О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 345
С., 20,05, 2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение, в закрито заседание на двадесети май две хиляди и тринадесета година, в състав:
Председател: НИКОЛА ХИТРОВ
Членове: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от председателя Никола Хитров
ч.т.д. № 2033/2013 г.
Производството е по реда на чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Н. К. Н., [населено място] против определение № 256/04.02.2013 г. по ч.гр.д. № 300/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което се потвърждава определение № 4698 от 16.03.2012 г. по гр.д.№ 10243/2011 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молба за изменение на постановеното по делото определение от 13.01.2012 г. с искане за присъждане на разноски, направени в хода на образуваното съдебно производство по делото.
Оплакванията на жалбоподателя са за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, като се претендира отмяната му.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в процеса срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно чл. 274, ал.3, т.1 ГПК, и е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал.1 ГПК, приложима с оглед препращането по чл. 274, ал.3 ГПК, касационното производство е допустимо при наличието на едно от изброените в чл. 280, ал.1 т.1- т.3 ГПК основания. В изложението по чл. 280, ал.1 ГПК жалбоподателят се позовава на противоречие с приложената към жалбата съдебна практика на ВКС. Посочва се, че съгласно нея всички разноски, свързани с ползването на правна помощ, се дължат на ответника при прекратяване на делото, съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК. Цитираната практика би била приложима в случай на прекратяване на делото. В конкретния случай, обаче, не е налице тази хипотеза.
По настоящия казус ответникът няма право на разноски по смисъла на чл. 78, ал.4 ГПК, тъй като делото не е прекратено, нито е приключено по чл. 81 ГПК.
В случая става дума за прекратяване на производството по отношение на единия от двамата ищци, тъй като исковата молба е недопустима в частта, с която тя е предявена алтернативно по отношение на ищците.
Алтернативно е това обективно съединяване на искове, когато ищецът предоставя на съда да разгледа и уважи единия от предявените искове. По делото не е налице обективно съединяване на искове.
Поради гореизложеното не е налице противоречие с цитираната практика на ВКС по въпроса, свързан с приложението на чл. 78, ал.4 ГПК.
По втория поставен въпрос относно доказването на направените разноски по делото, към настоящия момент съществува непротиворечива съдебна практика, според която следва да бъде удостоверено заплащането на направените разноски чрез банков документ, разписка или отбелязване в договора за правна защита и съдействие, че адвокатското възнаграждение е платено. Но в конкретния случай този въпрос не е релевантен към настоящия момент, тъй като в тази фаза на съдебния процес разноски не следва да бъдат присъждани.
От това следва изводът, че обжалваният съдебен акт на Софийски апелативен съд не е постановен в противоречие с наложилата се практика на ВКС и съответно не е налице противоречива съдебна практика, която да обуславя приложното поле на чл. 280, ал.1 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 256/04.02.2013 г. по ч.гр.д. № 300/2013 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.