4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 219
[населено място] ,12,03,2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на единадесети март , две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 953 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. В. П. против решение № 822 / 19.05.2012 год. по гр.д.№ 1027 / 2012 год. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение , постановено по гр.д.№ 5129/2011 год. от Пловдивски районен съд . С последното е отхвърлен предявеният от касатора против К. И. М. иск с правно основание чл.422 вр. с чл.124 ал.1 ГПК , за установяване вземането му към същата в размер на 19 000 лева, на основание запис на заповед от 01.07.2009 година . Касаторът оспорва правилността на въззивното решение като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – неправилно разпределение на доказателствената тежест и като необосновано . Анализирайки характеристиката на записа на заповед – абстрактна правна сделка, счита че безусловното и неотменимо задължаване на ответницата да плати посочената в записа на заповед сума е достатъчно за ангажиране отговорността й , в случай на недоказване на правопогасяващо или правоизключващо нейно възражение срещу вземането , а каузално правоотношение може да бъде въведено само в случай на нередовност на менителничния ефект . Счита , че самата запис на заповед установява в качеството й на разписка факта на предадена от ищеца на ответницата сума , в указания в нея размер , поради което неправилно му е вменена от съда доказателствена тежест за установяване предаването на сумата .
Ответната страна – К. М. – оспорва касационната жалба , като счита недоказано основание за допускане касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, каквато хипотеза касаторът не въвежда и по съображения за неоснователност на касационната жалба по същество .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт .
За произнасяне по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Ищецът е предявил иска по чл.422 ГПК за установяване вземане към ответницата по запис на заповед , твърдейки че сумата по записа й е предоставил по договор за заем, неоформен с изричен писмен документ, с оглед което , вкл. за удостоверяване предаването на сумата по заема е издаден записа на заповед . В този смисъл твърди същият като разписка за предаването на сумата и като обезпечение на каузално правоотношение с ответницата по договор за заем . Ответницата е възразила , че като служител на трето за спора лице, с което ищецът бил в договорни отношения / доставял стоки за магазина на третото лице /, била принудена от ищеца , чрез заплаха , да подпише записа на заповед , поради неизвършено спрямо него разплащане на стоки . Първоинстанционният, а и въззивният съд са приели , въз основа на събраните гласни доказателства, че ответницата не установява твърдения порок на волята си , обосноваваща унищожаемост на сделката / чл.27 ЗЗД / , но последното не са счели препятстващо отхвърлянето на иска, поради недоказване от ищеца , твърдяното от самия него в исковата молба каузално правоотношение по договор за заем, вкл. доказването с писмени доказателства / чл.164 ал.1 т.3 ГПК / , предвид размера на престацията , предоставянето на сумата на ответницата . Цитирайки задължителна съдебна практика , въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния съд , с оглед общото правило за разпределението на доказателствена тежест – всяка от страните доказва твърдените от нея релевантни за спора факти , а такъв е и наличието на каузално правоотношение по договор за заем , обезпечено със записа на заповед, твърдяно от ищеца . Твърдейки други обстоятелства по издаването на записа на заповед , ответницата по същество оспорва твърдяното от ищеца каузално правоотношение .
В изложението по чл.284 ал. 3 ГПК касаторът преповтаря това на касационната си жалба, не формулира конкретен правен въпрос в обосноваване допускане касационното обжалване – включен в предмета на спора и обусловил решаващите изводи на съда, извън несъстоятелността на възприетото разширяване предмета на спора с изследване на каузалното правоотношение по договор за заем, независимо , че сам го твърди в исковата молба и като намира последното допустимо само при установена нередовност на ценната книга . Не сочи конкретна хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК , но цитира задължителна съдебна практика – реш.№ 121/ 2009 год. по т.д.№ 55 / 2009 год. на ІІ т.о. на ВКС; решение № 143 / 12.04.2011 год. по т.д.№ 634 / 2009 год. на ВКС, ІІ т.о. , както и казуална такава – реш. № 666 / 06. 12.2007 год. по т.д.№ 387 / 2007 год. на ВКС, І т.о. ,в противоречие с която твърди постановеното въззивно решение .
В случай , че се приеме за изводим от изложението правен въпрос с посоченото по-горе съдържание – за предпоставките при които при иск , основан на вземане по запис на заповед, подлежи на изследване каузално правоотношение между страните , във връзка с издаването му , то цитираната съдебна практика не обосновава допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК . Решение № 666 / 06. 12.2007 год. по т.д.№ 387 / 2007 год. на ВКС, І т.о. не е произнесено по претенция , релевирани в която възражения досежно каузално правоотношение обуславят идентитет с тези , наведени в настоящото производство, за да би се анализирало противоречие между това решение и въззивното . Реш.№ 121/ 2009 год. по т.д.№ 55 / 2009 год. на ІІ т.о. на ВКС е в подкрепа на изводите на въззивния съд , а решение № 143 / 12.04.2011 год. по т.д.№ 634 / 2009 год. на ВКС, ІІ т.о. е неотносимо – в производството по това дело , по отрицателен установителен иск на длъжника – издател по записа на заповед , с правно основание чл.254 ал.1 ГПК / отм./ , ответникът – поемател по записа не е твърдял каузално правоотношение .
Въззивното решение е в съответствие с актуалната , непротиворечива задължителна съдебна практика на ВКС , обобщена / цитирана / и доразвита с реш. № 143 / 01.02.2013 год. по т.д.№ 870/ 2011 год. на ВКС, І т.о., от която и за конкретния случай следва , че въведеното от ищеца – поемател по запис на заповед каузално правоотношение , в обезпечение на което твърди издадена ценната книга , подлежи на доказване от самия него , в случай на оспорването му от ответника – издател на записа на заповед . Ако последният би го твърдял, какъвто не е настоящия случай, той установява връзката между издаването на ценната книга и каузалното правоотношение и отново в тежест на поемателя на записа на заповед би било установяване съществуването на вземането по каузалната сделка , т.е. предоставянето на сумата от 19 000 лева на ответницата, което не е сторено и за което правилно са приети като недопустими гласни доказателства , на основание чл.164 ал.1 т.3 ГПК . Записът на заповед не може кумулативно да изпълнява функцията на разписка за предаването на сумата и менителничен ефект . Само в случай на нередовност същият може, но не задължително и във всички случаи, да конвертира в разписка / реш. № 78 от 17.07.2009 год. по т.д. № 29 / 2009 год. на ВКС, І т.о. , реш. № 21 от 15.03.2012 год. по т.д.№ 1144 / 2010 год. на ВКС, І т.о. и др. / .
Водим от горното, Върховен касационен съд , първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 822 / 19.05.2012 год. по гр.д.№ 1027 / 2012 год. на Пловдивски окръжен съд .
ОСЪЖДА А. В. П. да заплати на К. М. разноски за настоящото производство , на основание чл. 81 вр. с чл.78 ал.3 ГПК , в размер на 200 лв. – платено адвокатско възнаграждение .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :