О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 18
[населено място], 08.01.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо търговско отделение,в закрито заседание на петнадесети декември, две хиляди и четиринадесета година,в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д.№ 3739 / 2014 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.2 пр. второ вр. с предл. първо вр. с ал.1 т.1 вр. с чл.286 ал.2 ГПК.
Образувано е по касационна частна жалба на [фирма] против определение № 355 / 21.10.2014 год. по т.д.№ 2676 / 2014 год. на състав на първо търговско отделение на Върховен касационен съд,с което,на основание чл.280 ал.2 ГПК, производството по подадената от същата страна касационна жалба против решение № 165 / 16.04.2014 год. по гр.д.№ 58 / 2014 год. на Окръжен съд Враца,е прекратено.Жалбоподателят оспорва правилността на атакуваното определение с единствения довод,че съставът неоснователно е изключил,като релевантно при определяне касационната допустимост на жалбата,обстоятелството по предявено в производството възражение за прихващане с вземане, надхвърлящо 10 000 лева – законодателно предвидения минимален праг за касационна обжалваемост на решения по търговски дела , при размер на пасивното вземане – 9 636 лева. В тази връзка се позовава на два съдебни акта – решение № 52 / 01.03.2012 год. по гр.д.№ 485 / 2011 год. на четвърто гр.отд. на ВКС и Определение № 747 от 19.10.2012 год. по т.д.№ 1228 / 2011 год. на второ търговско отделение на ВКС.
Върховен касационен съд,първо търговско отделение констатира,че касационната частна жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК,от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на частната жалба , настоящият състав съобрази следното:
По единствения релевиран в настоящата жалба довод за неправилност на атакуваното определение,предходният състав на Върховен касационен съд се е позовал на казуална съдебна практика – определения,постановени по реда на чл.274 ал.2 ГПК от настоящия състав – определение № 510 / 17.07.2013 год. по ч.т.д.№ 2421/ 2013 год. и опр.№ 186 от 04.03.2014 год. по ч.т.д. № 302/ 2014 год.,съображенията в които съставът продължава да споделя и към които препраща,като не му е известна формирана както задължителна,така и казуална съдебна практика на ВКС в противоположен смисъл.Цитираните от жалбоподателя съдебни актове не формират такава и изобщо не са постановени по идентичен ,с този с който е обоснован довода за неправилност в частната касационна жалба, процесуалноправен въпрос.Касационното обжалване по гр.д.№ 485 / 2911 год. на ІV г.о.на ВКС е допуснато поради вероятна недопустимост на въззивното решение и изобщо не касае предявено в производството възражение за прихващане,а насрещен иск.Определението по т.д.№ 1228 / 2011 год. на ІІ т.о. на ВКС е постановено по реда на чл.288 ГПК и не формира задължителна съдебна практика.Нещо повече,със същото,на основание чл.280 ал.2 ГПК,е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима,касационната жалба с предмет решението в частта, касаеща разгледаното възражение за прихващане с вземания , всяко в размер под 10 000 лева.
Водим от горното,Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 355 / 21.10.2014 год. по т.д.№ 2676 / 2014 год. на състав на първо търговско отделение на Върховен касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :