4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 752
[населено място] ,10,10,2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на седми октомври , две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1529 / 2013 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Я. М. и К. М. М. против решение № 1889 / 28.11.2012 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение – 10 състав по гр.д.№ 3252 / 2012 год., с което ,след частична отмяна на решение № 3987 / 07.06.2012 год. по гр.д.№ 10 646 / 2010 год. на Софийски градски съд , са отхвърлени уважените в пълен размер от първоинстанционния съд искове с правно основание чл.226 ал.1 КЗ , в частта над сумата от по 50 000 лева и до претендираните от всеки от жалбоподателите 100 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди , претърпени от смъртта на сина им , настъпила при ПТП от 15.04.2010 год. , по вина на водача на застрахован по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ при ответника лек автомобил . Касаторите навеждат основания за неправилност на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл.51 ал.2 ЗЗД – относно извода за доказано съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице, възприето в размер на 1 / 2 от въззивния съд , както и с чл.52 ЗЗД – при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, при неправилно прилагане критерия за справедливост, въведен с нормата . Обосновават хипотеза на допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК – противоречие на въззивното решение, по прилагане критерия за справедливост на чл.52 ЗЗД , в противоречие със задължителна съдебна практика – ППВС № 4 / 1968 год. , по приложението на чл.51 ал.2 и чл.52 ЗЗД ,в противоречие с казуална съдебна практика на въззивни съдилища / реш.№ 221 от 10.02.2011 г. по гр.д.№ 748 / 10 год. на САС , ГК,1 състав ; реш. от 16.10.2012 год. по гр.д.№ 1771 / 2012 год. на САС, ГК, 4 състав и реш. от 27.11.2012 год. по гр.д.№ 2000 / 2012 год. на САС, ГК, 4 състав /. Формално сочат и основание за допускане на касационното обжалване , за приложението на чл. 51 ал.2 и чл.52 ЗЗД и в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК – за уеднаквяване съдебната практика по определяне размера на обезщетенията по справедливост , в съответствие с действително търпимите неимуществени вреди и съобразно икономическата конюнктура , на основание лимитите на застрахователна отговорност , като необходимо за точното прилагане на закона и за развитието на правото .
Ответната страна – ЗД [фирма] – оспорва касационната жалба , като намира , че касаторът не обосновава основание за допускане касационното обжалване в нито една от хипотезите на чл.280 ал.1 ГПК, доколкото наведените от него доводи са относими към правилността на фактическите констатации по спора и адекватната им преценка за формиране правните изводи на съда , а не тълкуването на закона от последния . Липсва според страната формулиран правен въпрос , покриващ общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК .Оспорва и обосноваването на допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.2 ГПК , предвид липса на установимо противоречие между въззивното и представените решения – казуална съдебна практика , при недоказаност и на факта ,че същите са влезли в сила .
Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като констатира, че касационната жалба е подадена от легитимирани да обжалват страни, в срока по чл.283 ГПК и съответства на изискванията на чл.284 ГПК, както и че атакуваното въззивно решение подлежи на касационно обжалване, намира следното :
Производството е образувано по искове на Р. Я. М. и К. М. М. , с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ , за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди от ПТП от 15.04.2010 год. , причинено по вина на водача на застрахован по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност ” при ответното дружество лек автомобил – Г. А. , при което е загинал техния 26 – годишен син – Я. М. . В съответствие със събраните по делото гласни и писмени доказателства , първоинстанционният съд е приел справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди претендираната от всеки от ищците сума от 100 000 лева и уважил исковете в пълен размер, оставяйки без уважение възражението на ответника , за съпричиняване на вредоносния резултат, на основание чл.51 ал.2 ЗЗД. За да отмени частично първоинстанционното решение за сума над 50 000 и до претендираните от всеки от ищците 100 000 лева, въззивният съд се е обосновал с основателност и доказаност на възражението за съпричиняване , в размер от 1 / 2 ,единствено обусловило и намаляването на обезщетението.
В изложението по чл. 284 ал.3 от ГПК не е формулиран правен въпрос по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК вр. с т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк. дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС по приложението на чл. 51 ал.2 ЗЗД . Дори не съдържа мотиви относими към приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД , като изложените в самата касационна жалба са несъобразими самостоятелно и без наличието на изрично въведен в изложението по чл. 51 ал.2 ЗЗД правен въпрос . Същото , макар формално препращащо и към чл.51 ал.2 ЗЗД , изцяло съдържа доводи по приложението на чл.52 ЗЗД .Правен въпрос по приложението на тази норма , дори да би бил формулиран , с оглед решаващите мотиви на въззивното решение, би бил напълно ирелевантен и като такъв непокриващ общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК вр. с т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС . Въззивният съд не е обосновал частичното уважаване на исковете с прилагане на критерия за справедливост при определяне размера на обезщетението , в съответствие с действително установимите , търпими от ищците вреди, техния характер, съдържание, продължителност , а възприемайки за основателен и доказан установения от първоинстанционния съд размер , в пълно съответствие с претенциите на ищците , единствено намалил присъдения размер , като последица на уваженото възражение за съпричиняване .от 1 / 2. Касаторът , обаче, макар навсякъде в изложението да е посочил формално нормата на чл. 51 ал.2 ЗЗД , не е формулирал ясен и точен правен въпрос по приложението й от въззивния съд по начин , противоречащ на задължителна съдебна практика / ППВС № 4/ 1968 год. не е относимо към чл.51 ал.2 ЗЗД , а позоваване на противоречие с ППВС 17 / 1963 год. или решения , постановени по реда на чл. 290 ГПК, по приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД – не се сочи / , както и в противоречие с казуална съдебна практика / приложената дори не е установено да е влязла в сила /, което предпоставя установяване и на обективен идентитет във фактите по процесното и производствата, по които са постановени цитираните решения , относими към отговора на решаващ за обосноваване извод за съпричиняване , респ. отхвърлянето на такъв , правен въпрос . Не са установими и предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 ГПК – наличие на противоречива съдебна практика по тълкуването на чл.51 ал.2 ЗЗД или налична непротиворечива такава , но подлежаща на преодоляване, обосновано с оглед развитието в обществените отношения или изменения в законодателството ,с цел точното прилагане на закона и за развитието на правото .
Водим от горното , Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1889 / 28.11.2012 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение – 10 състав по гр.д.№ 3252 / 2012 год..
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :