О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 66
[населено място] 06.03.2013
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на четвърти март , две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 947 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 1225 / 11.07.2012 год. по т.д. № 112 / 2012 год. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав, с което е потвърдено решение № 930 / 22.08.2011 г. по т.д. 988 / 2009 год. на Софийски градски съд, ТО, VІ – 10 състав . Със същото са отхвърлени предявените в обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл. 399 ал. 1 / отм./ ТЗ , за заплащане на застрахователно обезщетение в общ размер от 79 043,60 лв. , от ответника [фирма] , по 20 бр. заведени щети , с оглед настъпили застрахователни събития – кражби на кабели , на основание сключен между страните , със застрахователни полици № 9080060390000001 / 31.12.2005 год. и № 9080070390000002 / 01.07.2007 год. застрахователен договор по застраховка „ Кражба чрез взлом „ ,неразделна част от който са Общите условия за застраховане на имущества „ Кражба чрез взлом „ на ответното дружество . Касаторът оспорва правилността на въззивното решение , като постановено в противоречие с материалния закон – чл.399 ал.1 / отм./ ТЗ , несподеляйки извода на съда , че застрахователят дължи обезщетение само при осъществен квалифициран състав на кражба на кабели – чрез взлом , по смисъла на чл. 195 ал.1 т.3 НК , като за отговорността му не е достатъчно установяването на противоправно отнемане на имущество от застрахования вид . В тази връзка формулира въпрос , в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК : „ От застрахователното покритие по сключените договори за застраховка „ Кражба чрез взлом ” , изключена ли е отговорността на застрахователя за обезщетяване вреди от кражба на кабели , когато не е установен конкретния квалифициран състав на кражбата по чл. 195 ал.1 т.3 НК ? „ . Игнорирайки съдържанието на Общите условия за застраховане на имущества „ Кражба чрез взлом „ , приложими към застрахователното правоотношение, касаторът намира, че квалификацията на деянието , дадена от разследващите органи , различна от тази по чл. 195 ал.1 т.3 НК , не е меродавна за изключване настъпването на застрахователно събитие .
Ответната страна – [фирма] – оспорва касационната жалба, като в частта й срещу въззивното решение, постановено по 17 от обективно кумулативно предявените самостоятелни искове / п.І.3,І.4, от І.6 до І.16 вкл. и от п.ІІ.1 до п.ІІ.4 вкл. по индивидуализацията съгласно исковата молба / , с оглед цената на същите – под 10 000 лева , намира касационното обжалване недопустимо, на основание чл. 280 ал.2 ГПК . В останалата й част намира , че касаторът не обосновава основание за допускане на касационното обжалване : поставеният въпрос е неясен , вътрешно противоречив и нелогичен , с оглед договореното между страните , според което изрично покрит застрахователен риск е кражбата на кабели чрез взлом , по смисъла на чл.195 ал.1 т.3 НК . Не намира обоснован , съгласно т.4 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк. дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС , допълнителния селективен критерий по чл.280 ал. 1 т.3 ГПК , предвид единствено формалното позоваване на нормата .
Върховен касационен съд , първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт .
С оглед цената на предявените обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.399 ал.1 / отм./ ТЗ , индивидуализирани съгласно исковата молба в п І.3 , І.4, от І.6 до І.16 вкл. и от п.ІІ.1 до п.ІІ.4 вкл. , всеки под 10 000 лева и предвид търговския характер на спора по същите – за вземане на основание търговска сделка от рода на абсолютните , съгласно чл.1 ал. 1 т. 6 ТЗ , касационната жалба срещу въззивното решение постановено по тези искове се явява недопустима , на основание чл.280 ал.2 ГПК и следва да се остави без разглеждане .
По допускане касационното обжалване на решението в останалата му част – постановено по обективно кумулативно съединените искове по п. І.1 , І.2 и І.5 от исковата молба, настоящият състав съобрази следното :
За да потвърди първоинстанционното решение , споделяйки решаващите му мотиви , въззивният съд е съобразил съдържанието на Общите условия за застраховане на имущества по риска „ Кражба чрез взлом „ , приложими към застрахователното правоотношение между страните , според които застрахователят осигурява застрахователно покритие по риска „ кражба „ , като деяние, изрично отнесено към правната квалификация на кражба по чл. 195 ал.1 т.3 НК – противозаконно отнемане на имущество „ чрез разрушаване , повреждане или подкопаване на прегради, здраво направени за защита на лице или имот „ . Съобразявайки установяването на обстоятелствата при които са осъществени кражбите – чрез двустранно съставени констативни протоколи , но с оглед съдържанието им , неотразяващи възприети от застрахователя , относими към квалификацията на деянието от обективна страна факти и в този смисъл необвързващи го с материална доказателствена сила относно осъществяването на същите, съдът е споделил решаващия извод , че не се явява установено настъпването на застрахователно събитие от вида на договореното като покрит застрахователен риск . Въззивният съд не е обосновал извода си с дадена от органи на досъдебното производство правна квалификация на деянията – в някои случаи по чл.195 ал.1 т.4 НК / чрез използване на техническо средство или специален начин / , в други – съобразно общия състав на кражбата – чл.194 ал.1 НК / , в трети – като деяние по чл.216 ал.1 НК . Изхождал е от доказателствата , установяващи обективни признаци на деянието по смисъла на чл. 195 ал.1 т.3 НК във всеки конкретен случай . Следва да се съобрази , че претенцията по п.І.5 съгласно исковата молба , въззивното решение по която подлежи на касационно обжалване , е отхвърлена предвид установимо погиване на имущество в резултат на пожар , т.е. изобщо е отречено осъществено деяние „ кражба „ , дори по смисъла на общия състав на това престъпление .
С оглед преждеизложеното , поставеният от касатора въпрос се явява несъобразен с фактическата и правна страна на спора и по начало фактологично обусловен от конкретното съдържание на възникналото между страните правоотношение . Не предпоставя еднозначен отговор извън спецификата на спора , по приложението на конкретна процесуална или материална правна норма . Като неотносим към решаващите изводи на съда – че не се доказва настъпването на застрахователно събитие от конкретния, договорен за възникване отговорност на застрахователя за заплащане застрахователно обезщетение вид , формулираният въпрос не се явява правен такъв , по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК вр. с т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС . Формалното позоваване на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, дори същият да би покрил общия селективен критерий за правен въпрос, не обосновава наличието на допълнителния селективен критерий по смисъла на т.4 от ТР № 1 / 2010 год. на ОСГТК на ВКС . Не е доказано наличието на противоречива или непротиворечива, но подлежаща на преодоляване като неправилна , задължителна съдебна практика по приложението на конкретна материална или процесуална норма , обусловило и изхода на спора , нито необходимост от осъвременяване на такава практика с оглед изменение на законодателството или развитието на обществените отношения . Решаващите изводи на съда са въз основа анализа на доказателствата за установяване настъпването на конкретно по вид, изрично договорено от страните с това му съдържание застрахователно събитие , като преценката за правилността им е в обхвата на проверката на основанията по чл.281 т.3 ГПК . Водим от гореизложеното , Върховен касационен съд , първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ , на основание чл.280 ал.2 ГПК, касационната жалба на [фирма] срещу решение № 1225/ 11.07.2012 год. по т.д. № 112 / 2012 год. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав, в частта в която със същото е потвърдено решение № 930 / 22.08.2011 г. по т.д. 988 / 2009 год. на Софийски градски съд, ТО, VІ – 10 състав за отхвърляне предявените от [фирма] против [фирма] обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 399 ал. 1 / отм./ ТЗ , индивидуализирани в п І.3 , І.4, в пунктове от І.6 до І.16 вкл. и от п.ІІ.1 до п.ІІ.4 вкл. по исковата молба .
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му , с частна жалба , пред друг състав на Върховен касационен съд .
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1225/ 11.07.2012 год. по т.д. № 112 / 2012 год. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав , в останалата му обжалвана част , с която е потвърдено решение № 930 / 22.08.2011 г. по т.д. 988 / 2009 год. на Софийски градски съд, ТО, VІ – 10 състав , за отхвърляне предявените от [фирма] против [фирма] обективно кумулативно съединени искове , с правно основание чл. 399 ал. 1 / отм./ ТЗ , индивидуализирани в п.І.1 , І.2 и І.5 от исковата молба .
Определението за недопускане на касационното обжалване е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :