О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 903
[населено място] , 22,11,2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на осемнадесети ноември , две хиляди и тринадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 2195 / 2013 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Б. С. и Ф. С. С. против решение № 1815 / 19.11.2012 год. по гр.д.№ 1767 / 2012 год. на САС , ГК , 7 състав, в частта , в която със същото е потвърдено решение от 09.02.2012 год., постановено по гр.д.№ 2148/ 2011 год. по описа на СГС, ГК, І – 13 състав за отхвърляне предявените от касаторите против [фирма] искове , с правно основание чл. 226 ал.1 КЗ и чл.86 ал.1 ЗЗД , за разликата над присъдените 75 хил. лева на всеки от касаторите и до претендираните от всеки от тях 100 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, търпими от смъртта на сина им С. М. С. – 21 год. , настъпила при ПТП на 05.08.2010 год. по вина на водача на застраховано по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ при ответника МПС – Ж. Б. , съответно в частта относно дължимата и за неуважената част от главниците мораторна лихва, считано от датата на увреждането . Оспорват правилността на въззивното решение , като постановено в противоречие с материалния закон – чл.51 ал.2 ЗЗД , досежно възприетия от съда извод за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат и от пострадалия / 25 % /, предвид непоставен предпазен колан . Считат, че въззивното решение не е съобразено със задължителната практика на ВКС – решения постановени по реда на чл. 290 ГПК – по приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД , предпоставящо установяването на причинна връзка между конкретно установеното действие или бездействие на пострадалия и вредоносния резултат, независимо от обстоятелството , дали същото съставлява и нарушение на закона и / или е извършено виновно от последния . Обосновават основание за допускане касационното обжалване по въпроса относно предпоставките за приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД , в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК .
Ответната страна – [фирма] – не е взела становище по касационната жалба .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК , от легитимирани да обжалват страни, против валиден и допустим съдебен акт , подлежащ на касационно обжалване .
За да се произнесе по основанието за допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
Производството е образувано по активно субективно и обективно съединени искове , с правно основание чл.226 ал.1 КЗ и чл.86 ал. 1 ЗЗД , за осъждане ответното дружество да заплати обезщетение за търпими от същите неимуществени вреди , от смъртта на почти 21 год. им син , настъпила при ПТП , по вина на водач на застрахован при ответника по задължителна застраховка ” Гражданска отговорност „ лек автомобил – Ж. Б., ведно с обезщетение за забавата в издължаването му . Въз основа на събраните гласни и писмени доказателства, въззивният съд е счел за справедливо , на основание чл.52 ЗЗД, обезщетение за търпимите болки и страдания в размер на 100 000 лева за всеки от ищците, но е намалил същото , с присъждане на 75 000 лева / допълнително присъдени 26 хил. лева над размера на сумата от 49 хил.лева за всеки от тях , в която част първоинстанционното решение е оставено в сила / приемайки за установено съпричиняване от пострадалия / определено на 25 % / , изразяващо се в непоставен предпазен колан. Въззивният съд изрично се е позовал на заключението на съдебно – медицинската експертиза , която и досежно причинността между установеното нарушение на чл. 137а ал.1 ЗДвП и вредоносния резултат приема, че ако пострадалият бе пътувал с предпазен колан, движенията на тялото му биха били ограничени и възможни само движения на шията и главата и в тази ситуация същият би могъл да получи черепно-мозъчна травма , но по-лека , съхраняваща живота му / отговор на четвърти въпрос, стр. 61 по номерацията на първоинстанционното дело /.
В изложението по чл.284 ал.3 ГПК касаторите не формулират конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос , но доколкото изводим от изложението е този за необходимостта от причинна връзка между поведението / действието или бездействието / на пострадалия и вредоносния резултат, за да би било отчетено съпричиняване по смисъла на чл. 51 ал.2 ЗЗД , то така конкретизиран, в съответствие с правомощието на настоящата инстанция, съгласно ТР № 1 / 2010 год. по т.д. № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС , въпросът се явява релевантен – отговор на същия е обусловил решаващ извод на съда по приложението на нормата, следователно покрива общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК. Правният въпрос, обаче , не се явява обоснован в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК с цитираната задължителна съдебна практика – решения , постановени по реда на чл. 290 ГПК : реш. № 206 / 12.03.2010 год. по т.д.№ 35 / 2009 год., реш . № 159 / 24.11.2010 год. по т.д.№ 1117/ 2009 год. , реш.№ 45 / 15.04.2009 год. по т.д.№ 525 / 2008 год. , реш.№ 58 / 29.04.2011 год. по т.д.№ 623 / 2010 год. , реш.№ 54 / 22.05.2012 год. по т.д.№ 316 / 2011 год. , реш.№ 1609 / 28.02.2012 год. по т.д.№ 762 / 2010 год. – всички на ІІ т.о. на ВКС и реш.№ 59 / 10.06.20011 год. по т.д.№ 286 / 2010 год. на І т.о. на ВКС. Във всички тях еднозначно е отговорено, че за отчитане съпричиняване на пострадалия, по смисъла на чл. 51 ал.2 ЗЗД, не е необходимо неговото поведение да е виновно и противоправно , а дори и да е такова съпричиняването би могло да не е налице, щом не се установява пряка причинна връзка между поведението му , изразяващо се в действие или бездействие и вредоносния резултат. Въззивният съд не е дал разрешение на въпроса, в противоречие с така дадения от задължителната съдебна практика отговор .Изрично е коментирал доказателствата за възприетата причинност , като правилността на установените факти , обуславящи тази причинност , е въпрос относим към правилността на въззивното решение, на основанията по чл.281 т.3 ГПК , не и тези по чл. 280 ал.1 ГПК . Съдът е приел, че обезопасяването с предпазен колан не би препятствало настъпването на черепно – мозъчна травма, но би обусловило възможна по-лека степен на същата, предвид което и е възприет конкретният процент съпричиняване / 25 % /, в съотношение с останалите вредоносни фактори . Кореспондиращ на този му извод, основан на заключението на съдебно – медицинската експертиза , е фактът на неустановен ,а и обективно последващо неустановим , като решаващ за настъпването на вредоносния резултат / противно на доводите на касаторите / , конкретен удар на главата на пострадалия , предопределен само от вертикалните и хоризонтални движения на автомобила, с оглед неравностите по пътя му , независимо от положението на тялото на пострадалия , т.е. ирелевантно на факта застопорено или свободно движещо се в купето е било то .
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1815 / 19.11.2012 год. по гр.д.№ 1767 / 2012 год. на САС , ГК , 7 състав .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :