6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 844
[населено място] ,19,12,2012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на трети декември , две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 842 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 1 / 09.05.2012 год. по гр.д. № 13 094 / 2011 год. на Софийски градски съд, Гражданско отделение , ІІ Д въззивен състав, с което е отменено решение от 24.01.2011год. по гр.д.№ 15506 / 2010 год. на СРС, ГО , 29 състав, в частта в която е уважен предявеният от касатора против [фирма] иск за сумата от 9 000 евро и вместо това искът , уважен от първоинстанционния съд на основание чл.93 ал.1 от ЗЗД , е отхвърлен като неоснователен . Касаторът оспорва правилността на въззивното решение с доводи за постановяването му в противоречие с материалния закон – чл. 234 ал.2 вр. с чл. 87 ал.1 от ЗЗД и анализира релевантните за спора факти, подвеждайки ги към хипотезиса на чл.55 ал. 1 предл. трето от ЗЗД. Обосновава допускане на касационното обжалване в хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК .
Ответната страна – [фирма] – оспорва касационната жалба , като намира , че поставените от касатора въпроси под № 1 , 3 и 4 не покриват общия селективен критерий по чл.280 ал.1 от ГПК – не са включени в предмета на спора и отговор на същите не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд . Намира , че същите са фактологично обусловени и предпоставят преценка за правилност на въззивното решение , на основанията по чл.281 т.3 от ГПК . Въпрос № 2 , макар да отговаря на общата предпоставка за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК, според ответната страна не е обоснован с допълнителен селективен критерий в някоя от визираните хипотези .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна , обуславяща правен интерес от обжалването .
По допускане касационното обжалване съдът съобрази следното:
Между страните по спора, на 14.02.2008 год. е сключен договор за наем , по който ищецът – [фирма] има качеството на пренаемател . Между наемодателят му [фирма] и физически лица – съсобственици на същия недвижим имот – е сключен договор за наем от 02.01.2002 год. , по който [фирма] е наемател , с изрично първоначално запретено му право за пренаемане на имота . С анекс , в сила от 01.01.2008 год., наемодателите са дали изрично съгласие [фирма] да пренаема част от имота , като срокът на договора се продължава с 5 години, т.е. до 01.01.2013 година. Ищецът твърди, че бил уведомен от собствениците на имота – наемодатели на неговия наемодател – [фирма] , за прекратяване наемното правоотношение между същите и [фирма] . В отговор на отправеното от същите предложение заявява , че сключил с тях договор за наем – на 10.12.2008 год. и държи имота на основание същия .Предвид прекратяване правоотношението по договора за наем с [фирма] , изхождайки от невъзможността по отношение на ползването , в качеството си на пренаемател, да има повече права от наемателя , съгласно чл. 234 ал.2 ЗЗД , претендира от ответника връщане на предварително заплатената , на основание чл. 13 от договора за наем , сума от 10 800 евро / въззивното обжалване е с предмет уважената от първоинстанционния съд част от претенцията – 9 000 евро , предвид необжалване решението в отхвърлителната му част / . Съгласно чл.13 от договора , сумата от 10 800 евро / размерът на тримесечния наем / , е получена от наемодателя с предназначението да гарантира „ всички парични задължения , които произтичат или могат да произтекат от договора за наем „ . Ответникът [фирма] оспорва предявеният иск с твърдението , че наемното правоотношение с ищеца не е прекратено и като е сключил договор с друг наемодател за същия имот ищецът сам се е поставил в неизпълнение на договора .
Първоинстанционният съд / доклад в определение от 21.10.2010 год. по гр.д.№ 15506 / 2010 год. на Софийски районен съд , 29 състав / е приел, че уговореното в чл.13 от договора е с функция на задатък и връщането му като такъв се претендира от ищеца , поради липса на основание за задържане , на основание чл.93 ЗЗД . С оглед така приетото правно основание , в съответствие с обезпечителната функция на задатъка по отношение изпълнение на задълженията по договора , съдът е указал в тежест на ищеца доказване изпълнение задълженията му на наемател , наред с наличието на валидно съглашение за предоставяне на задатък и предаване сумата по същия . В тежест на ответника е указано единствено доказване насрещната му претенция по чл. 228 ЗЗД / неплатена наемна цена за минал период / и предпоставките по евентуалното възражение за прихващане с обезщетение , на основание чл.236 от ЗЗД, в която част първоинстанционното решение , като необжалвано , е влязло в сила .
Въззивният съд е приел, че ищецът не е следвало безкритично да възприеме като настъпили правните последици на прекратяването на наемното правоотношение между собствениците на имота и наемателя им – „ М. „,Е. – съответно техен наемодател , излагайки съображения, че в конкретния случай и с прекратяването от своя страна наемния договор с [фирма] , касаторът се е поставил в неизпълнение , предпоставящо основание за задържане внесения депозит от наемодателя [фирма] . Разгледал е волеизявлението на наемодателите – собственици като неоправдано посегателство върху правото на ползване на [фирма] , тъй като не са имали потестативно право да развалят договора със същото дружество – наемател , за което посегателство [фирма] е било длъжно да съобщи на наемодателя си , на основание чл.233 ал.2 от ЗЗД . С това си бездействие , въззивният съд е приел ,че ищецът също е в неизпълнение на задължение по наемния договор. Дори да би било налице основание за разваляне наемния договор между наемодателите – собственици и [фирма] , според въззивният съд пренаемателят – ищец е следвало да отправи волеизявление за разваляне на договора , с предоставяне подходящ срок за изпълнение на ответника , съгласно чл.87 ал.1 от ЗЗД . С неизпълнението на тези си задължения , въззивният съд приема, че ищецът се явява неизправна страна по наемния договор и следователно не му се дължи връщане на предоставения депозит . Разпоредбата на чл.234 ал.2 ЗЗД въззивният съд е приел неотносима, тъй като според него първоначалните наемодатели не са имали правото да развалят договора за наем с [фирма] , нито същият е нищожен . Относно съществуването на този договор , вкл. прекратяването му , в съответствие с уведомлението на наемодателите – собственици от 05.12.2008 год., / без обозначено основание за прекратяването в същото / , ответникът не е заявил становище, нито съдът е изискал пояснения, в съответствие с нормата на чл . 145 ал.1 ГПК .
В обосноваване допускане на касационното обжалване, касаторът поставя следните въпроси : 1/ Длъжен ли е пренаемателят да поиска от наемодателя си доказателства за прекратяването / развалянето на „ основния договор за наем „ / като такъв насетне в изложението ще се визира договорът за наем по който наемодателят на ищеца е наемател / ? ; 2 / Съобщението на наемодателя до пренаемателя , за прекратяване наемното правоотношение по „ основния договор за наем „ има ли обвързващо действие ? ; 3 / Трябва ли при прекратяване / разваляне / на „ основния договор за наем „ пренаемателят да продължи да изпълнява задълженията си по наемния договор ? и 4 / Следва ли пренаемателят да върне имота на наемателя – негов наемодател , след като „ основният договор за наем „ е прекратен / развален ? .
Касаторът счита, че отговор на така поставените въпроси въззивният съд е дал в противоречие с реш.№ 37 / 25.01.2005 год. по гр.д.№ 297 / 2004 год. на ІІ т.о. на ВКС / казуална съдебна практика предпоставяща хипотеза на допускане касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК / и реш.№ 733 / 12.11.2010 год. по гр.д.№ 1274 / 2009 год. на ІV г.о. на ВКС , постановено по реда на чл.290 от ГПК , предпоставящо хипотеза по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК . Формално се сочи значение на поставените въпроси и отговора на същите за точното прилагане на закона и за развитието на правото – чл.280а л.1 т.3 от ГПК .
Настоящият състав намира , че поставените под № 3 и 4 въпроси не покриват общия селективен критерий на чл.280 ал.1 от ГПК – не са включени в предмета на произнасянето на въззивния съд и не обуславят решаващите му мотиви за отхвърляне на исковете на [фирма] . Липсва правен извод , че правоотношението по „ основния договор за наем „ е продължило да съществува , а само такъв , че не е установено валидно правно основание за упражняване потестативното право за развалянето му от наемодателите – собственици . Връщането на наетата вещ не е предмет на иска , нито е обстоятелство, обусловило решаващ извод на съда по предмета на иска .
Първите два въпроса по същество се свеждат до един въпрос, покриващ общия селективен критерий по чл.280 ал.1 от ГПК : достатъчно ли е уведомяването на пренаемателя , за прекратяване „ основния договор за наем , изходящо от наемодателя по същия, а не от собствения му наемодател , за да би приел пренаемателят прекратено и собственото си наемно правоотношение , в съответствие с разпореденото от чл.234 ал.2 от ЗЗД . Макар обусловил решаващите изводи на въззивния съд , въпросът не е обоснован с допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК . Приложените решения – казуална и задължителна съдебна практика – са постановени в хипотеза на безспорно , законосъобразно прекратяване на договор за наем, наемател по който е преотдал под наем обекта на трето лице / пренаемател / . Приетите от съдилищата правни последици на прекратяването за пренаемателя – държане без основание , на основание чл.234 ал.2 ЗЗД – в случая са несъобразими . При това в реш.№ 37 / 25.01.2005 год. по гр.д.№ 297 / 2004 год. на ІІ т.о. на ВКС е разрешен въпроса за основанието за претендиране извършени от пренаемателя в наетия имот подобрения, след прекратяването на наемното правоотношение със собственика, предвид последиците по смисъла на чл.234 ал. 2 ЗЗД , т.е. липсва идентитет в релевантните факти , предпоставящ възможност за констатиране противоречие в изводите на съдилищата . Формалното позоваване на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК не обосновава допускане на касационното обжалване . Не е посочена правна норма – непълна , неясна или противоречива, чието тълкуване да е предпоставило противоречива съдебна практика или непротиворечива, но подлежаща на преодоляване такава ,в съответствие с изменение на обществените условия или законодателството , предвид което отговорът на правния въпрос да съставлява принос за точното прилагане на закона и за развитието на правото .
На основание ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело №1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС във връзка с чл. 281 т.2 ГПК , касационното обжалване следва да се допусне , предвид вероятна недопустимост на въззивното решение . Освен формално препращайки към правната квалификация на иска, дадена от първоинстанционния съд – чл.93 от ЗЗД , въззивният съд действително е възприел и съобразил именно същата при произнасянето си , изследвайки неизпълнение на ищеца – наемател по договора и последното – като основание за наемодателя – ответник , да задържи заплатения при сключването на договора за наем депозит , с обезпечителна относно изпълнението на договора за наем функция . В исковата молба, обаче, обстоятелството обуславящо претенцията на ищеца – пренаемател , е факта на достигнало до знанието му прекратяване на наемното правоотношение на наемодателя му , в качеството на наемател и с оглед чл. 234 ал.2 от ЗЗД невъзможно за в бъдеще ползване на наетия имот , по силата на сключения с ответното дружество договор . На това основание се претендира връщане на платения , съгласно чл.13 от договора за наем депозит. Така релевираните обстоятелства насочват към различно от приетото от съдилищата правно основание – за връщане на даденото на отпаднало основание , по чл.55 ал.1 предл. трето от ЗЗД, в който случай напълно различни биха били доказуемите предпоставки , както и разпределението на доказателствената тежест в процеса , вкл. по отношение факта прекратено ли е в действителност, независимо от основанието , правоотношението между наемодателите – собственици и [фирма] .
С оглед горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1 / 09.05.2012 год. по гр.д. № 13 094 / 2011 год. на Софийски градски съд, Гражданско отделение , ІІ Д въззивен състав .
УКАЗВА на [фирма] , в едноседмичен срок от уведомяването , да представи доказателство за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 352 лева .
След изпълнение на указанията или изтичане указания срок , делото да се докладва на Председателя на първо търговско отделение – за насрочване или на състава – за прекратяване .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :