отхвърля като неоснователна жалба на Н. К., с която се претендира отмяна на наложена по изпълнително дело възбрана върху ателие. По последвала молба от ответника по делото [фирма] за присъждане на разноски е постановено решение от 29.10.2012 г. по гр.д.№ 536/2011 г. на Великотърновски окръжен съд, което е квалифицирано от окръжния съд по реда на чл. 250 ГПК.
Независимо от правната квалификация на окръжния съд, настоящият съдебен състав счита, че правилно в атакувания съдебен акт Великотърновски апелативен съд приема, че допълнителното решение от 29.10.2012 г. попада в хипотезата на чл. 248 ГПК. Съгласно чл. 248, ал.1 ГПК „съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските”.
Правилно е и становището на апелативния съд, че съгласно константната съдебна практика допълнителното решение от 29.10.2012 г. има характер на определение, което подлежи на обжалване по реда на чл. 248, ал.3 ГПК.
Съгласно чл. 248, ал.3 ГПК определението за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. По отношение на първоначално постановеното решение № 125 от 04.07.2011 г. по гр.д.№ 536/2011 г. на Великотърновски окръжен съд правилно Великотърновски апелативен съд приема, че то не подлежи на обжалване.
Съгласно задължителната съдебна практика- Тълкувателно решение № 3 от 12.07.2005 г. по тълк. дело № 3/2005 г. на ОСГКТК на ВКС, постановеното от окръжен съд решение по съществото на спора с предмет обжалване действия на съдебен изпълнител е окончателно и не подлежи на обжалване.
С оглед на гореизложеното, поради факта, че първоначално постановеното решение № 125 от 04.07.2011 г. по гр.д.№ 536/2011 г. на Великотърновски окръжен съд е необжалваемо, то не подлежи на обжалване и допълнителното решение от 29.10.2012 г. за допълване в частта за разноските. Поради това, правилно Великотърновски апелативен съд е определил частната жалба, с която е сезиран, за процесуално недопустима и не я е разгледал.
Така мотивиран, настоящият съдебен състав намира частната жалба за неоснователна.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 18 от 18.02.2014 г. по в.ч.гр.д.№ 19/2014 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.