5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 161
[населено място] , 22,02,2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на единадесети февруари , две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 896 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗД [фирма] против постановеното от Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 8 състав , решение № 1263 / 13.07.2012 год. по гр.д.№ 985 / 2012 год., с което е отменено решение от 20.12.2011 год. по гр.д.№ 6906/ 2009 год. на СГС, ГК, І отд. – 2 състав , в частта в която са отхвърлени предявените от К. К. и Д. К. против касатора искове , с правно основание чл.226 ал.1 КЗ , за заплащане обезщетение за неимуществени преди , в размер от 75 000 лева за всяка от ищците , като вместо това е присъдено обезщетение в същия размер, за неимуществени вреди , претърпени от смъртта на общия им наследодател , техен баща – Л. К. .Същият е починал при ПТП на 08.03.2008 год. , настъпило по вина на водача на МПС, също починал при ПТП – Д. Д. , като автомобилът с който е причинено увреждането е бил собственост на починалия наследодател . Касаторът възразява за липса на обект на застраховане, предвид смъртта на делинквента , застрахован като водач на МПС , с което е причинено увреждането . Касаторът оспорва правилността на решението и поради постановяване в противоречие с материалния закон – чл.257 ал.1 КЗ вр. с пар.1 т.4 от ДР на КЗ . Счита, че фактът на притежавано от починалия наследодател право на собственост върху застрахования автомобил и в качеството му на собственик – като застрахован по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ за същия автомобил, на основание чл.257 ал.3 КЗ , изключва право на обезщетяване наследниците му . Намира и че присъденото обезщетение е прекомерно, спрямо конкретно установените обстоятелства и при прилагане критерия за справедливост , съгласно чл.52 от ЗЗД . Обосновава допустимост на касационното обжалване в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК .
Ответните страни – К. К. и Д. К. – оспорват касационната жалба и считат, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, тъй като решението на въззивния съд е съобразено със задължителната съдебна практика по тълкуването и прилагането на чл.257 КЗ, цитирайки реш. № 522 / 20.10.2008 год. по т.д.№ 274 / 2008 год. на І т.о. на ВКС . Счита съобразената от първоинстанционния съд съдебна практика неотносима, като постановена по приложението на Закон за застраховането /отм./ и неприложима към конкретния спор – при непозволено увреждане , настъпило при действието на КЗ . Счита, че доводите на касатора за несключен застрахователен договор ,поради незаплатена застрахователна премия по същия и недоказаност на факта , че Д. Д., а не починалият наследодател е бил водач на автомобила при настъпване на ПТП, като невъведени в преклузивния срок по чл.131 ГПК, не могат да обусловят допустим правен въпрос по чл.280 ал.1 ГПК .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че жалбата е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт .
Въззивният съд не е коментирал изобщо мотивите на първоинстанционния съд, обусловили отхвърляне на исковете на основание цитирана задължителна съдебна практика по приложението на Закон за застраховането / отм./ – чл.80 , транспонирайки я като приложима и при действието на КЗ , съобразно чиито норми подлежи на разрешаване спора по делото. Приел е за установени предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя по предявените преки искове по чл.226 ал.1 КЗ , като не е излагал съображения за относимост към спора по делото на факта, че починалият наследодател на ищците е собственик на МПС, с което е причинено увреждането. Не е наведено своевременно, в преклузивния срок по чл.131 ГПК , оспорване на факта, че именно починалият е управлявал автомобила, нито възражението за невлязъл в сила, поради неразплатена в съответствие с чл.187 КЗ застрахователна премия , застрахователен договор . Не е оспорвано и обстоятелството за предоставено на водача Д. Д. управление на автомобила от собственика му – починалият Л. К. , а и не би могло предвид присъствието на последния в автомобила , в който случай се приема наличие на редовно упълномощаване / т.10 на ППВС № 7/ 77 г. от 04.10.1978 год. / .
От изложението по чл.284 ал.3 ГПК са ясно изводими два въпроса , отнасящи се до следното : 1 / Липсва ли обект на застраховането по смисъла на чл.257 ал.1 КЗ , предвид смъртта на причинилия увреждането водач , различен от собственика на лекия автомобил, застрахован по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ при ответника / при липса на спор за наличие на законно основание за ползването на МПС от същия / ? и 2 / Наследниците на починалия собственик на автомобила, с който е причинено увреждането и като такъв , с качеството на застрахован по смисъла на чл.257 ал.2 КЗ , са ли „ трети лица „ по смисъла на чл.257 ал.3 КЗ и респ. застрахователят дължи ли им застрахователно обезщетение ? . В останалата си част изложението по чл.284 ал.3 ГПК съдържа твърдения за неправилност на фактически констатации на съда и не предпоставя възможност за извличане на правен въпрос , извън конкретиката на спора и преценката за правилността на съдопроизводствените действия . По начало , възраженията с които са свързани – недоказано влизане в сила на застрахователния договор, по съображения основани на чл.187 КЗ и недоказаност на факта, кой е управлявал автомобила – не са наведени в процеса, а заявени за пръв път с касационната жалба, предвид изхода на въззивното производство .
Изводимите от изложението два въпроса съставляват правни въпроси по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК вр. с т .1 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год . на ОСГТК на ВКС, макар съдът да не е изложил мотиви в отговор на същите . Въпросите са свързани с приложението на императивни правни норми , за което съдът следи и служебно , дори при липса на доводи във въззивната жалба , макар че в случая приложението на чл.257 ал.3 вр. с ал.1 КЗ е и основен довод във въззивната жалба на ищците. Ако се твърди постановен резултат , несъобразен с приложима императивна правна норма, обуславящо неправилност на постановеното решение поради противоречие с материалния закон , то въпросът за принципната й приложимост към специфична правна хипотеза , каквато е настоящата, а не за приложимост към конкретна и специфична за всеки отделен случай фактическа обстановка, покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК. Следователно , като е присъдил застрахователно обезщетение на ищците , въззивният съд е приел , че гражданската отговорност на застрахования водач на МПС се ангажира и при смърт на последния , с оглед имуществения характер на задължителната застраховка „ Гражданска отговорност „ / ЗЗГО / , като е възприел и качеството на „ трето лице „ , по смисъла на чл.257 ал.3 КЗ , на починалия наследодател на ищците , собственик на застрахования по ЗЗГО автомобил , но не делинквент . Поставените въпроси покриват общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, но не са обосновани допълнителните селективни критерии : по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по първия правен въпрос, предвид противоречие на постановеното решение с т.9 от ППВС № 7 / 1977 год. от 04.10.1978 год. и по чл.280 ал.1 т.3 ГПК – по втория правен въпрос. Несъстоятелно е изобщо позоваването на т.9 от ППВС № 7 / 1977 год. от 04.10.1978 год. . Напротив , именно имущественият характер на застраховката „ Гражданска отговорност „ , коментиран в разпоредбата, предпоставя допустимост на исковете на пострадали от непозволено увреждане срещу наследници на делинквента / тъй като в случая е починал и виновния водач на МПС / – застрахован по смисъла на чл.257 ал.2 КЗ . Задължителната застраховка „ Гражданска отговорност „, имуществена по характер , обезпечава именно неговото имущество, срещу вземанията които третите увредени лица могат да реализират за сметка на това имущество .
Формалното позоваване на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по поставения втори правен въпрос не обосновава допълнителния селективен критерий за допускане касационното обжалване в тази хипотеза .Не се доказва наличието на противоречива съдебна практика по приложението на чл.257 ал.3 КЗ или непротиворечива, но подлежаща на преодоляване като неправилна такава, предвид изменение на законодателството или развитието на обществените отношения . Съгласно чл.223 ал.1 КЗ , с договора за задължителна застраховка „ Гражданска отговорност” , застрахователят се задължава да покрие в границите на определена в договора застрахователна сума , отговорността на застрахования , за п р и ч и н е н и о т н е г о на трети лица имуществени и неимуществени вреди . Съгласно чл.257 ал.1 КЗ, „ обект „ на застраховане е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинени от тях на трети лица имуществени или неимуществени вреди, свързани с притежанието и / или използването на МПС , поради което и з а с т р а х о в а н и , по смисъла на ал.2 на същата разпоредба, са както собственика на МПС, за което е сключен валиден застрахователен договор, така и всяко лице , което го ползва на законно основание . Касаторът е основал доводите си на неправилно възприемане нормата на чл.257 КЗ, изключвайки релевантността на обстоятелството кой е причинителят на увреждането, за възникването на отговорността на застрахователя по прекия иск по чл.226 ал.1 КЗ – в случая водача, а не собственика на МПС , за което има сключен застрахователен договор по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ . Чл.257 ал.3 КЗ сочи, че трети лица, по смисъла на ал.1 на същата разпоредба са всички , освен лицето, което о т г о в а р я за причинените вреди . Съвместното тълкуване на чл.257 ал.3 вр. с ал.1 вр. с чл. 223 ал.1 ГПК обуславя извода , че такива трети лица са всички, освен отговарящия за настъпване на вредите в конкретната хипотеза застрахован – собственик или водач на МПС, в причинна връзка с чиито действия или бездействия е настъпило увреждането, а не единствено отговарящ на формалното качество „ застрахован „, по смисъла на чл.257 ал.2 КЗ. Аргумент в полза на това тълкуване е и чл.268 КЗ . В подкрепа на това тълкуване , а не на тезата на касатора , е и решение № 176 / 27.10.2009 год. по т.д.№ 819 / 2008 год. на ВКС, ІІ т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, според което отговорността на застрахователя е изключена именно предвид съвпадение в качествата пострадал при ПТП и виновен за същото , застрахован водач на МПС , застраховано по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ . Транспониране създадена при действието на чл. 80 ал.2 ЗЗ / отм./ задължителна съдебна практика по приложението на тази норма , в различен смисъл от тълкуването по чл.257 КЗ / реш . № 165 от 16.02.2010 год. по т.д.№ 211 / 2009 год. ВКС, І т.о. / е несъстоятелно , поради различието в законовата уредба на кръга „ трети лица „ при ЗЗГО според Закона за застраховането / отм. / и Кодекса на застраховането, приложим към настоящия спор .
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 8 състав , решение № 1263 / 13.07.2012 год. по гр.д.№ 985 / 2012 година .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :