3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 79
[населено място] ,07,02,2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на четвърти февруари , две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 894 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] / в несъстоятелност / против постановеното от Великотърновски апелативен съд решение № 157 / 15.06.2012 год. рпо т.д. № 100 / 2012 год. , потвърдило решение № 125 / 02.06.2011 год. по т.д.№ 414 / 2010 год. на Окръжен съд – Русе , с което е уважен предявеният от [фирма] против [фирма] / в несъстоятелност / иск с правно основание чл.694 ал.1 ТЗ , като е признато за установено по отношение длъжника, синдика и кредиторите на несъстоятелността в производството по несъстоятелност на [фирма], че вземането на [фирма] ,в размер на 679 617,97 лв., възникнало на основание договор за банков кредит № 05-0009 / 06.03.2008 год. , анекс № 1 / 14.03.2008 год. и анекс № 2 / 10.04.2009 год. ,прието по т.д.№ 130 / 2010 год. на Окръжен съд Русе , е обезпечено с договорна ипотека върху имущество , предмет на нот. акт № 185 , том ХІ, , рег.№ 3860 , дело № 263 / 2008 год. по описа на Н. Р. П. , с район на действие Районен съд – Русе . Жалбоподателят атакува въззивното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила – неучастие на синдика на [фирма] в производството , както и при противоречие с материалния закон – чл. 167 ал.2 ЗЗД . Счита , че прехвърлянето на ипотекирания от трето за страните по договора за кредит, обезпечен чрез ипотеката , имот в полза на самото дружество – длъжник и страна по договора за кредит , е предпоставяло сключването на нов договор за ипотека между страните по същия . Липсата му, според касатора изключва качеството му на ипотекарен длъжник. Твърди се необоснованост на извода за действителност на сключения договор за ипотека, предвид обект на ипотекирането – имот, придобит в съпружеска имуществена общност за учредилото ипотеката физическо лице / управител на ответното дружество / , непрекратена към момента на сключването на договора за ипотека . Касаторът обосновава допускане касационното обжалване в хипотезите на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК .
Ответната страна – [фирма] – оспорва касационната жалба , с доводи относими към преценката за правилност на въззивното решение , като единствено сочи неотносими към предмета на спора представените решения , в обосноваване хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна, обуславяща правен интерес от обжалването и насочена срещу валиден и допустим съдебен акт .
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че договорът за ипотека е действителен / чл.167 ал.3 ЗЗД / , като сключен с обект имущество – лична собственост на ипотекарния длъжник , предвид придобиването му от същия след прекратяване съпружеската имуществена общност със съпругата му, италианска гражданка, с влизане в сила решението за личната раздяла на съпрузите , постановено от Градския съд на М. – И. , в съответствие с предвидените от италианското законодателство правни последици на съдебното решение за личната раздяла на съпрузите . Съдът е приел, че с оглед чл.173 ал.1 ЗЗД , прехвърлянето на ипотекирания имот , макар в полза на длъжника, в обезпечение на чието вземане е учредена ипотеката , не изключва правото на кредитора за вземането си да се удовлетвори от имота, независимо в чия собственост се намира .
Касаторът не е поставил правен въпрос, вкл. по начин позволяващ уточняването и конкретизирането му , в съответствие с правомощията на настоящата инстанция, съгласно ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС . От изложението по чл.284 ал.3 ГПК , съобразявайки и обстоятелствената част на касационната жалба може да бъде изведено единствено съображението му за липса на легитимация на длъжника по договора за кредит , като ипотекарен длъжник и по смисъла на чл.167 ал.2 ЗЗД / като фигуриращ длъжник в договора за ипотека / , доколкото договорът за ипотека е сключен от трето за страните по договора за кредит лице , последващо прехвърлило ипотекирания имот на самото дружество . Дори да би бил формулиран конкретен правен въпрос , в съответствие с тези съображения на касатора , то той би бил напълно неотносим към предмета на спора и решаващите изводи на въззивния съд, основани на нормата на чл.173 ал.1 ЗЗД , която е напълно ясна и не е породила противоречиви разрешения в съдебната практиката , в аспект на наведената от касатора теза .
С оглед изхода и на основание чл.81 вр. с чл.78 ал.8 ГПК вр. с чл. 9 ал.1 вр. с чл.7 ал.1 т. 4 от Наредба № 1 / 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения , ответната страна следва да бъде възмездена за разноски – юрисконсултско възнаграждение, в размер на 150 лева .
Водим от горното , Върховен касационен съд , първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 157 / 15.06.2012 год. постановено по т.д.№ 100 / 2012 год. от Великотърновски апелативен съд .
ОСЪЖДА [фирма] / в несъстоятелност / , на основание чл.78 ал.8 ГПК да заплати на [фирма] сумата от 150 / сто и петдесет / лева .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :