5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№31
[населено място] ,13.01.2015
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо търговско отделение,в закрито заседание на петнадесети декември, две хиляди и четиринадесета година,в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д.№ 3474 / 2014 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 ГПК .
Образувано е по частна касационна жалба на Едноличен търговец „Ежана – И. П. „ против определение № 1173 / 22.05.2014 год. по ч.гр.д.№ 1513 / 2014 год. на Софийски апелативен съд,ГО ,10 състав, с което е потвърдено определение № 354 / 17.01.2014 год. по т.д.№ 2727 / 2013 год. на Софийски градски съд . С последното е прекратено, на основание чл.126 ал.1 ГПК, производството по предявен от жалбоподателя против [фирма] иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.трето ЗЗД, частично – за сумата от 50 177,52 лева , поради образувано по-рано между страните по спора,за същата сума и на същото основание,гр.д.№1798/2012 год. на Софийски градски съд. Жалбоподателят оспорва извода на въззивния съд за пълна обективна идентичност между двете производства,макар и двете претенции да се основават на един и същи договор и да са квалифицирани на основание чл. 55 ал.1 ЗЗД.Страната твърди,че претенциите взаимно се изключват, което обуславя и интереса й да бъдат разгледани в едно и също съдебно производство,в условията на евентуалност, като изходът се предпоставя от това дали извършеното от ЕТ „ Ежана – И. П. „ извънсъдебно прихващане,активното вземане по което е именно сума от 50 177,20 лева, ще бъде зачетено като породило правни последици или не.
Ответната страна – [фирма] – не е депозирала становище по частната жалба .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване, като преграждащ развитието на производството, съдебен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Производството по гр.д.№ 2727/13 год. на СГС е образувано по иск за сумата от 135 907,20 лева – общата стойност на изплатени от ищеца ЕТ „Ежана – И. П. „ на ответника [фирма] суми по договор за финансов лизинг на два влекача, само единият от които ищецът твърди,че му е предоставен за ползване .Тази сума ищецът претендира да му бъде върната от ответника, на отпаднало основание – чл.55 ал.1 пр.трето ЗЗД,но като заплатена единствено за получения за ползване влекач.Обстоятелствената част на исковата молба не съдържа достатъчно факти относно квалификацията на иска по чл.55 ал.1 пр. 3 ЗЗД и предявяването му за цялата сума,доколкото ищецът не оспорва изпълнението на договора за лизинг на единия влекач от страна на лизингодателя / ползването му за лизинговия период /, а единствено непрехвърляне собствеността върху същия,не твърди действия обуславящи невъзможност за сключване на окончателен договор, не заявява интерес от разваляне на договора в някоя от хипотезите на чл. 87 ал.1 или ал.2 ЗЗД и по начало не твърди да е развалил договора, а единствено сочи факта на иззета от лизингодателя вещ – влекача . Част от сумата 135 907,20 лева , а именно – 50 177,20 лева ищецът твърди, че е изначално заплатена по сключения договор за финансов лизинг на недоставения втори влекач, но последващо и с оглед недоставянето на вещта се твърди извършено от ищеца извънсъдебно прихващане на сума от 60 269,01 лв. / очевидно съдържаща сумата от 50 177,20 лева/, като дължима от ответника,при непосочено конкретно основание за това / вероятно разваляне на договора в тази му част – обстоятелство,подлежащо на уточняване / ,с изискуемо свое задължение по договора за финансов лизинг за получения влекач.
Заведеното предходно на гр.д.№ 2727 / 2013 год. на СГС – гр.д. № 1798 / 2012 год. на Софийски градски съд – е по предявен от ЕТ „Ежана – И. П. „ против [фирма] иск за сумата от 50 241 лева, заплатена по договора за финансов лизинг на недоставената вещ, с правно основание веднъж посочено по чл.55 ал.1 пр.трето ЗЗД,поради прекратяване на договора за лизинг,предвид неизпълнението на лизингодателя, а втори път – в петитума на исковата молба – по чл. 55 ал.1 пр.второ ЗЗД – на неосъществено,а не отпаднало основание,без кореспондираща обстоятелствена част за същото.С допълнителна искова молба е поискано изменение на основанието на иска, като сумата се счита дължима в качеството на обезщетение,за неизпълнението на лизингодателя на задължението за предоставянето за ползване на втория влекач .Отново е неизяснено дали поради предприето от ищеца разваляне на договора в тази му част се претендира обезщетение по чл. 88 вр. с чл. 82 ЗЗД.По делото липсват данни относно правната квалификация при която е приет за разглеждане иска по гр.д.№ 1798 / 2012 год. на СГС. Самата страна – ищец не заявява твърдение за това, а се позовава на задължението на съда сам да определи действителната правна квалификация.
За да потвърди първоинстанционното определение,основано на чл. 126 ал.1 ГПК,за частта от иска в размер на 50 177,20 лева, въззивният съд е приел, че при горепосочените обстоятелства е налице субективен / безспорно / , но и обективен идентитет между производствата,при това изрично съобразявайки ,че заявеното от ищеца извънсъдебно прихващане е признато от ответника с отговора на исковата молба . Последното само по себе си обуславя признато от ответника получаване на сумата от 50 177,20 лева на различно от основанието, на което се твърди първоначално дадена / като дължима по договора за финансов лизинг на втория, недоставен влекач / и във връзка с което се претендира връщане в производството по гр.д.№1798/2012 година.Признаването на прихващането от ответника предпоставя директно неоснователност на иска по гр.д.№ 1798 / 2012 год. на СГС / ако правното му основание е по чл.55 ал.1 пр.трето ЗЗД,а не съгласно исканото изменение по чл. 214 ГПК, заявено с допълнителната искова молба /.
Видно е от преждеизложеното, че правните последици на заявеното в настоящото производство прихващане са обстоятелство, относимо към произнасянето по всеки от исковете.Независимо от неизяснеността на основанието на иска по гр.д.№ 1798 / 2012 год. СГС ,обаче,дори да би се приело изначално заявеното като правно основание и на двете претенции – чл.55 ал.1 пр. трето ЗЗД, следва да се съобрази, че сумата от 50 117,20 лева, се претендира за връщане като съставляваща предмета на различна престация по сключения между страните договор : по гр.д.№ 2727 / 2013 год. – като част от дължимото за доставената лизингова вещ , а по гр.д.№ 1798 / 2012 год. – като част от дължимото за недоставената лизингова вещ. Очевиден е интереса на самия ищец да предяви исковете в едно и също производство,за разглеждането им в евентуалност.Отказът за служебно съединяване на дела, поради връзка помежду им / чл.213 ГПК /, обаче, не подлежи на обжалване.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК жалбоподателят е формулирал следния въпрос : Винаги ли е налице идентитет по смисъла на чл.126 ал.1 ГПК при искове,основани на един и същ договор / респ. между едни и същи страни /, при еднаква правна квалификация ? Въпросът е заявен в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК,като се сочи и противоречие на въззивното с определение казуална съдебна практика – № 2236 /14.10.2013 год. по ч.гр.д.№ 3561/2013 год. на Софийски апелативен съд- чл.280 ал.1 т.2 ГПК. В съответствие с указанията на ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК въпросът следва да се конкретизира в смисъла : Достатъчно ли е за наличието на идентитет по смисъла на чл.126 ал.1 ГПК предявяването на претенция ,основана на един и същ договор и на едно и също правно основание ?
Въпросът кореспондира с решаващите, макар оскъдни,по същество декларативни мотиви на въззивното определение,доколкото и за наличието на обективен идентитет въззивният съд не е изследвал предмета на претенцията – „искането„ по смисъла на чл.126 ал.1 ГПК, респ. какво съизмерява претендираната за връщане сума от 50 177,20 лева във всяко от двете производства.В.,не е посочил и идентичност на правното основание, сочейки правна квалификация по чл.55 ал.1 ЗЗД / а не конкретен от трите състава на разпоредбата / при това само на иска по настоящото производство,нито е съобразил резултата от исканото изменение на основанието на иска по гр.д.№ 1798/2012 год. на СГС.Следователно, въпросът покрива характеристиката на правен въпрос, съгласно чл.280 ал.1 ГПК.
Не е обоснован допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК единствено с формалното позоваване на разпоредбата . Съгласно т.4 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК предполага посочването на неясна, противоречива или непълна правна норма, каквато чл.126 ал.1 ГПК не е . По приложението й не е посочена от страната, нито известна на съда противоречива съдебна практика относно предпоставките за установима идентичност между две дела – страни, искане / предмет / и основание.Проблем на атакуваното определение е установяването на действителното правно основание на всеки от исковете / правната квалификация / и преди всичко предмета на исковете,действително различен. Това, обаче,е проблем на конкретно прилагане на иначе ясната процесуална норма на чл.126 ал.1 ГПК, при осъществяване преценката за обективен идентитет.
Обоснован е обаче допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК,с посоченото определение № 2236 / 14.10.2013 год. по ч.гр.д.№ 3561 / 2013 год. на САС,влязло в сила,като неподлежащо на обжалване ,с което претенции за неустойка, между едни и същи страни в позициите на ищец и ответник, на основание един и същ договор , основани на неизпълнение задълженията на ответника по същия, не са преценени в отношение,обуславящо прекратяване на по-късно заведената на основание чл.126 ал.1 ГПК,именно изхождайки от предмета на задължението, за чието неизпълнение е предявен всеки от исковете – на ответника като „автор” на телевизионно предаване, респ. като „ водещ „ на телевизионно предаване.Настоящият състав намира, че е налице достатъчен обективен идентитет между делата,предпоставили противоречив отговор на въпроса подлежи ли на изследване при приложението на чл.126 ал.1 ГПК предмета на искането, на който настоящият състав намира, че следва да се отговори положително, тъй като именно предмета индивидуализира „искането„ по смисъла на чл.126 ал.1 ГПК : в случая иск за връщане на една и съща сума,но веднъж – като цена по договора за лизинг на доставения влекач, и втори път – за връщане на същата сума, като цена по договора за лизинг на недоставения влекач, в зависимост от произнасянето по правните последици на извършеното извънсъдебно прихващане от 20.05.2009 год. , предходно на завеждането на всеки от исковете.Безспорно,кумулативното произнасяне по претенциите би създало заплаха от взаимно противоречиви решения,поради което резонно е искането за присъединяване в общо производство за разглеждане и решаване, при поддържаното от ищеца евентуално съединяване,на основание чл.213 ГПК. Определението на съда на това основание, обаче, не подлежи на контрол, поради което и в ущърб на ищеца биха били последиците от противоречиво разрешаване,доколкото същият е могъл адекватно да прецени правният си интерес от изначалното им предявяване в общо производство.
Водим от горното,Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА определение № 1173 / 22.05.2014 год. по ч.гр.д.№ 1513 / 2014 год. на Софийски апелативен съд,ГО , 10 състав, и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОТМЕНЯВА определение № 354 / 17.01.2014 год. по т.д.№ 2727 / 2013 год. на Софийски градски съд, за прекратяване производството на основание чл.126 ал.1 ГПК и ВРЪЩА делото за продължаване на процесуалните действия от стадия на отстраняване нередовности на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :