О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 65
[населено място] ,06.03.2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на двадесет и пети февруари , две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 927 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 1169 / 09.07.2012 год., постановено по т.д.№ 1260 / 2012 год. на Варненски окръжен съд, Търговско отделение , в частта в която със същото е уважен предявеният от [фирма] против касатора иск , за сума в размер на 3 802 лева / при цена на иска 16 380 лева / – дължимо възнаграждение по договор за предоставяне на интернет достъп и линия за пренос на данни , за м. юли 2009 год. , както и в частта в която е отхвърлен предявеният от [фирма] против [фирма] насрещен иск за сумата от 1 330 лв., с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД / недължимо , надплатено по договора възнаграждение / . Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, с доводи за постановяването му в противоречие с материалния закон и като необосновано , но формално е изложил съображения единствено за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения – неправилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, в противоречие с правилото , че всяка страна доказва фактите , с настъпването на които извежда изгодни за себе си правни последици . В тази връзка касаторът счита, че в тежест на ищеца е било установяване изпълнение на задължението му за предоставяне на интернет достъп и линия за пренос на данни, съгласно сключения между дружествата договор , за периода след 16.06.2009 год. / след установеното изземване от органи на дознанието на компютърни конфигурации на ответното дружество /, за да би му се дължало присъденото по иска възнаграждение за м. юли 2009 год . . Вместо това намира, че съдът неправилно е вменил нему да установява отрицателния факт, че такова изпълнение не е било налице .
Ответната страна – [фирма] – оспорва касационната жалба , като в частта й касаеща въззивното решение по предявения от ответника насрещен иск с правно основание чл. 55 ал.1 ЗЗД намира същата недопустима, на основание чл.280 ал.2 ГПК , предвид цената на иска . В останалата й част намира , че касаторът не обосновава основание за допускане на касационното обжалване , предвид неформулиран правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК вр. с т.1 ТР № 1 / 2010 год. по тълк. дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт .
В частта , в която с касационната жалба се атакува въззивното решение по предявения от [фирма] против [фирма] насрещен иск , с правно основание чл. 55 ал. 1 ЗЗД , предвид цената на същия – 1 330 лева и на основание чл.280 ал.2 ГПК касационното обжалване е недопустимо. В тази й част касационната жалба следва да се остави без разглеждане .
В останалата й част и за произнасяне по допускане на касационното обжалване съдът съобрази следното :
За да уважи частично предявеният иск за присъждане дължимо по договора за предоставяне на интернет достъп и линия за пренос на данни възнаграждение , въззивният съд е приел, че ответникът е доказал погасяване на претендираните от ищеца месечни възнаграждения , изключая това за м. юли 2009 година . Не е споделил довода на ответника, че с изземването на компютърни конфигурации на 16.06.2009 год. / по образувано досъдебно производство , инициирано от бивш съдружник и управител на [фирма] , настоящ такъв в ищцовото дружество / ищецът фактически е престанал да предоставя договорената услуга, поради което и възнаграждение за същата не му се дължи . В тази връзка въззивният съд от една страна е приел, че съгласно клаузите на сключения договор оборудването , необходимо за предоставяне на услугата , е осигуримо от ответника и за липсата или увредата му , обусловила неполучаването на сигнал в съответствие с договореното , ищецът не следва да отговаря . Приел е също , че в тежест на ответника е било уведомяването на ищеца за необходима настройка на ново оборудване за приемане на сигнала , като от събраните доказателства не е отчетено прекъсване на сигнала / авария / , за което е изслушано и прието заключение на съдебно – техническа експертиза . В обобщение : въззивният съд не е обосновал решението си с извода за недоказано от ответника неполучаване на договорения между страните специфичен предмет на услугата за м.юли 2009 год. / в който смисъл не е налице вменяване доказването на отрицателен факт от ответника /, а че предвид отговорността на ответника за наличността и изправността на оборудването, с което се осигурява изпълнението на ищеца , изхождайки от спецификата на дължимата от ищеца престация , ако не е била реално ползвана от ответника договорената услуга през м. юли 2009 год., то това не е било по вина на ищеца , поради което възнаграждение на общо основание му се дължи . Очевидно неприемането на сигнала от ответника съдът не е приравнил на неизпълнение задължението за подаването му от ищеца, в който смисъл и произнасянето му е съобразено с обхвата на направеното от ответника възражение и данните за неотчетено прекъсване на сигнала , анализирани от техническата експертиза .
В обосноваване допускане на касационното обжалване касаторът не формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК – включен в предмета на спора и обусловил решаващите изводи на въззивния съд . Най-общо излага допуснати от въззивния съд процесуални нарушения по разпределението на доказателствената тежест , в аспект на доказване изпълнението на ищеца за периода след 16.06.2009 год. , но без да обвързва допускането им с дадено от въззивния съд тълкуване на конкретна процесуална норма, в разрив със задължителна или казуална съдебна практика по приложението й . Доводите за погрешно интерпретиране на събрани по делото доказателства, евентуално обуславящи необоснованост на решението, както и за негодност на заключението на СТЕ , като доказателствено средство, са все относими към преценката на правилността на решението , на основанията по чл.281 т.3 ГПК, но не съставляват основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК . Дори формално не е посочена приложимата хипотеза на чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК . Доколкото към изложението по чл. 284 ал.3 ГПК е приложена казуална съдебна практика / решение № 155 от 25.11.2010 год. по гр.д.№ 491 / 2010 год. на Варненски апелативен съд и решение от 06.03.2012 год. по гр.д.№ 4315 / 2011 год. на Ямболски районен съд / , липсата на правен въпрос не предпоставя възможност за съобразяване годността й в обосноваване на допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.2 ГПК , а и същата е изключена на формално основание – липсата на доказателства за влизане в сила на представените решения . Отделно от това е безспорно установима липсата на обективен идентитет в обуславящите за решаващите изводи на съдилищата факти , с оглед предмета на делата – разгледани конститутивни искове по чл.19 ал.3 ЗЗД и чл. 87 ал.3 ЗЗД . Не съставлява такъв , изискуем в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК идентитет , съдържащото се в мотивите на всяко от решенията съображение на съда , че отрицателни факти не подлежат на доказване . Както се посочи по – горе , въззивният съд не е основал извода си на вменена доказателствена тежест на ответника за установяване неизпълнението на ищеца , а на извод, че възнаграждение е дължимо и в случай на обективно неполучаван от ответника интернет сигнал, но по причина неосигурено оборудване и непотърсено от ищеца съдействие за настройка на ново съответно оборудване,т.е. неползване на договорената услуга по изключително негова вина , по отношение който му решаващ извод касаторът не е формулирал релевантен правен въпрос .
Ответната страна, въпреки приложен договор за правна помощ, не е претендирала възмездяване на разноски , поради което и такива с оглед изхода на касационното производство не й се дължат .
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ , на основание чл.280 ал.2 ГПК , касационната жалба на [фирма] против решение № 1169 / 09.07.2012 год., постановено по т.д.№ 1260 / 2012 год. на Варненски окръжен съд, Търговско отделение , в частта в която със същата е атакувано въззивното решение в частта му , с която е отхвърлен предявеният от [фирма] против [фирма] насрещен иск за сумата от 1 330 лв., с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД .
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му , с частна жалба пред друг състав на Върховен касационен съд .
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1169 / 09.07.2012 год., постановено по т.д.№ 1260 / 2012 год. на Варненски окръжен съд, Търговско отделение , в останалата му обжалвана от [фирма] част .
Определението за недопускане касационното обжалване е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :