3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№383
[населено място] ,22.04.2013
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на осми април , две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1031 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗД [фирма] против решение № 958 / 11.06.2012 год. по гр.д.№ 1271 / 2007 год. на Софийски апелативен съд, ГК , с което е отменено решение от 20.03.2007 год. по гр.д.№ 832 / 2005 год. на Софийски градски съд, ГК, І г.о. , 12 състав в частта, в която искът на Г. К. Чамов с правно основание чл. 407 ТЗ / отм./ против касатора е отхвърлен за сумата в размер до 10 000 лева от претендираните общо 10 500 лв. и в съответната част за разноски и вместо това е осъдено ЗД [фирма] да заплати на същия сумата от 10 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от ПТП от 30.06.2002 год., причинено по вина на водача на застрахован при ответника лек автомобил по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „,ведно със законната лихва върху сумата , считано от 30.06.2002 год. до окончателното й заплащане . Касаторът оспорва правилността на въззивното решение , като необосновано с оглед фактическите констатации , тъй като въпреки доказателствата за наличие на „ случайно деяние „ , по смисъла на чл.15 НК , изключващо отговорността на водача на МПС , с което е причинено ПТП, предвид оборена презумпция за вина , респ . отговорността на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът е обосновал противен извод. Наведено е и основание за несъобразяване на съпричиняването на пострадалото лице , в противоречие с чл.51 ал.2 ЗЗД .
Ответната страна – Г. К. Ч – оспорва касационната жалба , като намира, че поставеният въпрос относно приложимостта на последиците на „случайното деяние „ – в конкретния случай и с оглед събраните по делото доказателства – не съставлява правен въпрос по смисъла на т.1 ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС , а касае проверка правилността на решението , на основанията по чл.281 т.3 ГПК .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт .
В изложението по чл.284 ал.3 ГПК касаторът поставя , в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, въпроса за приложимостта на последиците на „ случайното деяние „, по смисъла на чл.15 НК , като изключващо вината на делинквента , с оглед събраните по делото доказателства . Касаторът счита, че въпреки заключението на А. и въпреки възприетото от свидетелските показания движение на пострадалия тичешком, с оглед ползване съответния вариант на заключението , съдът е постановил решението си в противоречие с ППВС 7 / 30.12.1959 год. т.1 и т.2 и а ППВС № 7 / 04.10.1978 год. – т.9 , изключвайки наличие на случайно деяние, предвид предотвратимост на удара от водача на МПС . Навежда довод за процесуално нарушение на чл.235 ал. 2 ГПК, но с оглед извода на въззивния съд за липса на случайно деяние, като некореспондиращ на събраните доказателства , което по същество е довод за необоснованост на решението , тъй като не се твърди несъобразяване, в смисъл изключване от коментирания доказателствен материал на заключението на автотехническата експертика и свидетелските показания , а превратно възприемане на установеното в същите , съответно изводи, некореспондиращи с фактическите констатации по делото . Процесуалноправен въпрос по приложението на чл.235 ал.2 ГПК, различен от довод за процесуално нарушение , преценим на основанията по чл.281 т.3 ГПК , ирелевантни за настоящото производство, не е поставен , поради което и цитираната задължителна съдебна практика – реш.№ 72 / 12.03.2010 год. по гр.д.№ 905 / 2009 год. на ВКС, ІІ г.о. не подлежи на коментар .
Поставеният въпрос за приложение последиците на „ случайното деяние „ в конкретния спор е също фактологичен , обусловен от преценка правилността на въззивното решение , въз основа на конкретната за спора фактическа обстановка и като такъв – непредпоставящ еднозначен отговор по предпоставките за приложение на „ случайното деяние „ , по смисъла на чл.15 НК . Видно е , че касаторът оспорва извода за „ предотвратимост „ на удара от страна на водача на МПС , като обуславящ извода на съда, че не е налице „ случайно деяние „ . В този смисъл не се касае за противоречие на въззивното решение с приложението на самия институт / предпоставки при които е налице случайно деяние /, респ. със задължителна съдебна практика по приложението му , а за неправилност на извод на съда относно предпоставка, относима към приложението на института , преценката за което се извършва на основанията по чл.281 т.3 ГПК , след допускане на касационното обжалване, но не е от естество да обоснове последното . Цитираните ППВС № 7 / 1959 и № 7 / 78 год. , в съответните точки 1 и 2 от първото и т.9 от второто , визират две от предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност – виновно поведение на дееца и причинна връзка между поведението му и вредата и изключването на отговорността на застрахователя, като функционално обусловена от отговорността на делинквента , при причинени вреди от непреодолима сила за застрахованото лице . Въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с така постановената задължителна съдебна практика, а и същата би обосновала допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК само в случай , че съдът бе приел за подлежаща на ангажиране отговорността на застрахователя , въпреки наличието на „ случайно деяние „ , изключващо вината , респ. при надлежно формулиран спрямо такъв извод правен въпрос . Видно от мотивите на въззивния съд и в съответствие с възприетия за приложим вариант на А. , за предотвратимостта на удара е съобразена видимостта за водача на МПС , спрямо пострадалия пешеходец , от разстояние по-голямо от опасната зона за спиране / стр.4 от експертизата / , предвид което и реакцията на водача на МПС е възприета за несвоевременна .
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 958 / 11.06.2012 год. по гр.д.№ 1271 / 2007 год. на Софийски апелативен съд, ГК .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :