3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 91
[населено място] ,08,02,2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на четвърти февруари , две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 873 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение от 26.01.2012 год., постановено по гр.д.№ 13309 / 2011 год. на СГС, АО , ІІІ „б” състав , в частта в която със същото е потвърдено решение І – 40 -77 / 17.05.2010 год. , постановено по гр.д.№ 27 034 / 2009 год. на Софийски районен съд , І гражданско отделение , 40 състав , с което касаторът е осъден да заплати, на основание чл. 232 ал. 2 ЗЗД наемна цена за периода 01.06.2009 год. – 08.10.2009 год. – 2116,69 евро , както и 1 649,58 лв. за потребена топлинна енергия за периода 01.12.2006 год. – 07.10.2009 год. и 331,78 лв. – за потребена вода , за периода 21.02.2009 год. – 19.09.2009 год . , както и на основание чл. 92 ал.1 ЗЗД е осъден да заплати на ищеца А. С. К. неустойка в размер на 1500 евро / при цена на иска 6 500 евро / , на основание чл. 6 ал.1 т.10 от сключения договор за наем . Касаторът сочи неправилност на въззивното решение, предвид допуснати съществени процесуални нарушения при произнасяне по направеното от него възражение за прихващане на дължимите суми с предоставено на наемодателя при сключването на договора капаро в размер на 6 000 евро , предвид неправилно разпределена доказателствена тежест при оспорването на частен свидетелстващ документ – разписка за платеното капаро , в противоречие с чл. 193 ал.3 изр. второ ГПК . Обосновава допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК .
Ответната страна – А. С. К. – не е представила отговор .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт .
По допускане касационното обжалване , в съответствие с релевираните в касационната жалба доводи , съдът съобрази следното :
За да остави без уважение възражението на ответника ,за прихващане дължимите от него суми , на основание чл.232 ал.2 ЗЗД, срещу насрещно вземане на същия от дадено на ищеца при сключването на наемния договор капаро , в твърдян размер от 6 000 евро , въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния , че представеното писмено доказателство за заплатеното капаро – разписка / стр. пор . № 41 по първоинстанционното дело / , предвид съдържанието и реквизитите си не установява заплащането на сумите от 4 000 евро и 2 000 евро , на дати 28.09.2006 год. и 29.09.2006 год. именно в качеството им на капаро по сключения наемен договор , нито че заплащането е извършено от наемателя . При така представеното доказателство, носещо подписа на наемодателя – ищец , по отношение което същият е оспорил единствено получаването му като капаро / въпреки съдържащата се в разписката квалификация на сумите като такива / и твърдял последващо прихващане на така платената сума срещу дължима от наемателя наемна цена за първата година от действието на наемния договор, без да е оспорвал изобщо заплащането му от наемателя [фирма] , въззивният съд действително е указал в тежест на ответника истинността на съдържащото се в разписката , с характеристика на частен свидетелстващ документ , в противоречие с чл.193 ал.3 пр. второ ГПК . Въззивният съд, обаче, е изложил и съображението , че ответникът не е оспорил наведения от ищеца довод за прихващане на получената сума срещу наемната цена за първата година от действието на наемния договор , съставляващо като твърдение за факт , стоящ извън съдържанието на разписката и последващ съставянето й . Първоинстанционният съд, а и въззивният – предвид пропуска на първия , не са указали кой носи доказателствената тежест по установяване на това обстоятелство . Същото не се включва в съдържанието на документа и не е предмет на проверката за истинността му .
Касаторът не е поставил правен въпрос, вкл. по начин позволяващ уточняването и конкретизирането му , в съответствие с правомощията на настоящата инстанция, съгласно ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС , освен общо формулирания за „ значението и действието на капарото „ , до отговор на какъвто въпрос въззивният съд изобщо не е достигнал, отричайки доказано предоставяне на такова при сключването на наемния договор . От изложението по чл.284 ал.3 ГПК в останалата му част , съобразявайки и обстоятелствената част на касационната жалба , може да бъде изведено единствено съображението на касатора за неправилно разпределение на доказателствената тежест по оспорване истинността / вярност / на разписката за платени общо 6 000 евро от 28 – 29 септември 2006 година . Твърдението за допуснато съществено процесуално нарушение ,обаче , е относимо към проверка правилността на въззивното решение по същество и на основанията по чл.281 т.3 ГПК . По приложението на ясната и непротиворечива норма на чл.193 ал.3 ГПК , касаторът не е формулирал процесуалноправен въпрос , отговорът на който се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, предвид наличието на противоречива съдебна практика или непротиворечива , но подлежаща на преодоляване такава, с оглед промяна в законодателството или изменение в обществените условия, съгласно визираната хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 ГПК вр. с т.4 на ТР № 1 / 2010 год. по ТР № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС . Както се посочи по-горе, защитната позиция на ищеца включва и твърдение за усвояване на платената сума от 6 000 евро, като наемна цена за първата година от действието на договора , за част от която действително няма представени разписки . По разпределението на доказателствената тежест за установяване това обстоятелство , последващо съставянето на оспорения документ и невключено в съдържанието му, поради което и стоящо извън проверката за истинността на разписката , съответно при неприложимост за доказването му правилото на чл.193 ал.3 ГПК , касаторът не е формулирал релевантен процесуалноправен въпрос .
Водим от горното , Върховен касационен съд , първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 26.01.2012 год., постановено по гр.д.№ 13309 / 2011 год. на СГС, АО , ІІІ „б” състав .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :