О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 884
[населено място] ,20,11,2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на осемнадесети ноември , през две хиляди и тринадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 2265 / 2013 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] против решение № 381 / 20.12.2012 год. по т.д.№ 503 / 2012 год. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 932 / 11.06.2012 год. на Варненски окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д.№ 2821/ 2011 год., в обжалваната му част . Касаторът оспорва въззивното решение като недопустимо , предвид произнасяне по искове, недопустимо – последващо предявяването на първоначалните и неоттеглени искове – обективно съединени , извън хипотезите изрично уредени в процесуалния закон / насрещен, инцидентен установителен иск, иск на главно встъпилото лице / . Обосновава като единствено основание за допускане на касационното обжалване – вероятна недопустимост на въззивното решение .
Ответната страна – [фирма] – оспорва касационната жалба, вкл. като процесуално нередовна , доколкото доводите за недопустимост на въззивното решение не се съдържат в самата нея , подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и без изрично посочени касационни основания , а само в последващо депозираното изложение на тези основания , несъдържащо и основания по заявената в преклузивния срок неправилност на решението . Отделно оспорва и основателността на доводите за недопустимост на въззивното решение, споделяйки съображенията на въззивната инстанция, основани на правната теория .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване. Не могат да се споделят съображенията на ответната страна , за неотстранена в срок нередовност на касационната жалба – несъдържаща изрични касационни основания по чл.281 т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение , като единствено релевиран в преклузивния срок порок на решението, доколкото депозираното в указания за отстраняване нередовността й изложение касаторът се е позовал само на недопустимост на въззивното решение . Именно с оглед служебното задължение на съда да следи за недопустимост на въззивното решение и при липса на касационно основание , относимо към неправилността на решението, недопустимостта на същото , заявена в допълнителното уточнение на касационната жалба,не съставлява недопустимо разширяване обхвата на касационната защита , след изтичане преклузивния срок за предявяването й.
За да се произнесе по довода за вероятна недопустимост на въззивното решение настоящият състав съобрази следното :
Ищецът – [фирма] – е предявил искове за дължими суми по изпълнението на 8 договора за възлагане на обществен превоз , сключени въз основа на открита и проведена процедура по обществена поръчка, които суми съизмеряват договорени между страните компенсации за безплатен превоз на пътници, навършили 67 години , жители на [община] . Правното основание на исковете е чл.79 ал.1 ЗЗД . Предвид отговора на ответника – [община] – за нищожност на сключените договори – ищецът / с допълнителна искова молба , на основание чл. 372 ГПК / е поискал изменение на предявените искове, поддържайки като главно, заявеното договорно основание за претендираните суми / вкл. на основание неформален, сключен с конклудентни действия договор / , а в евентуалност – претендирайки ги на основание чл. 55 ал.1 пр.1 ЗЗД / начална липса на основание / , в евентуалност спрямо последните – на основание водене на чужда работа без пълномощие,а в евентуалност спрямо тях – на основание субсидиарно приложимия състав на неоснователното обогатяване – чл. 59 ЗЗД . С определение № 439 / 30.01.2012 год. по т.д.№ 2821 / 2011 год. на Варненски окръжен съд е приел това изменение на исковете за допустимо , респ. приел същите за разглеждане .
Доколкото за част от предявените искове съдът се е произнесъл на евентуално заявено от ищеца извъндоговорно основание / чл. 55 ал.1 ЗЗД / , касаторът намира това му произнасяне / макар позовавайки се на порока , като обременяващ цялото съдебно решение / за недопустимо. Самостоятелно изложение по чл. 284 ал.3 ГПК не е представено ,а доводът за недопустимост е обоснован с цитирана в касационната жалба съдебна практика : опр. № 605 / 09.11.2009 год. по ч.т.д.№ 486 / 2009 год. на І т.о. ВКС , опр. № 168 / 22.12.2011 год. по т.д.№ 1081 / 2010 год. на І т.о. ВКС и решение № Т – 321 / 22.06.2010 год. по гр.д.№ 119 / 2010 год. на ІІІ състав САС .
По единственото основание за допускане на касационното обжалване, в съответствие с указанията на ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС – за вероятна недопустимост на съдебното решение , настоящият състав намира следното : С допуснатото изменение по същество са добавени в евентуалност спрямо първоначално предявените на договорно основание искове, нови правни основания за търсене на същите вземания , дори без изменение на твърдените от ищеца обстоятелства / извън релевираната от ответника нищожност на договорното основание / , нито размера на търсената защита / извън конкретизация на начина на формиране на претенциите при отделните правни основания, в рамките на първоначално заявените размери / . Следователно и при така поисканото изменение / с допълване на правни основания за предявяване на вземанията / не се променя предмета на доказване и обхвата на събираните доказателства – тези относно нищожността биха били събирани и само на основание възражението за нищожност на ответника, без инициирано от ищеца изменение на исковете . В този смисъл, пълнотата и адекватността в защитата на ищеца не затруднява по какъвто и да било начин защитата на ответника, на който принцип се основават ограниченията в допустимостта на изменението на исковете . Правилни са съображенията на въззивния съд, основани и на актуални постановки в правната теория и непротиворечивата съдебна практика на ВКС , че добавянето на нови основания на претенцията / вкл. с позоваване на нови ,различни от първоначално заявените обстоятелства / , без промяна в предмета на исканата защита, респ. петитума на първоначално предявените искове, предпоставя допустимо изменение на първоначалните искове, не и последващо , недопустимо – като такова , извън изрично уредените в ГПК хипотези , обективно съединение на искове. По този процесуалноправен въпрос – допустимостта на въвеждането на ново основание , в евентуалност с първоначалното – е налице и задължителна съдебна практика – реш.№ 473 / 01.06.2010 год. по гр.д.№ 1537 / 2009 год. на ІV г.о. на ВКС, макар постановено по приложението на чл. 116 ал.1 ГПК / отм./, което настоящата инстанция намира актуално и спрямо разпоредбата на чл. 214 ал.1 ГПК, предвид идентичността им / извън въведените различни срокове за предявяване на изменението /. Вкл. по арг. от разпоредбите на чл. 119 ал.1 ГПК / отм./ и чл. 103 ал.2 ГПК / отм. / , идентични с чл. 211 ал.1 ГПК и чл. 210 ал.2 ГПК , досежно уредени в тях процесуални възможности, извън различието в сроковете за упражняването им, с цитираното решение е прието , че при промяна единствено в основанието или петитума на първоначалния иск , изменението – въвеждането , вкл. в кумулативност, евентуалност и алтернативност с първоначално предявения , на нов иск , различен само по основание или само по петитум, е допустимо изменение на иска по смисъла на чл. 116 ал.1 ГПК / отм. /, щом и съдът е преценил , че по този начин не се затруднява защитата на ответника, което му определение не подлежи и на инстанционен съдебен контрол . Споделянето на тази концепция и при действието на ГПК в сила от 1 март 2008 год. е заявено и в реш. № 228 / 19.08.2013 год. по гр.д.№ 1219 / 2012 год. на ІV г.о. ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК и в опр. № 366 / 12.09.2012 год. по ч.гр.д.№ 221 / 2012 год. на ІІ г.о. на ВКС , постановено по реда на чл. 274 ал.3 ГПК / макар в отговор на различни от този процесуалноправни въпроси / . Прибавянето на ново основание към първоначалното, в качеството на процесуална възможност за ищеца , упражнима в производството по търговски спорове до изтичане срока за подаване на допълнителна искова молба / спазен в случая /, подлежаща на преценка за допустимост с оглед възможността да бъде затруднена защитата на ответника , не съставлява недопустимо последващо обективно съединяване на искове, тъй като не се касае за различни и по основание и по петитум искове . Настоящият състав напълно споделя коментираната съдебна практика, като кореспондираща в най-голяма степен с възможността за бърза и ефикасна защита , в съответствие с действителното правно положение, но без затруднения за противната страна , като резултат от осъществяването й в по-пълен и адекватен на правния интерес на ищеца обхват. Цитираната от касатора съдебна практика , с оглед съдържанието й, не обосновава различен отговор . В опр. № 605 / 09.11.2009 год. по ч.т.д.№ 486 / 2009 год. на І т.о. на ВКС не са изложени мотиви, от които да би било установимо , че коментираният , предявен за допълнително обективно съединение с първоначалния , иск се различава от първоначалния единствено по правното си основание / в преждепосочения смисъл / или петитум и по начало няма характер на задължителна съдебна практика , като постановено по реда на чл.274 ал.2 ГПК . Решение № Т – 321 по гр.д.№ 119 / 2010 год. на САС ,обжалваемо в приложимата си към настоящия спор част , не е установено да е влязло в сила , а и при наличие на задължителна съдебна практика по въпроса, по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК вр. с т.2 от ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, наличието на противоречива казуална такава, по смисъла на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК ,е ирелевантно . В решение № 168/ 22.12.2011 год. по т.д.№ 1081 / 2010 год. на І т.о. на ВКС е разгледана специалната хипотеза на иск , ограничен с преклузивен срок за предявяването му , съгласно чл. 74 ал.2 ТЗ, с оглед който позоваването на нови обстоятелства, извън преклузивния срок, е счетено за недопустимо / преклудирано / .
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 381 / 20.12.2012 год. по т.д.№ 503 / 2012 год. на Варненски апелативен съд .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :