10
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 635
[населено място] ,10,07,2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на шестнадесети юни, през две хиляди и четиринадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 4635 / 2013 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК .
Образувано е по касационни жалби на [фирма] и [фирма] против решение № 944 / 15.05.2013 год. по т.д.№ 1073 / 2013 год. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав, съответно :
Касаторът – ищец [фирма] обжалва решението в частта , в която със същото е обезсилено решение № 96 / 22.10.2012 год. по т.д.№ 334 / 2011 год. на Пернишки окръжен съд ,в частта в която е постановено връщане в масата на несъстоятелността на [фирма] на недвижимите имоти, предмет на атакуваната чрез иск по чл.646 ал.2 т.4 / отм./ ТЗ сделка и производството по иска с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД – прекратено.Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано. Счита , че доколкото кредиторът е легитимиран да води иска по чл.646 ТЗ то той е легитимиран и да реализира последиците на уважаването му – реституция на даденото в имуществото на несъстоятелното дружество. Счита, че съдът неправилно е приел за приложима законовата забрана за упражняване на чужди права , съгласно чл. 26 ал.2 ГПК .
Касаторът – ответник [фирма] обжалва въззивното решение в частта,в която със същото е потвърдено решение № 96 / 22.10.2012 год. по т.д.№ 334/2011 год. в частта, в която Пернишки окръжен съд е прогласил,на основание чл.646 ал.2 т.4 /отм./ ТЗ,по отношение кредиторите на несъстоятелността на [фирма] [населено място],по субективно съединените искове на [фирма] срещу същото дружество и срещу [фирма], нищожността на сключен между двамата ответници договор за покупко-продажба на право на строеж , обективиран в нот. акт № 178, том ІІ-ри , рег.№ 432 , нот. дело № 362 / 2007 год. по описа на Нотариус Ал.Д., рег.№404 на НК.Касаторът оспорва допустимостта,в евентуалност правилността на въззивното решение,с доводи за постановяването му в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствени правила и като необосновано. Твърди, че въззивното решение е недопустимо, поради липса на мотиви относно направените от страната възражения срещу допустимостта на първоинстанционното решение, предвид отричането на предмет на иска и правен интерес на ищеца за предявяването му. Тъй като предмет на разпоредителната сделка е вещно право на строеж, към момента на предявяването на исковете по чл.646 ал.2 т.4 ТЗ реализирано до фаза „ груб строеж„,според страната същото вече не би могло да бъде предмет на иск с посоченото правно основание,а такъв може да бъде само построения в реализиране на правото на строеж обект.Досежно неправилността на решението страната счита, че въззивният съд не е съобразил всички събрани по делото доказателства,нито преценил същите в тяхната взаимна връзка и зависимост и конкретно правните последици на сключените между страните три договора – предварителен – за прехвърляне вещното право на строеж, договор за изработване на обекта, за който се учредява вещното право и окончателен договор за прехвърляне на вещното право на строеж , респ. факта на реално разплатени 90 % от действително договорената цена на вещното право на строеж, изрично посочено в предварителния договор,във връзка с възражението на ответниците за симулативност на сключената в нотариална форма сделка за възмездното му прехвърляне, досежно цената. Неправилното, според страната,възприемане на установимите чрез тези доказателства обстоятелства,е обусловило и неправилния извод за значителна нееквивалентност между престациите по атакуваната по реда на чл.646 ал.2 т.4 отм. ТЗ сделка.Съществено нарушение се твърди на чл.266 ал.3 ГПК,тъй като без основание въззивният съд е отказал събиране на доказателства – свидетелски показания за установяване действително уговорената между страните цена на вещното право на строеж, спрямо които самият предварителен договор ,според страната, има качеството на „начало на писмено доказателство „ по смисъла на чл. 165 ал.2 ГПК.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани да обжалват страни и са насочени срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване въззивен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
За да потвърди първоинстанционното решение по уважаване исковете по чл. 646 ал.2 т.4 / отм./ ТЗ въззивният съд, произнасящ се след измененията на чл.646 ТЗ / обн.ДВ бр. 20 от 28.02.2013 год./ ,е приел, че атакуваната сделка от 11.12.2007 год. е сключена след датата на неплатежоспособност, приета спрямо [фирма] / с предходно наименование [фирма] е преобразувано в Е. от същото / – 13.11.2007 год. , решението за откриване производство по несъстоятелност спрямо което дружество е обявено в Търговския регистър на 15.04.2010 година . Въз основа заключенията на съдебно – икономически експертизи , оценили прехвърлимото вещно право на строеж към датата на сключване на сделката в нотариална форма съответно на 981 350 лв. и 1 026 450 лв. , при договорена в нотариалния акт цена от 30 000 лева , т.е. цена 16 пъти по-ниска от възприетата средна пазарна такава , е приел , че е налице и втората предпоставка за уважаване на исковете – даденото по сделката значително надхвърля полученото.Приел е,че сключеният между страните предварителен договор за покупко-продажба на вещното право на строеж за 4 магазина и 3 офиса , в който е посочена различна от фигуриращата в нотариалния акт цена на същото – 1 286 600 евро / при това и за 13 паркоместа ,с цена на всяко от 5 000 евро или общо 65 000 евро,които не са предмет на договора в нотариална форма /, не може да изпълнява функцията на „ начало на писмено доказателство „ за симулативност на окончателната сделка, досежно реално договорената между страните цена, нито предвид оспорването му досежно достоверна дата и оспорване истинността на вписаното разплащане на 90 % от така договорената по-висока цена, предвид липсата на други доказателства за същото и качеството му на частен свидетелстващ документ в тази му част, установява действително разплащане на цена, различна от вписаната в нотариалния акт . На това основание е отказал допускането на свидетели за установяване действително договорената продажна цена , по реда на чл.165 ал.2 ГПК. Между страните, на датата на сключване на предварителния договор е сключен и договор за изработка на обектите от страна на продавача,вече в качеството му на изпълнител , при договорена цена на изработката 2 500 000 евро, установени като платени.Въззивният съд е счел този договор за ирелевантен,а установените разплащания между страните, заведени счетоводно вкл. при ищеца,е приел за доказани като плащания по договора за изработка / 2 290 000 лева /, а не в погасяване цената на вещното право на строеж,противно на твърдяното от ответниците / заключение на съдебно-счетоводна експертиза / .
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът – ответник [фирма] поставя следните въпроси : 1 / Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички основания и в съответствие със всички свързани с тях доводи за отмяна на решението, както и да формира мотиви във връзка с всеки от тях? ; 2 / Длъжен ли е съдът да обсъди всички допустими и относими доказателства в тяхната взаимна връзка и зависимост и не следва ли да изхожда от съдържащите се в тях сведения, без да им придава съдържание,каквото те нямат?;3/Сключеният предварителен договор съставлява ли обратен документ по смисъла на чл. 165 ал.2 ГПК, позволяващ допускането на свидетелски показания за установяване привидност на сключеното в окончателния договор ? ; 4 / В производство по иск по чл. 646 ал.2 т.4 ТЗ може ли ответникът да упражни процесуалното си право по чл.165 ал.2 ГПК , позовавайки се на писмено доказателство – изходящо от втория ответник – страна по оспорената сделка и притежаващо признаците на непълен обратен документ по смисъла на чл.165 ал.2 ГПК ? ; 5/ Кой е меродавният момент за преценка нееквивалентност на насрещните престации по иск с правно основание чл. 646 ал.2 т.4 /отм./ТЗ – датата на предварителния договор, с оглед определената в същия цена или датата на окончателния договор и посочената в същия цена и определянето на този момент за преценката обвързан ли е със спецификата на прехвърлимото право – право на собственост върху завършен обект спрямо вещно право на строеж за обект, чието построяване прехвърлителят също се задължава да извърши ? В коя от двете хипотези съществените условия на сделката се обективират в предварителния и в коя – в окончателния договор ? ; 6/ Релевантен за преценката наличието на нееквивалентност на насрещните престации ли е фактът,че окончателният договор е сключен в изпълнение на предварителния договор и че към момента на сключването на окончателния договор,уговорената от страните в предварителния договор цена на имота вече е била заплатена на купувача ? .
Касаторът е приложил задължителна и казуална съдебна практика, но без конкретизиране относимостта й към всеки от поставените въпроси, формално посочвайки допълнителни селективни критерии по всяка от хипотезите на чл.280 ал.1 ГПК, като т.3 е посочена изрично приложима по четвърти въпрос.Следва да се съобрази, че определенията на състави на ВКС,в производство по чл.288 ГПК , като неползващи се със сила на пресъдено нещо,не формиран нито задължителна, нито относима в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК казуална съдебна практика, поради което настоящият състав не ще ги вземе предвид . Същото се отнася и за въззивни актове на съдилищата , чието влизане в сила не е установено от касатора.
Първият от поставените въпроси е обоснован с оплакването за неизложени от въззивния съд мотиви относно недопустимостта на първоинстанционното решение, предвид обстоятелството, че предмет на окончателния договор е вещно право на строеж, а понастоящем / не и към момента на сключване на окончателния договор,каквото твърдение няма / строежът е завършен.Действително, мотиви по този довод на въззивника съдът не е изложил.Соченото от страната обстоятелство, обаче, не се отразява на допустимостта на решението, която и настоящият състав е задължен служебно да следи,вкл. и да не би бил налице довод за това в касационната жалба или обосновано основание за допускане на касационното обжалване / т.1 ТР № 1 / 2010 год. по т.д. № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС /. Касаторът очевидно не прави разграничение между предмет на сделка и предмет на иска, като единствено отклонение от принципите на диспозитивното начало би обосновало недопустимост на съдебното решение,поради произнасяне по предмет, различен от въведения от страната, какъвто не е настоящия случай или в случай на произнасяне по недопустим,поради липса на положителна или наличие на отрицателна процесуална предпоставка иск.Такава процесуална предпоставка въззивникът сочи единствено липсата на правен интерес за кредитора – ищец,с оглед преждеизложените обстоятелства относно понастоящем завършеност на обекта, вещното право на строеж за който е прехвърлено , но обосновавайки я с квалификация на порок на сделката / невъзможен предмет, какъвто пък би имало при реализирано към сключването на окончателния договор право на строеж /. Предмет на сделката покупко – продажба, единствено имаща транслативни вещноправни последици и обект на иска по чл.646 ал.2 т.4 ТЗ е вещното право на строеж , докато изработването на вещта е предмет на облигационно правоотношение между страните, правните последици на което са самостоятелно договорими и приложими след сключването на вещноправната сделка . Като резултат от прилагане последиците на уважения иск по чл. 646 ал.2 т.4 /отм./ ТЗ кредиторите на несъстоятелността биха получили единствено действителната стойност на вещното право на строеж. Заплатеното по договора за изработка на вещта е дължимо на приобретателя по сделката – възложител по договора за изработка и се реализира чрез института на неоснователното обогатяване. Следователно,на соченото основание настоящият състав не споделя извод за вероятна недопустимост на иска, поради което и не следва да допуска, като релевантен за изхода на спора ,така поставения въпрос.
Вторият от поставените въпроси е обоснован с довода в касационната жалба,че въззивният съд не е обсъдил всички доказателства, при това в тяхната взаимна връзка и зависимост. Последното се извежда не от твърдението за неотчетен от съда факт или обстоятелство, установимо с доказателство по делото, а от крайния извод на съда, че никое от доказателствата не установява действително договорена при сключването на окончателния договор цена на вещното право на строеж в сочения от ответниците размер, т.е. симулативност на сделката относно цената.Този неблагоприятен за ответника извод, обаче, не е формиран при необсъдено по делото конкретно доказателствено средство, а и установяването на симулативността страната претендира въз основа на своевременно поискани свидетелски показания, които съдът не е допуснал предвид липсата на предпоставките по чл. 165 ал.2 ГПК. Именно отговорите на въпросите по приложението на чл. 165 ал.2 ГПК са в пряка връзка с формирания окончателен извод на въззивния съд за липса на „ начало на писмено доказателство „ , което да предпостави допустимост на свидетелските показания, както и възприемане за ирелевантна допълнителната съдебно-икономическа експертиза за сравнимост на договорена между страните единична цена на кв.м. застроена площ с тази прилагана за други обекти спрямо трети лица – клиенти на прехвърлителя [фирма]. Поради това и втория поставен въпрос е формално ориентиран към извод за необоснованост на съдебното решение,каквото би било налице при превратно възприемане на доказателства по делото – несъобразяване от съда на правилата на науката , логиката, опитните правила, не и при формиране на правни изводи въз основа на правилно, не в нарушение правилата на науката, логиката , опитните правила възприемане на доказателствата. Тъй като не се установява необоснованост, в смисъла утвърден и от задължителната съдебна практика , а и тъй като необосноваността е основание за преценка за неправилност на решението, дължима в друга фаза на съдебното производство и на различни от основанията по чл. 280 ал.1 ГПК основания – а именно чл. 281 т.3 ГПК, така поставеният въпрос не се явява правен въпрос, по смисъла на т.1 ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Третият от поставените въпроси покрива общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК , тъй като решаващият извод на въззивния съд е основан на отреченото качество на предварителния договор, сключен между ответниците, на „начало на писмено доказателство„ относно симулативността на окончателния договор,досежно цената по сделката.Не се явява обоснован,обаче,допълнителния селективен критерий, формално сочен по този въпрос в хипотезите на чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.От приложените съдебни решения, относимо към идентичен правен въпрос е решение № 417 / 18.10.2012 год. по гр.д.№ 568 / 2012 год. на ІV г.о. на ВКС, постановено в производство чл. 290 ГПК, както и казуалната съдебна практика – реш. 1414 от 22.07.1961 год. по гр.дд.№ 4996 / 61 год. на ІІ г.о. ВС и реш.№ 1117/ 01.10.2008 год. по гр.д.№ 4926 / 2007 год. на V г.о. на ВКС. Липсва противоречие между решенията – казуална и това – задължителна съдебна практика.Всички безпротиворечиво приемат,че предварителният договор може да обективира начало на писмено доказателство, предпоставка за допускане на свидетелски показания , на основание чл.134 ал.2 ГПК / отм./, респ. чл.162 ал.2 ГПК.Следва да се съобрази, обаче, че този извод е приложим в хипотеза на неоспорен предварителен договор, сключен между страните, между които се твърди симулативност на сделката . В настоящия случай ищецът изрично е оспорил предварителния договор досежно достоверна дата, твърдейки че е последващо сключен за нуждите на процеса, която и като дата на частен документ му е непротивопоставима с материална доказателствена сила, както и е оспорил истинността на удостовереното разплащане на уговорената в предварителния договор цена на вещното право на строеж. Последното също не е установено с противопоставими на ищеца доказателствени средства – платежните документи сочат на основание за плащането „строително – монтажни работи „ или „ работи по строителен договор „, т.е. изплащане на възнаграждението по договора за изработка.Макар да има твърдение, няма доказателства в процеса, че уговореното по договора за изработка възнаграждение инкорпорира и възнаграждението на вещното право на строеж, в размер различен от посочения в окончателния договор,респ. съгласно предварителния договор.Няма и твърдение, че окончателният договор е сключен след изработването на вещта,в който смисъл би бил противопоставим довод за неговата нищожност,в съответствие с утвърдената съдебна практика, че прехвърляне на вещно право на строеж, при вече реализиран обект на същото, е нищожна сделка / чл.26 ал.1 ЗЗД /.В с.з. от 15.05.2012 год. първоинстанционният съд е открил производство по оспорване на предварителния договор и указал, предвид оспорването на ищеца ,че в тежест на [фирма] е доказване истинността на документа / в свидетелстващите му части /. Въззивният съд действително не е коментирал последиците на оспорването на достоверната дата на предварителния договор, с оглед цененето му или не като „ начало на писмено доказателство „ за симулативност на окончателната сделка , поради което и настоящият състав приема, че същият изначално изключва тази му възможна функция, в противоречие с преждепосочената задължителна съдебна практика, която обаче би обосновала различен изход на спора само при неоспорване на предварителния договор .
Преждеизложените мотиви са съобразими и с оглед четвъртия поставен въпрос ,който сам по себе си е ирелевантен, тъй като на изходна база за търсения отговор е придадено качество на предварителния договор на начало на писмено доказателство, какъвто извод въззивното решение не съдържа . Съответно допускането на свидетелски показания по чл. 165 ал.2 ГПК не е отречено от въззивния съд нито предвид правното основание на иска, нито въпреки наличието на начало на писмено доказателство,поради което въпросът е ирелевантен за изхода на спора и не покрива общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК вр. с т.1 ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС.Необосноваването на общия селективен критерий изключва необходимостта,а и възможността за обсъждане на допълнителен селективен критерий, в случая посочен в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК .
Аналогично не покрива общия селективен критерий и поставеният шести въпрос,тъй като отново изхожда от невярна , несъответна на приетото за установено изходна база ,а именно – че към момента на сключване на окончателния договор уговорената именно в предварителния договор продажна цена е била вече разплатена . Както се посочи по-горе,платежните документи установяват единствено разплащане по договора за изработка . По същество , въпросът е друг начин да се провокира отговор на четвърти въпрос, поради което следва и тук да се съобразят изложените по-горе по четвърти въпрос мотиви.
За да прецени нееквивалентност на насрещните престации въззивният съд е извършил преценката им към момента на сключването на окончателния договор , доколкото коментира установена от единичната съдебно-икономическа експертиза цена на вещното право на строеж към 11.12.2007 год. – 925 820 лв., респ. установената такава към същата дата от икономическа експертиза на вещи лица А. и Г. – 1 026 450 лева , спрямо договорена в нотариалния акт цена на правото на строеж 30 000 лева.Впрочем, установената от експертиза цена на вещното право на строеж и към датата на предварителния договор / 14.09.2007 год. / – 981 350 лв. – значително надвишава договорената в нотариалния акт цена на вещното право на строеж. Въпросът , макар релевантен с оглед изхода на спора, доколкото съдът е преценявал еквивалентност на престациите към момента на сключване на окончателния договор,не е обоснован с допълнителен селективен критерий – по начало непосочен изрично, от настоящия състав изводим от приложенията към изложението като такъв по чл.280 ал.1 т.2 ГПК . Цитираната от страната , относима съдебна практика / реш.№ 1754 / 05.11.2012 год. по т.д.№ 1134/ 2012 год. на САС , ТО , 3 състав / не е доказано влязла в сила ,макар и в смисъл противен на възприетия от въззивния съд . Впрочем,в настоящия случай и при прилагане на преценка към 14.09.2007год. /датата на предварителния договор / изводът за значително разминаване в стойността на насрещните престации , е обоснован.По-важното е ,обаче, че както се посочи по-горе , предварителният договор е оспорен досежно дата на действителното му сключване,респ. и като значима в настоящото производство, неустановяването й обективно препятства приложимостта на друг релевантен момент.
Следователно, касаторът – ответник не обосновава основание за допускане касационното обжалване на въззивното решение в обжалваната му от същия част.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът – ищец [фирма] е поставил следните въпроси : 1 / Допустимо ли е при предявен от кредитор иск по чл. 646 ТЗ / в редакцията на нормата до изменението й с ДВ бр. 20 от 2013 год. / съединяването със същия и на иск по чл.55 ал.1 ЗЗД за реституция на даденото по нищожната сделка , като предявен също от кредитора ? ; 2 / Кой е активно легитимиран да води иска по чл. 55 ЗЗД в преждепосоченото съединение с иска по чл. 646 ТЗ ; 3/ Реституция на даденото по обявената за нищожна ,по реда на чл. 646 ТЗ / в предходната й редакция /, сделка последица на отделно предявим иск по чл.55 ал.1 ЗЗД ли е или е автоматична последица от уважаването на иска по чл.646 ТЗ ? По същество така поставените въпроси са обобщими до следния, покриващ общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК правен въпрос : Кой е легитимиран да предяви иск по чл. 55 ал.1 ЗЗД за връщане на даденото по нищожна сделка, прогласена за такава по иск по чл.646 ТЗ , респ. притежава ли такава активна легитимация самият кредитор, предявил иска по чл.646 ТЗ ? – доколкото решаващият извод на съда за недопустимост на иска е основан на приета липса на активна процесуалноправна и материалноправна легитимация за кредитора на несъстоятелността да предяви такъв иск,предвид липсата на изрична уредба за предявяването му от кредитор,като чуждо право, в противоречие с чл.26 ал.2 ГПК.
Макар обоснован досежно общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК,въпросът не е обоснован с допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК. Противоречие със задължителна практика на съдилищата изключва противоречие с казуална такава ,като допустимо основание за касационно обжалване.Като задължителна съдебна практика,с която въззивното решение е в противоречие, касаторът сочи реш.№ 105 / 25.11.2009 год. по т.д.№ 90 / 2009 год. на І т.о. ВКС, а като казуална такава – реш.№ 130 / 12.03.2008 год. по гр.д.№ 92 / 2008 год. на Пловдивски апелативен съд и реш.№ 609 / 11.04.2011 год. по т.д.№ 512 / 2010 год. на Софийски апелативен съд. Решение № 105 / 25.11.2009 год. на І т.о. на ВКС е именно в смисъл, различен от поддържания от касатора.Обосновавайки процесуална легитимация и на синдика за предявяването на исковете по чл.646 ТЗ , съдът е разсъждавал за обективно кумулативно съединимия със същия иск за реституция на даденото по нищожната сделка , при възможността макар в същото производство , да не бъде предявен от ищеца / синдик -с оглед самостоятелната му правосубектност,а не като представляващ дружеството в несъстоятелност – или кредитор /, т.е. в допустима смяна на процесуално качество на страната – дружеството – длъжник , в чийто патримониум следва да се претендира връщане на даденото , от ответник по иска по чл.646 ТЗ , в ищец по този за връщане даденото по нищожната сделка . Това становище е доразвитие на последователно възприеманата от Върховен касационен съд липса на процесуална легитимация на кредитор на несъстоятелността по иска по чл.55 ал.1 ЗЗД / спорна квалификация – поддържана и такава по чл.34 ЗЗД /. Наличието на задължителна съдебна практика в подкрепа на възприетото от въззивния съд разрешение изключва възможността за обосноваване на допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.2 ГПК,с противоречаща му казуална съдебна практика .Необоснован е и допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК,както предвид липсата на посочена от касатора неясна,противоречива или непълна правна норма, подлежаща на тълкуване или допълване с прилагане закона по аналогия,така и поради липсата на противоречиво тълкуване в практиката на Върховен касационен съд .Още повече, че с изменението на чл.649 ТЗ – новата ал.2 на същия – правният въпрос изгубва практическо приложение, доколкото на кредиторите на несъстоятелността изрично се предоставя правото да предявят и обусловените от исковете по чл.649 ал.1 ТЗ осъдителни искове за попълване масата на несъстоятелността .
Следователно, касаторът – ищец също не обосновава основание за допускане касационното обжалване на въззивното решение в обжалваната му от същия част.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 944 / 15.05.2013 год. по т.д.№ 1073 / 2013 год. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :