4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 658
[населено място] , 23,07,2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на десети юни , през две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 92 / 2013 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. търговец „ Й. В. – П. 2 000 „ , против решение № 101 / 29.10.2012 год. по т.д.№ 599 / 2012 год. , постановено от Пернишки окръжен съд , с което е потвърдено решение № 37 / 23.04.2012 год. по гр.д. № 10091 / 2011 год. на Пернишки районен съд . С последното е отхвърлен предявеният от касатора против ответника [фирма] иск , с правно основание чл.422 вр. с чл.124 ал.1 ГПК, за установяване вземане на ищеца спрямо ответника в размер на 10 030 лева – дължимо възнаграждение по договор за охрана от 21.02.2007 год. , ведно със законна лихва за забава върху главницата , считано от 17.12.2009 год. до 10.06.2010 год., в размер на 1 535,64 лева и законна лихва ,считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, с доводи за постановяването му в противоречие със закона – чл.266 ал.1 ЗЗД и необоснованост . Излага съображения , че противно на установената фактическа обстановка съдът е обосновал извод за осъществено от ответника плащане на дължимото възнаграждение по договора , въз основа на счетоводни книги , неустановени като водени редовно и неползващи се с материална доказателствена сила и въпреки представените писмени доказателства , съдържащи извънсъдебно признание на задължението . Формулира основания за допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл.280 ал.1 ГПК .
Ответната страна – [фирма] – не е взела становище по касационната жалба .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт .
За да се произнесе по допустимостта на касационната жалба на основанията по чл. 280 ал.1 ГПК , настоящият състав съобрази следното :
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърляне на иска по чл.422 вр. с чл.124 ал.1 ГПК , приемайки че ответникът доказва изпълнение на задължението си по чл.266 ал.1 ГПК – предмет на иска . Този си извод съдът е обосновал с факта на потвърдени с подписи на пълномощника на ищеца – лицето В. А. – разплащания , извършени от ответника , описани в частен свидетелстващ документ / тетрадка / , нямащ функцията на редовни счетоводни книги на търговеца [фирма] . В отговора на исковата молба е пояснено основанието за съществуване на „ тетрадката „ – факта на неводено от ищцата счетоводно отчитане на плащанията по договора / неиздавани фактури или други счетоводни документи за тях / . Съдебно-графологичната експертиза е потвърдила автентичността на подписите на пълномощника на ищеца – В.А. , срещу удостоверените в „ тетрадката „ плащания, като така установилата се практика между страните е потвърдена и от свидетелски показания . От заключението на съдебно-икономическата експертиза въззивният съд е приел за установимо , на базата на записванията в представената „ тетрадка „, разплащане и дори надплащане от ответника , със сума от 24 330 лв. , на дължимото възнаграждение по договора, за периода от 01.03.2007 год. до 19.12.2009 год.. Относно представения споразумителен протокол от 08.10.2009 год. , съдържащ признание за дължима от ответното дружество на ищеца , към датата 01.10.2009 год. , сума от 12 950 лв. – за охрана на обекти / върху протокола е материализирано и последващо споразумение към 17.12.2009 год . , с посочена като дължима към същата дата и на същото основание сума от 16 730 лева. / , въззивният съд не е изложил мотиви , по същество ирелевирайки доказателственото му значение за спора, предвид безспорно установеното от съдебно-икономическата експертиза разплащане на действително дължимото възнаграждение за процесния период .
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът формулира следния въпрос, конкретизиран от настоящия състав на основата на формулираните два отделни въпроса , но застъпващи се в съществената си част : Може ли страната да черпи права от вписванията в собствените си счетоводни книги , при положение , че не е доказала по делото , че същите са водени редовно и от другите доказателства не се установява да е извършено спорното плащане , съответно може ли съдът да обоснове извода си за извършено плащане въз основа на вписванията в тях , при неустановената им редовност ? . Доколкото касаторът представя съдебни решения – казуална съдебна практика / постановени от ВКС по реда на ГПК отм. и от районен и окръжен съд / – въпросът е поставен като основание за допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК.
Така поставеният процесуалноправен въпрос не покрива общия селективен критерий – не е включен в предмета на спора и не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд . Процесната „ тетрадка „ не съставлява търговски или счетоводни книги , по смисъла на чл. 55 ТЗ , съответно чл. 182 ГПК . Записванията в същата не са и не са имали за цел да бъдат счетоводно обосновани с първична счетоводна документация / ищцата не е издавала фактури или друг отчетен счетоводен документ / , нито аналогично на вторични счетоводни записвания са последващо намерили отражение в данъчните регистри . Касае се за частен свидетелстващ документ, при това носещ подпис на представляващо ищеца лице, удостоверило неизгодно за същия обстоятелство, в който единствено смисъл съдът се е позовал на доказателствена сила на вписванията за извършени плащания . Предвид това , нормите на чл. 55 ТЗ и чл. 182 ГПК , по които впрочем е налице задължителна съдебна практика / решение № 211 от 30.01.2012 год. по т.д.№ 1120 / 2010 год. на ВКС, ІІ т.о. , реш. № 20 / 25.03.2013 год. по т.д.№ 206 / 2012 год. на ВКС, І т.о. , реш.№ 187 от 24.01.2013 год. по т.д.№ 436 / 2012 год. на ВКС, ІІ т.о. и др. / , не намират приложение в настоящия казус , нито относим към спора е въпросът за оспорване редовността на счетоводните записвания и разпределението на доказателствената тежест при това оспорване. Дори да би бил обоснован общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК, то не се явява обоснован допълнителния селективен такъв по т.2 на същата разпоредба . Цитираната съдебна практика – решения на Върховен административен съд – не е приложима за нуждите на чл. 280 ал.1 ГПК, съгласно т. 2 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС . Решение № 423 / 01.06.2006 год. по т.д.№ 9 / 2006 год. на ВКС касае доказателствената сила на „ търговските книги „ , по смисъла на чл. 55 ТЗ, каквато процесната тетрадка не е . Решение № І – 124 / 07.01.2011 год. по гр.д.№ 784 / 2010 год. на Окръжен съд – Бургас е относимо към въпроса за доказателствената сила , оспорването и разпределението на доказателствената тежест на счетоводни документи / фактури /, какъвто характер частните свидетелстващи записвания в представената „ тетрадка „ нямат . Решение № 27 / 24.11.2009 год. по гр.д.№ 2666 / 009 год. на Районен съд Стара Загора е отменено по реда на инстанционния контрол, с решение на Окръжен съд Стара Загора, както изрично е посочено под черта в представения препис . Следователно същото не може да се ползва в обосноваване на допълнителен селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК. Не всеки съставен документ има характеристиката на счетоводен, а такъв е документът , който с оглед законово основание за издаването му и в съответствие с форма и реквизити, предписани от Закона за счетоводството , формално е натоварен с функции в обслужване отчетността на търговската или стопанска дейност на съответния субект, за данъчни цели . Субсидиарно приложение на чл.182 ГПК към настоящите записвания е неприложимо , а по оспорването и доказателствената им сила, в съответствие с характеристиката им на обикновени свидетелстващи документи, следва да намерят приложение на общо основание нормите на чл. 154 ал.1 вр. с чл. 180 вр. с чл. 193 ГПК, по тълкуването и прилагането на които не съществува неяснота . След като процесните записвания носят подпис на представляващо ищеца лице , в потвърждаване на неизгоден за нуждите на настоящия спор факт – разплащане, оспорвано от ищеца , то в тежест на последния е установяване неистинността на така признатия факт , чрез пълно и главно доказване .
Водим от горното, Върховен касационен съд , първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 101 / 29.10.2012 год. по т.д.№ 599 / 2012 год. , постановено от Пернишки окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :