О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 290
[населено място] ,27,03,2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на двадесет и пети март , две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 987 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 213 / 16.07.2012 год. по т.д.№ 334 / 2012 год. на Варненски апелативен съд , с което е потвърдено решение № 241 / 22.02.2012 год. по т.д.№ 187 / 2011 год. на Варненски окръжен съд . С последното е отхвърлен предявеният от касатора против [фирма] / с предходно наименование [фирма] / , иск за осъждане същото да заплати на ищеца сумата от 33 600 лева, на основание застрахователен договор по групова застраховка „ Злополука „ № 1000000139908 / 12.03.2008 год. , по която застрахован е работник на ищеца Т. И. В. – починал при установена по надлежния ред трудова злополука , предвид осъждане на работодателя на основание чл.200 КТ за заплащането на обезщетение за неимуществени вреди на наследниците му . Касаторът оспорва правилността на въззивното решение , като го твърди постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – непроизнасяне по наведените от ищеца доводи . Формално сочи хипотези за допускане касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК . В изложението по чл.280 ал.1 ГПК не формулира конкретен въпрос по правилността на решението , най-общо навеждайки от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото отговор на въпроса , конкретизиран от настоящия състав както следва : при конкретните за спора обстоятелства – сключена групова застраховка „ Злополука „ , по която ищецът има качеството на застраховащ, а предмет на застраховката са живота, здравето и работоспособността на негови работници , които са и застрахованите , с право да претендират , респ. наследниците им – при смърт , обезщетение при настъпване на застрахователно събитие , покриващо договорения застрахователен риск , има ли работодателят правен интерес от предявяването на осъдителен иск срещу застрахователя , основан на застрахователния договор , за възмездяване на понесени , в резултат на уважен иск на пострадалите при условията на гаранционно – обезпечителната отговорност на работодателя по чл.200 КТ , разходи по изплащане на обезщетение за претърпените вреди от трудовата злополука .
Ответната страна не е взела становище по касационната жалба .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна , обуславяща правен интерес от обжалването и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт .
За произнасяне по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Между страните е сключен застрахователен договор по групова застраховка „ Злополука „ по смисъла на чл.231 КЗ , като застрахован по същата ищецът твърди и работника си Т. В., загинал при трудова злополука . С оглед уважен спрямо него , макар и с невлязло в сила съдебно решение , иск по чл.200 КТ от наследниците на починалия , [фирма] претендира от застрахователя дължимото на същите застрахователно обезщетение , частично покриващо размера на отговорността му към тях . Ответникът е възразил с довода, че предвид приложимите към застрахователното правоотношение ОУ на Групова застраховка „ Злополука „ и факта, че още към момента на сключването му Т. В. е имал навършени 65 години , следва да се приеме , че същият не е придобил качеството на страна – застрахован по договора и само на това основание искът следва да бъде отхвърлен . В допълнение е развил съображението, че ищецът не разполага с основание за суброгиране в правата на обезщетените наследници на починалия застрахован срещу застрахователя . Въззивният съд е приел за основателен и доказан първия довод, паралелно излагайки съображения за основателност и на втория , касаещ суброгирането, вкл. като изключено и от основателността на първия довод .
Изводимият от изложението въпрос не покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК вр. с т.1 от ТР № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС . Решаващият мотив на въззивното решение за отхвърлянето на иска е липсата на сключен застрахователен договор със застрахован по риска „ Злополука „ Т. В. , предвид навършени от същия 65 години още при сключването на застрахователния договор , чрез индивидуализиране на застрахованите не поименно, а чрез качеството им на работници на ищеца , съгласно чл.231 ал.1 пр. второ КЗ , в който смисъл застрахователят възразява да е бил недобросъвестен при сключването му . Изводът се основава на чл. 18 ал.4 т. 5 от Глава ІV – „ Специални разпоредби по групова застраховка „ Злополука „ на ОУ по застраховка „ Злополука „ , чиято приложимост ищецът не е оспорвал . В този смисъл , отговорът на поставения въпрос не би обусловил противно на даденото от въззивния съд разрешение на спора , а и така формулиран е неотносим към предмета на същия и изложените от въззивния съд мотиви по паралелното възражение на застрахователя за липса на основание за суброгиране в правата на обезщетените спрямо него . Видно от същите , въззивният съд не е приел липса на правен интерес, обуславящо по начало недопустимост на иска , а е разгледал същия като допустим , с оглед твърденията на ищеца относно активната му процесуалноправна легитимация, но отрекъл доказването й като материалноправна такава за уважаването на иска . Дори да би се приел за покрит общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК вр. с т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по т.д. № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС , необоснован се явява допълнителен селективен критерий по формално посочените хипотези на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Непроследима по начало е логиката на касатора в обвързване отговора на поставения въпрос с уредбата на „ математически резерв от застраховката „ . Въпреки формалното позоваване на чл.280 ал.1 т.1 ГПК , задължителна съдебна практика в отговор на поставения и касаещ по същество допустимостта на решението въпрос , не е представена . Формалното позоваване на чл.280 ал.1 т.3 ГПК е недостатъчно да обоснове допълнителен селективен критерий , при непосочването на конкретна правна норма , чието тълкуване да е произвело противоречива съдебна практика или непротиворечива, но подлежаща на преодоляване такава , в резултат на развитието на обществените отношения или промени в законодателството , съгласно т.4 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 година на ОСГТК на ВКС .
Водим от горното, Върховен касационен съд , първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 213 / 16.07.2012 год. по т.д.№ 334 / 2012 год. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :