3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 77
[населено място] ,07,02,2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на четвърти февруари , две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 886 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Едноличен търговец „ С. – С. С. „ , против решение № 131 /25.06.2012 год., постановено по т.д.№ 129 / 2012 год. на Окръжен съд – Велико Търново , с което е потвърдено решение № 3 / 03.01.2012 год. , постановено по гр.д.№ 3968 / 2011год. на Великотърновски районен съд , с което е уважен предявеният от К. „ В. К. – В. Т. „ против ЕТ „ С. – С. С.„ иск с правно основание чл.233 ал.1 ЗЗД , като търговецът е осъден да предаде държането на недвижим имот, осъществявано на основание сключен с ищеца договор за наем, развален от наемодателя поради неизпълнение задължения на наемателя по заплащане на наемна цена и консумативи . Касаторът се позовава на неправилност, поради постановяване въззивното решение при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл.235 ал.2 ГПК, тъй като и за формиране правните си изводи съдът е съобразил отделни доказателства , игнорирайки или напълно абстрахирайки се от други . Счита, че съдът , в нарушение на чл.236 ал.2 ГПК , не е постановил мотиви по доводите на защитата , свързани с неизправността на ищеца , като страна по договора за наем. Обосновава допустимост на касационното обжалване в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК , по въпроса – конкретизиран от изложението по чл.284 ал.3 ГПК , в съответствие с правомощията на настоящата инстанция, съгласно ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС : Не следва ли тезата на ответника , че ищецът , в качеството на наемодател не е осигурил спокойно ползване на имота, като не е осигурил отделно отчитане на потребената на наетия обект електроенергия , да се приеме като наведено възражение за неизпълнен договор по чл. 90 ал.1 ЗЗД и как съдът се произнася по такова възражение – единствено в мотивите си или с диспозитива на съдебното решение ? Цитира каузална съдебна практика : реш.№ 753 по гр.д. № 792 / 2008год. на ІV г.о. на ВКС и реш.№ 1491 по гр.д.№ 527 / 2008 год. на V г.о. на ВКС .
Ответната страна – К. „ В. к. – В. Т. „ – оспорва касационната жалба , като намира, че така поставеният въпрос не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, но с доводи , относими към проверката за правилност на въззивното решение .
Върховен касационен съд , първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна , срещу валиден и допустим съдебен акт .
За произнасяне по допускане на касационното обжалване , настоящият състав съобрази следното :
Ищецът – К. „ В. к. – В. Т. „ – е предявил иск с правно основание чл.233 ал.1 ЗЗД, твърдейки упражнено право на разваляне на сключения с ответника наемен договор, предвид неизправност на наемателя в издължаването на наемна цена и консумативи / дължими такси за потребени в наетия обект вода и електроенергия / , на основание чл.12 т.3 от сключения договор . Ответникът е противопоставил възражение, че за наетия обект , находящ се в сграда , съдържаща и други , самостоятелни по предназначение и нестопанисвани от него обекти, не е монтиран отделен електромер , респ. не се отчита самостоятелно потребена електроенергия, предвид което е поставил под съмнение дължимостта на претендираните суми с фактури , цитирани в писмото – покана за изпълнение на задължението , с предупреждение за разваляне на договора / изх. № 164 / 02.03.2011 год. / , на основание чл.87 ал.1 ЗЗД . Ответникът е противопоставил и възражение, че наемодателят е могъл да прихване срещу дължимите суми от общо 6 647,44 лв. , внесеният с качество на задатък , депозит при сключването на наемния договор , в размер на 2816,50 лева .
За да потвърди първоинстанционното решение, с което искът по чл.233 ал.1 ЗЗД е бил уважен, въззивният съд е споделил мотивите на първоинстанционния за следното : неизпълнението ,обусловило прекратяването на договора за наем касае не само незаплатени консумативи за ползвана на наетия обект електроенергия, но и такива за потребена вода и наемна цена, за неиздължаването на които и по отношение изправността си ответникът не е провел защита . Наред с това и по отношение възражението за липса на самостоятелна отчетност за потребената електроенергия, съдът е съобразил събраните доказателства за създадени условия за действителното й отчитане – като остатъчна стойност от разликата в данните от електромерите : първичен – за цялата сграда и вторични – за обектите в същата, изключая наетия от ответника обект – ресторант, който единствено няма монтиран електромер . Наред с това съдът е съобразил , че и до развалянето на договора такъв въпрос , касаещ осигуряване спокойното ползване на наетата вещ , вкл. по отношение размера на вече дължими консумативи , наемателят не е поставял пред наемодателя . Прието е , че прихващането с депозита , предоставен при сключването на наемния договор , е допустимо само при прекратяването на наемния договор, тъй като обезпечава като цяло неизпълнението , а и депозитът не покрива дължимата сума, предпоставила развалянето на договора .
Видно от гореизложеното , поставеният от касатора въпрос не отговаря на общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК вр. с т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС : не е включен в предмета на спора и отговор на същия не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд . Осъществяваната защита няма за предмет противопоставено изискуемо насрещно вземане на наемателя спрямо наемодателя , произтичащо от същото правоотношение , съпроводено с искане за едновременно удовлетворяване , на основание чл.90 ал.1 ЗЗД . Защитата на ответника е ограничена до твърдяна неизправност на насрещната страна , предвид конкретния факт на неосигурена самостоятелна отчетност на потребена електроенергия за наетия имот , като изключваща възникнало за същата потестативно право на разваляне наемния договор, по който решаващ , но не единствен , извод на въззивния съд касаторът не е формулирал релевантен правен въпрос. Предвид непокриване на общия селективен критерий за допустимост на касационното обжалване , излишно, а и невъзможно е произнасянето по допълнителния такъв по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, макар страната да е представила казуална съдебна практика, съдържаща произнасяне по възражение по чл.90 ал.1 ЗЗД .
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на против решение № 131 /25.06.2012 год., постановено по т.д.№ 129 / 2012 год. на Окръжен съд – Велико Търново .
ОСЪЖДА ЕТ „ С. – С. С. „ , на основание чл.81 ГПК, да заплати на К. „ В. к. – В. Т. „ разноски за настоящото производство , в размер на 200 лева – адвокатско възнаграждение .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :