О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 732
[населено място] ,13,11,2012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на пети ноември , през две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 828 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на всяка от страните – [фирма] / ищец / и [фирма] / ответник / , против решение № 122 / 19.01.2012 год. по т.д.№ 2179 / 2011 год. на Варненски окръжен съд, Търговско отделение , с което е частично потвърдено и частично отменено , с уважаване предявения иск по чл.422 от ГПК , решение № 2786 / 27.06.2011 год. по гр.д.№ 3514 / 2011 год. на Варненски районен съд , 20 състав , както следва :
Касаторът [фирма] обжалва въззивното решение в частта , с която е оставено в сила първоинстанционното решение за отхвърляне иска на дружеството срещу [фирма] , с правно основание чл.422 от ГПК, за установяване вземане от неустойка по сключен между страните договор за наем от 10.12.2007 год. , над сумата от 7 200 лева и до претендиранитте 22 494 лева . Оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон ,предвид несъобразяване със санкционната, наред с обезпечителната и обезщетителната функции на неустойката, съгласно чл.92 ал.1 от ЗЗД, предвид което и счита , че размерът на същата / договорени 6 месечни наемни вноски / не е следвало да се ограничи до броя месечни наемни вноски , съответстващ на времето от развалянето на наемния договор по вина на наемателя до изтичане срока на договора . Намира ,че възприетото от съда е в противоречие с чл.309 от ТЗ – забраната за намаляване поради прекомерност неустойката дължима по търговска сделка . Счита решението постановено и в противоречие с чл.20 от ЗЗД , относно възприетата база за формиране размера на неустойката . Счита, че с оглед спора между страните – съгласно първоначално уговорената в наемния договор , по – висока наемна цена / според ищеца / или последващо приетата по-ниска наемна цена , съгласно анекс от 01.09.2010 год. / според ответника , възприета от съда /, съдът е бил длъжен да приложи правилата на тълкуването и достигне до действителната обща воля , материализирана в договора, за прилагане първоначално уговорената наемна цена ,като неизменна база за определяне размера на неустойката .
Касаторът [фирма] оспорва въззивното решение в частта, в която след отмяна на първоинстанционното , установителния иск с правно основание чл.422 ГПК вр. с чл. 124 ал.1 от ГПК , е уважен с установяване вземане на [фирма] от неустойка за разваляне на сключения между страните наемен договор , предвид системното неточно изпълнение задължението на наемателя по заплащане на наемната цена, в размер на 7 200 лв. – размера на две, вместо претендираните 5 наемни вноски , в съответствие с оставащия след развалянето и до изтичането на срока на договора период. Касаторът оспорва правилността на решението , като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон – чл.87 ал.1 и ал.2 ЗЗД . Счита ,че съдът неправилно е приел настъпили правните последици на развалянето, на заявените кумулативно от кредитора две основания – три забавени наемни вноски и две изискуеми и незаплатени такива към момента на волеизявлението за разваляне , въпреки непредоставен подходящ срок за изпълнение на изискуемите към момента на волеизявлението за разваляне / падежирани / наемни вноски за м. октомври и м. ноември 2010 год. и независимо от факта , че към момента на отправяне волеизявлението за разваляне на кредитора са вече изплатени посочените като основание за развалянето забавени наемни вноски за периода м. април – м. септември 2010 година . Касаторът счита, че съдът неправилно е приложил чл.87 ал.2 ЗЗД , въпреки липсата на предпоставки за разваляне без предоставяне на срок за изпълнение на задължението, доколкото кредиторът с парично вземане всякога има интерес от изпълнението, дори забавено .
Всяка от страните оспорва касационната жалба на противната страна с идентични съображения : липсва формулиран правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК , като цитираната съдебна практика е неотносима и към формулирания , непокриващ общия селективен критерий , такъв .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира , че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК , от легитимирани да обжалват страни, обуславящи правен интерес от обжалването и са насочени срещу валиден и допустим съдебен акт .
По допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК, предвид издадена от Районен съд [населено място] по ч .гр.д.№ 30 / 20111 год. заповед № 526 / 11.01.2011 год. за незабавно изпълнение на парично задължение , оспорена по реда на чл.414 ГПК от длъжника , за установяване вземане на [фирма] към [фирма] от неустойка , в размер на 22 494 лв., на основание чл.16 раздел VІ от сключен между страните договор за наем . С волеизявление от 10.11.2010 год. наемодателят – ищец е предявил разваляне на договора ,считано от 01.12.2010 год. , поради неизпълнение задължението на наемателя за заплащане на наемната цена, във всяка от предвидените в договора самостоятелни хипотези : забава в плащането на три месечни наемни вноски / по същество твърди многократно забавяне на вноските за целия период м. април. – м. септември 2010 год. / и неплащане в срок на една поредна наемна вноска / твърдени изискуеми две такива към момента на волеизявлението за разваляне – за м. октомври и м. ноември 2010 год. /. Въззивният съд е отменил частично първоинстанционното решение, с което искът е отхвърлен изцяло , уважавайки го до размера на 2 месечни наемни вноски , предвид двумесечния период , оставащ от настъпване развалянето на 01.12.2010 год. до изтичане срока на договора – 01.02.2011 год. . Съобразил е размера на неустойката с договорената последващо с анекс по-ниска наемна цена . Съдът е приел, че развалянето е настъпило в първата от визираните от кредитора хипотези – забавено изпълнение на три месечни наемни вноски , преценявайки уговарянето му като самостоятелно основание за разваляне на договора , наред с възможността за разваляне и при неплащане на една изискуема месечна наемна цена . Приел е, че с развалянето е санкционирано повторяемото неточно изпълнение на задължението на наемателя по заплащане наемната цена и тъй като се санкционира самата забава , последващо точно изпълнение на задължението е невъзможно . Поради това и на основание чл.87 ал.2 предл. първо от ЗЗД е приел, че кредиторът не е бил длъжен да даде срок , по смисъла на чл.87 ал.1 ЗЗД .
Касаторът [фирма] обосновава допускане на касационното обжалване във всяка от хипотезите на чл.280 ал.1 ГПК , по следните материалноправни въпроси : 1 / „ Допустимо ли е да се намалява поради прекомерност неустойка, дължима по търговска сделка ? „ , който сочи разрешен в противоречие с ТР № 1 / 15.06.2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСТК , с решение постановено по реда на чл.290 ГПК – № 129 / 09.07.2010 год. по т.д.№ 977 / 2009 год. на ІІ т.о. и казуална съдебна практика и 2 / „ При противоречие в уговорки между договора и анекс към същия , длъжен ли е съда да приложи тълкуване , съгласно критериите в чл.20 от ЗЗД , за да достигне до общата воля на страните ? , който сочи разрешен в противоречие със задължителна за въззивния съд практика – решения постановени по реда на чл.290 от ГПК , както и в противоречие с казуална такава . По всеки от въпросите формално сочи приложима и хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК .
Така поставените въпроси не покриват общия селективен критерий на чл.280 ал.1 от ГПК вр. с т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк. дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС – не съставляват правен въпрос , включен в предмета на спора и обусловил решаващите изводи на съда , което е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване . Въпросът с намаляване на неустойката поради прекомерност не е предмет на произнасяне с въззивното решение и съдът не е формирал извод в противоречие с чл. 309 от ТЗ . Напротив , за да ограничи размера на неустойката до двумесечната наемна цена, с оглед действително оставащия до края на срока на договора за наем период , считано от развалянето , съдът е изложил съображения , че тълкуване на разпоредбата на договора в противен смисъл би обосновало противоречие на клаузата с добрите нрави, на основание чл.26 ал.1 предл. трето от ЗЗД . Приел е , че след срока на договора и от предсрочното му прекратяване наемодателят не търпи вреди , изхождайки от последиците на развалянето за интереса на кредитора – не би реализирал доход от наемна цена за оставащите до изтичане на срока на договора месеци . Намаляването поради прекомерност предпоставя преценка на съотношение между размера на действително обезщетими вреди и размера на претендираната неустойка , каквото съотношение не е коментирано спрямо търпимата , установима по основание , вреда за наемодателя от предсрочното прекратяване на договора . Относно съобразяване и санкционната функция на неустойката, предвид продължителното неточно изпълнение на задължението за заплащане на наемната цена в уговореното време , прието като основание за развалянето , в какъвто аспект въззивният съд не е изложил мотиви , макар да се е позовал в касационната жалба , касаторът не е формулирал правен въпрос . Липсата на правен въпрос изключва възможността на преценка по допълнителните селективни критерии . Впрочем цитираното решение № 129 / 09.07.2010 год. по т.д.№ 977 / 2009 год. на ІІ т.о. на ВКС е в унисон с възприетото от въззивния съд . В същото е прието, че правилото на чл.309 от ТЗ е специално и дерогира правилото на чл.92 ал.2 предл. първо от ЗЗД при търговските сделки извън хипотезите на намаляване неустоечното обезщетение при неправилно или частично неизпълнение , т.е. чл.92 ал. 2 предл. второ и трето ЗЗД на общо основание намират приложение и при търговските сделки , което кореспондира с принципа за недопускане на неоснователното обогатяване на кредитора за сметка на длъжника . Именно такава е настоящата хипотеза .
Вторият от формулираните въпроси е фактологично обусловен от конкретното съдържание на противопоставените от касатора норми на договора и анекса и не предпоставя еднозначен отговор на въпрос по приложението на закона и практиката ,обусловил решаващите изводи на съда . По отношение формиране размера на неустойката – на база на първоначалната по-висока наемна цена или по по – ниската такава, уговорена с анекс и за последващ период от съществуването на наемното правоотношение , спорът между страните не се свежда до неяснота на конкретна договорна клауза ,поради което и въззивният съд не е отчел необходимост от тълкуване съгласно чл.20 ЗЗД . Клаузата на раздел VІ – т.16 от договора , предвиждаща наемната цена като база за определяне на неустойката, е ясна и неизменена с последващите анекси към договора . Спорът между страните не е по тълкуване на неясно или противоречиво формулирана от същите воля , а относно кумулативното приложение на договорната клауза за неустойка с клаузата за размера на наемната цена , претърпяла промяна в хода на наемното правоотношение и приложена от въззивния съд в съдържанието й към момента на развалянето на договора за наем . Правилността на тази преценка на въззивния съд , дължима и осъществена извън критериите на чл.20 от ЗЗД, е предмет на проверка по същество и на основанията по чл.281 т.3 от ГПК . В този смисъл самият въпрос е непрецизно поставен : противоречие между клаузи на договор и анекс , касаещи уредбата на едно и също право , в случая – на неустойката , вкл. досежно размера й , няма .
Касаторът [фирма] обосновава допускане на касационното обжалване в хипотезите на чл. 280 ал.1 т. 2 и т.3 от ГПК по следния материалноправен въпрос : „ При забава в издължаването на наемна цена , предявено като основание за разваляне на договор за наем , освободен ли е наемодателят от задължението да предостави подходящ срок за плащане по чл.87 ал.1 от ЗЗД или е налице невъзможност за изпълнение на задължението, обусловило развалянето , по смисъла на чл.87 ал.2 предл. първо от ЗЗД ? „ . Така поставеният въпрос , конкретизиран в съответствие с правомощието на касационната инстанция , признато й с ТР № 1 / 2010 год. по тълк. дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС , покрива общия критерий по чл.280 ал.1 от ГПК – включен е в предмета на спора и отговор на същия е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Не се явява обоснован допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК . Представените решения, казуална съдебна практика – № 1035 / 21.11.2008 год. по гр.д.№ 2687 / 2007 год. на ВКС , ІІІ г.о. , реш. № 66 / 19.04.2008 год. по гр.д.№ 21 / 2010 год. на Великотърновски апелативен съд и реш.№ 57 / 08.02.2010 год. по гр.д.№ 23 / 2010 год. на Окръжен съд – Добрич , са неприложими . Обстоятелствата по прекратяването на договорното правоотношение по първото и третото от преждепосочените решения и тези по настоящия спор не разкриват идентитет, предпоставящ възможност за съпоставяне отговорите и то по така формулирания правен въпрос . В същите е разглеждана хипотеза на уговорено автоматично прекратяване на договора , при неизпълнение задължението на наемателя за плащане наема в срок / съгласно решението на ВКС и при неяснота относно санкционираното неизпълнение в решението на ОС – Добрич / . С оглед наличието на тази изрична уговорка / приета за несключена в решението на ВКС и за сключена – в решението на ОС – Добрич /, в отклонение от правилото на чл.87 ал.1 от ЗЗД, в който смисъл е приет диспозитивен характер на нормата , каквато е и формираната до момента трайна и непротиворечива съдебна практика , съдилищата са счели, че при наличие на клауза за автоматично прекратяване кредиторът дължи единствено предявяване на развалянето , без предоставяне подходящ срок за изпълнение , съгласно чл.87 ал.1 ЗЗД . Спецификата на настоящата хипотеза е в уговарянето на системното забавено изпълнение на задължението за заплащане наемната цена с уговорения в договора падеж , а не неплащането на наемната цена в срок , като самостоятелно основание за разваляне на договора , наред с договореното основание – неплащане на месечна наемна цена , което предпоставя и логическо тълкуване на клаузата . Още по – ясна е липсата на идентитет по отношение на релевантни за отговор на правния въпрос факти и обстоятелства с тези по решение № 66 / 19.04.2008 год. по гр.д.№ 21 / 2010 год. на Великотърновски АС , в което основание за прекратяване на наемното правоотношение е отказът на наемателя да изпълни задължението за индексиране на наемната цена , чрез подписване допълнително споразумение към наемния договор, сключен за обекти – публична държавна собственост . Следователно , визираната съдебна практика не позволява извод за противоречиво разрешаване на поставения правен въпрос в същата и в настоящото въззивно решение . Формалното позоваване на чл.280 ал. 1 т.3 от ГПК не предпоставя допускане на касационното обжалване в тази хипотеза : не е посочена неясна или противоречива правна норма / чл.87 ал.1 и ал.2 ЗЗД не са такива / , по тълкуването на която е създадена противоречива съдебна практика или непротиворечива такава , но подлежаща на преодоляване с оглед изменение в законодателството или обществените условия, с цел точното прилагане на закона и за развитието на правото .
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 122 / 19.01.2012 год. по т.д.№ 2179 / 2011 год. на Варненски окръжен съд, Търговско отделение.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :