О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 138
С., 10,02, 2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение, в закрито заседание на пети февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав:
Председател: НИКОЛА ХИТРОВ
Членове: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от председателя Никола Хитров
ч.т.д. № 110/2014 г.
Производството е по реда на чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу определение № 882 от 16.10.2013 г. по в.ч.гр.д.№ 390/2013 г. на Габровски окръжен съд, с което се потвърждава разпореждане № 166 от 19.07.2013 г. по гр.д.№ 166/2013 г. на Районен съд- [населено място] за връщане на искова молба, на основание чл. 129, ал.3 ГПК.
Оплакванията на жалбоподателя са за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, като се претендира отмяната му.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в процеса срещу акт, подлежащ на обжалване и е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал.1 ГПК, приложима с оглед препращането по чл. 274, ал.3 ГПК, касационното производство е допустимо при наличието на едно от изброените в чл. 280, ал.1 т.1- т.3 ГПК основания. В изложението по чл. 280, ал.1 ГПК жалбоподателят формулира два процесуалноправни въпроса, обуславящи изхода на делото, по които твърди, че няма съдебна практика и съответно се обхващат от приложното поле на чл. 280, ал.1, т.3 от ГПК. Всъщност и двата поставени въпроса са свързани с връщане на исковата молба по установителен иск.
Първият процесуалноправен въпрос се отнася до посочването на правен интерес като предпоставка за редовността на исковата молба. Вторият въпрос е свързан с връщането на исковата молба при предявяването на повече от един иск, един от които е оценяем, но без посочена цена на иска.
По първия поставен въпрос следва да се уточни, че посочването на правен интерес от установяването се включва в чл. 127, ал.1, т.4 ГПК. Това е така, защото само чрез изискването за интерес от установяването могат да се обособят от безчетната маса граждански правоотношения тези, които се нуждаят от съдебно установяване, като същевременно се очертаят лицата, легитимирани да го търсят. Следва да се има предвид по принцип, че фактурата е частен документ и да се установи неговата истинност, означава да се заяви, че той е неавтентичен, т.е. подправен.
С това се дава отговор и на втория поставен въпрос, защо е върната исковата молба- както по първия, така и по втория иск, за който жалбоподателят признава, че е оценяем, но не е посочена цената му.
Въпреки позоваването на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за двата поставени процесуалноправни въпроса, няма нито един довод по смисъла на т.4 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 882 от 16.10.2013 г. по в.ч.гр.д.№ 390/2013 г. на Габровски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.