5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 755
[населено място] ,10,10,2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на седми октомври , през две хиляди и тринадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1480 / 2013 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 277 / 02.11.2012 год. по т.д.№ 235/ 2012 год. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 359 / 08.06.2012 год. по гр.д.№ 1230 / 2011 год. на Русенски окръжен съд . С последното е бил уважен предявеният от [фирма] против касатора иск с правно основание чл.422 вр. с чл.124 ал.1 ГПК, за установяване вземане на ищеца към ответника на основание три записа на заповед : за 28 330,30 евро от 102 278,46 евро – по запис на заповед от 01.06.2009 год. , за 5 758,75 евро от общо 21 676,63 евро – по запис на заповед от 03.07.2009 год. и за 4 918,70 евро от общо 12 400,63 евро – по запис на заповед от 14.07.2009 год. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение , с доводи за постановяването му в противоречие с материалния закон , респ. задължителната съдебна практика относно правните последици на непредявяването на запис на заповед, с уговорен падеж „ на предявяване „ . Наред с неправилността на извода на съда за приложимост на указанията в т.3 на ТР № 1 / 28.12.2005 год. по т.д.№ 1/ 2004 год. на ОСТК на ВКС към спора , касаторът намира че въззивният съд неправилно не е отчел значението на факта , че предявяването за плащане е извършено по неточен адрес на издателя на ефекта , от нотариус с район на действие , различен от района по седалището му, без връчване лично на издателя / очевидно визирайки представляващия го управител Л. В. П., издал ефекта от името и за сметка на дружеството / , без указване в разписката за връчването обстоятелства, установяващи предпоставките за предприетото „ уведомяване „ . По начало намира неприложимо предявяването чрез нотариална покана , при липса на доказателства за укриване или невъзможност за издирване на длъжника, издател на записите на заповед . Обосновава основания за допускане на касационното обжалване във всички хипотези на чл. 280 ал.1 т.1 – 3 ГПК по материалноправния въпрос : „ Запис на заповед, издаден като обезпечение по каузална сделка , с падеж „ на предявяване „ до определен срок , задължително ли е да бъде предявен лично на издателя , за да е налице изискуемо вземане по същия ? „ .
Ответната страна – [фирма] – оспорва касационната жалба , с довод за липса на основание за допускане на касационното обжалване, поради липса на противоречие между постановеното въззивно решение и задължителната съдебна практика – ТР № 1 / 2005г. по т.д.№ 1 / 2004 год. на ОСТК на ВКС относно значението на „ предявяването „ на записа на заповед . Позовава се на паралелно съобразими обстоятелства ,с последици на предявяване за плащане по ефекта и настъпила изискуемост на вземането към момента на предявяване на иска по чл.422 ГПК – поканата за доброволно изпълнение в образуваното , на основание издадените заповеди за незабавно изпълнение на парично задължение , изпълнително производство. Счита , че касаторът обосновава основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281 т.3 ГПК, различни и несъвместими с изискуемите по чл. 280 ал.1 ГПК .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира,че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт .
За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
Предявените искове по чл.422 ГПК се основават на записи на заповед с издател дружеството – касатор, в които падежът е уговорен „ на предявяване до 40 месеца от издаването им„ , при изрична клауза „ без разноски и протест „ . Записите на заповед са предявени чрез нотариална покана , в рамките на упоменатия в същите краен срок за предявяване , считано от издаването / допустимо уговорен падеж , който не прави ценната книга нищожна – опр.№ 776 от 05.11.2011 год. по ч.т.д.№ 733 / 2010 год. на ВКС , постановено по реда на чл. 274 ал.3 ГПК / , изпратена от нотариус с район на действие, различен от седалището на длъжника , съвпадащ с района по посоченото в записите на заповед място на плащането , връчена по пощата , срещу разписка – носеща име и подпис на лице , но без упоменато качество , различно от управителя на дружеството – издател . Страните не са спорили относно обстоятелството, че издадените записи на заповед обезпечават задължения на ответника спрямо ищеца по възникнали помежду им каузални правоотношения , на основание три договора за лизинг .
Въззивният съд е приел за основателни предявените искове , като относно изискуемостта на вземанията на основание записите на заповед е приел, че е налице надлежно предявяване , при преждепосочените обстоятелства , установими от доказателствата по делото . Очевидно , приемайки редовно предявяване на записа на заповед и на лице, различно от представляващия дружеството – издател управител , съдът е приел , че лично уведомяване на последния не е задължително , за да би настъпила изискуемост на вземането . Паралелно , с оглед непротиворечивите твърдения за обезпечителната функция на записите на заповед, съдът е изследвал наличието и изискуемостта на задължения на ответника към ищеца, на основание сключените договори за лизинг , и приел за доказани вземания в предявения по исковете размер , макар формално на основание записите на заповед с обезпечителна функция.
Формулираният от касатора въпрос е неточно поставен, доколкото с оглед издателя на ефекта – търговско дружество ,а не физическо лице – не е конкретизирано какво визира същият под „ лично връчване „ – връчване само на представляващия дружеството, т.е. не и на лице , отговарящо на условието по чл.50 ал.3 ГПК, когато връчването се извършва с нотариална покана и съгласно чл. 50 ЗННД намират приложение разпоредбите на чл. 37- чл.58 ГПК / какъвто е настоящия случай / , или недопустимо връчване чрез трето , без връзката с дружеството , предпоставена от нормата на чл.50 ал.3 ГПК , лице . С оглед поддържаната в процеса защита – ответникът не е възразявал относно липсата на такова качество на получилото нотариалната покана и вписано в разписката за връчването й лице – може да се приеме, че ответникът намира допустимо предявяването единствено и само на представляващия дружеството – издател на записа на заповед. Само при това конкретизиране, така формулираният въпрос покрива общия селективен критерий на чл.280 ал.1 ГПК вр. с т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС – включен е в предмета на спора и отговорът му е обусловил решаващ извод на въззивния съд за надлежно предявяване на записа на заповед , с падеж „ на предявяване „ , чрез различно от представляващия дружеството – издател и длъжник лице .
Не се явяват, обаче, обосновани допълнителните селективни критерии за допускане касационното обжалване , предвид следното : Въпросът за начина на предявяване на записа на заповед – само и лично на издателя, респ. законния му представител не е в обхвата на произнасянето в ТР № 1 / 2005 год. по т.д.№ 1 / 2004 год. на ОСТК на ВКС. Представеното от касатора определение № 144 / 02.03.2012 год. по ч.т.д. № 15 / 2012 год. на ВКС, ІІ т.о. , постановено по реда на чл. 274 ал.3 ГПК, е задължителна съдебна практика по съвършено различен , видно от конкретизирането му от състава , правен въпрос : за приложимостта на правилото на чл.479 вр. с чл. 487 ТЗ / предявяване менителницата за приемане – акцепт / спрямо записа на заповед , с оглед препращащата норма на чл. 537 ТЗ . Въпросът е досежно възникването на вземането , респ. за изгубването на менителничния ефект като последица от непредявяването в едногодишния срок от издаването , съгласно чл. 487 ал.1 ТЗ , не досежно предявяването, с оглед настъпване изискуемост на вземането при падеж „ на предявяване „. На този въпрос , съставът на Върховен касационен съд е отговорил отрицателно , изхождайки от същността на двата менителнични ефекта – нареждане за плащане / менителницата / и обещание за плащане / записа на заповед /,при който вземането възниква с издаването на ефекта , а предявяването има функцията на покана ,поставяща длъжника в забава . По същия въпрос : реш. от 01.03.2010 год. по т.д.№ 520 / 2009 год. на ІІ т.о. на ВКС , според което записа на заповед не се прескрибира , ако не е предявен в рамките на посочения в чл. 487 ал.1 изр. 2 ТЗ едногодишен срок от издаването , тъй като издателят на записа на заповед е и платец по ефекта,за разлика от издателя на менителницата.Затова непредявяването на записа на заповед за плащане не рефлектира върху възможността на поемателя кредитор принудително да реализира вземането си от издателя – пряк длъжник по записа , стига да е настъпил падежа , който при падеж „ на предявяване„, т.е. вече с оглед изискуемостта на възникналото вземане, предпоставя предявяване за плащане .
Въззивният съд не е изключил необходимостта от предявяване на записите на заповед за плащане, с падеж „ на предявяване до определен срок от издаването на записа на заповед „ , с оглед настъпване изискуемост на вземането , в изпълнение условието на чл. 418 ал.3 вр. с ал.2 ГПК, каквато е и непротиворечивата практика на Върховен касационен съд : опр.№ 813 / 30.12.2009 год. по ч.т.д.№ 868 / 2009 год. , опр.№ 861 / 03.12.2010 год. по ч.т.д.№ 899 / 2010 год., опр.№ 776 / 05.11.2011 год. по ч.т.д.№ 733 / 2010 год., опр.№ 52 / 17.01.2011 год. по ч.т.д.№ 852 / 2010 год. на ВКС , ТК . Счел е, обаче , предявяването за плащане , чрез изпратена по пощата нотариална покана, връчена на адреса на длъжника , чрез лице, чието качество извън кръга по чл. 50 ал.3 ГПК ответникът не е оспорил, за редовно . Цитираното определение № 144 / 02.03.2012 год. по ч.т.д.№ 15 / 2012 год. на ВКС, ІІ т.о. не съставлява задължителна практика в обосноваване задължителност на предявяването само и единствено на представляващия дружеството – издател на записа на заповед . Определението от 04.06.2012 год. по гр.д.№ 7016 / 2012 год. на СГС, сочено в обосноваване селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК , не е доказано да е влязло в сила,но между същото и процесния спор липсва обективен идентитет относно фактите, релевантни за отговора на поставения въпрос . Напротив , както в същото, така и в определението на ВКС , не е изключено предявяването на запис на заповед с падеж „ на предявяване „ от нотариус , с нотариална покана, по реда на чл. 37 – чл. 58 ГПК , към който препраща чл.50 от ЗННД и прилагане последиците на чл. 47 ал.5 ГПК / респ. чл.50 ал.2 ГПК за юридическо лице – търговец / . Съдилищата са приели за допустимо предявяване чрез нотариална покана , вкл. прилагане презумпцията на чл. 47 ал.5 ГПК спрямо издател физическо лице / идентична на чл. 50 ал.2 ГПК – за търговец и юридическо лице / .С оглед изискуемото за прилагането й „ уведомление „ по чл. 47 ал.1 ГПК / съответно чл. 50 ал.4 вр. с чл. 47 ал.1 ГПК – за юридическо лице и търговец / и само с оглед неяснота относно предпоставките , при които е пристъпено към поставянето му и осъществено същото , са счели , че липсва редовно предявяване на записа на заповед . В същия смисъл и опр.№ 108 / 16.02.2012 год. по ч.т.д. № 70 / 2012 год. на ВКС , ІІ т.о. . Настоящият случай е напълно различен. „Уведомление „ по чл. 47 ал.1 ГПК не е поставяно . В защитата си ответникът не е възразил по отношение качеството на лицето , посочено в разписката като получател / че не попада в кръга сочен от чл.50 ал.3 ГПК – несъществуващо, непознато му лице / , нито в предвидения от ГПК преклузивен срок е оспорил връчването на нотариалната покана на действителния адрес на дружеството / на [улица], вместо на вписания в разписката – ул. „ Т. „ / , поради което по този въпрос въззивният съд не се е произнесъл.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 277 / 02.11.2012 год. по т.д.№ 235/ 2012 год. на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :