4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 640
[населено място] ,17.07.2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на двадесет и четвърти юни , през две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1833 / 2013 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 1940 / 05.12.2012 год. по т.д.№ 1494 / 2012 год. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение – 6 състав , с което е потвърдено решение № 389 / 02.03.2012 год. на Софийски градски съд, ТО ,VІ – 5 състав , постановено по т.д.№ 1348 / 2011 год. . С потвърденото решение е обявена неплатежоспособността на [фирма] , като е определена началната дата на неплатежоспособността, открито е производство по несъстоятелност на дружеството , назначен е временен синдик и е свикано първо събрание на кредиторите на несъстоятелността . Касаторът оспорва правилността на въззивното решение с доводи за постановяването му в противоречие с материалния закон – чл. 631 вр. с чл. 608 ал. 2 и ал.3 ТЗ – наличие на временни затруднения на длъжника в обслужване на изискуемите му задължения , обусловени от икономическата криза в страната , както и достатъчно имущество за удовлетворяване на кредиторите , без опасност за интересите им – имуществата, съставляващи непаричната вноска в капитала на [фирма] , съобразно действителната им пазарна цена , вкл. с оглед извършени подобрения след завършване в груб строеж , както и имуществата , внесени като непарична вноска от дружеството в капитала на учреденото от него [фирма] .
Ответната страна – [фирма] – оспорва касационната жалба с доводи за немотивирано, бланкетно изложение на основания за допустимост на касационното обжалване ,с формално сочена хипотеза на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Счита , че поставените от касатора въпроси изобщо не са предмет на разглеждане в решението на въззивния съд , като еднозначен отговор на същите, дори да биха били включени в предмета на спора, не би могло да се даде . Акцентира на некоректното , спрямо действителната фактическа обстановка по спора, формулиране на въпросите от касатора / изискуеми парични задължения на касатора по търговски сделки в действителност надхвърлящи размер от 10 млн. лева ; „активи” несъответстващи на квалификацията „ притежавани от длъжника дружествени дялове „ в [фирма] , доколкото се касае за имущества , притежание на последното , като различен от касатора и едноличния му собственик правен субект , впрочем и спрямо което се твърди открито производство по несъстоятелност / .
Върховен касационен съд, Търговска колегия , първо търговско отделение , констатира че жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК , от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт , подлежащ на касационно обжалване .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
За да потвърди първоинстанционното решение , при безспорно установени предпоставки по смисъла на чл. 608 ал.1 ТЗ , в аспект на възражението на длъжника за наличие на предпоставките по смисъла на чл. 631 ТЗ за отхвърляне на молбата, въззивният съд , изхождайки от неплатежоспособността, като обективно фактическо състояние на невъзможност за покриване на текущите задължения на дружеството с краткосрочни активи на същото , е съобразил липсата на установени такива , с достатъчна степен на ликвидност спрямо размера на задълженията . Изрично е посочил , че дълготрайни материални активи не се вземат предвид при преценка наличието на „ достатъчно имущество „ по смисъла на чл. 631 ТЗ , както и че сочените от длъжника имущества съставляват притежание на друг правен субект / следователно не са обект на възможно удовлетворяване на кредиторите на [фирма] / , спрямо който при това също е открито производство по несъстоятелност. Съдът е приел за напълно недоказани твърденията на длъжника за очаквани постъпления в края на летен сезон 2012 год., както и изначалната ирелевантност на това обстоятелство , с оглед съотношението между размера на очакваните постъпления и размера на изискуемите просрочени задължения на дружеството . С оглед необореност от касатора на презумпцията на чл. 608 ал.2 ТЗ, съдът е приел за доказано трайното състояние на невъзможност за посрещане задълженията на дружеството . Световната икономическа криза не е била предмет на направен от въззивния съд извод, в аспект на възможността да презумира временност на затрудненията на длъжника, извън и независимо от обективните фактически обстоятелства по спиране на плащанията .
В изложението по чл. 284 ал.3 от ГПК касаторът формулира следните два въпроса : 1 / Налице ли са предпоставките за обявяване на дружеството в несъстоятелност и прекратяване дейността на същото , при условие , че то притежава огромни активи под формата на дружествени дялове в други дружества ? и 2 / Икономическата криза не предпоставя ли сама по себе си „ временни затруднения „ на дружеството / по смисъла на чл. 631 ТЗ / да обслужва кредитите си ? .
Така поставените въпроси са терминологично и фактологично некоректни – не е постановено прекратяване на дейността на дружеството ; не са налице „ огромни активи под формата на дружествени дялове в други дружества „ , изхождайки от съдържание на понятието „ дружествен дял „ по смисъла на чл.127 ТЗ и правата на съдружника произтичащи от притежанието му , напълно несъответни на вложения от касатора смисъл – имущество, внесено като непарична вноска в капитала на друго дружество, чийто учредител се явява и което правилно е съобразено от въззивния съд като имущество , притежание на друг, различен от длъжника правен субект ; не се касае за повече от едно дружество, в което длъжникът участва като съдружник . По отношение правото на ликвидационен дял на длъжника , формиращ се и от стойността на имуществото на дружеството, чийто учредител и собственик се явява , в случай на прекратяването му , въззивният съд релевантно се е позовал на факта на открито производство по несъстоятелност и на същото. Преди всичко , така поставеният първи въпрос е фактологично обусловен , предпоставя преценка за правилността на въззивното решение по същество и на основанията по чл. 281 т.3 ГПК, различни от основанията по чл. 280 ал.1 ГПК . Не е обоснован и допълнителен селективен критерий, който в сочената формално хипотеза на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК предпоставя позоваване на непълна, неясна или противоречива правна норма , по тълкуването на която липсва формирана съдебна практика или е формирана в резултат на неправилно тълкуване такава или формираната подлежи на осъвременяване, с оглед развитие на обществените отношения или промени в законодателството, с цел точното прилагане на закона и за развитието на правото, формиращи общо основание за допускане на касационното обжалване , съгласно т. 4 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС .
Вторият от поставените въпроси не покрива общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК – не е включен в предмета на спора и отговор на същия не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд . Правилни са съображенията на ответната страна, че с така поставения въпрос касаторът се опитва да въведе презумпция за временност на затрудненията на всеки търговец в условията на световна икономическа криза , което не кореспондира със съдържанието на чл. 631 ТЗ , нито на характеристиката на неплатежоспособността – обективно фактическо състояние на невъзможност за покриване на текущите задължения , независимо от причините за настъпването му . Самият въпрос съдържа предпоставката „ временност на икономическата криза „ , извод за каквато съдът обективно не би могъл, а и не е длъжен да направи , за да би обосновал от същата и временност на затрудненията на длъжника. Не е доказан и допълнителния селективен критерий по смисъла на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, идентично на посоченото във връзка с първия от поставените въпроси .
Водим от горното , Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1940 / 05.12.2012 год. по т.д.№ 1494 / 2012 год. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение – 6 състав .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :